Украинското зърно е необходимо, но не и в Източна Европа

Един образ стана емблематичен за първите дни на войната - украински фермер триумфално отвлича руски танк, използвайки само трактор. Тогава украинските фермери бяха герои, които обработваха нивите си под бомбардировки. Неспособни да изпратят зърното си в чужбина, тъй като Владимир Путин блокира пристанищата, техните силози вече бяха пълни от предишния сезон, а новата реколта се очертаваше, Европа се сплоти и ги подкрепи, отваряйки вътрешния си паза, пише Bloomberg.

По онова време това беше правилното решение, но то се основаваше на погрешно предположение, че инвазията ще приключи бързо. Не съществуваше "план Б" за дълъг конфликт. Източноевропейските държави можеха в най-добрия случай да поемат една, може би две украински реколти, но не и повече. Самият регион е нетен износител на зърно, а Украйна е един от петте най-големи износители на селскостопанска продукция в света. Излишъците от зърно се натрупват над излишъците, което понижава цените. Ситуацията се оказа неустойчива. Обикновено неустойчивите ситуации не се задържат дълго. И тази не се запази.

По-рано този месец Полша - може би най-верният поддръжник на Киев в Европа - едностранно затвори вътрешния си пазар на зърно за украинските фермери. В бърза последователност я последваха Унгария, Словакия и България.

"Оставаме солидарни с Украйна, но фалитът на българските фермери няма да допринесе за нейната кауза", обясни българският министър-председател Гълъб Донев.

По ирония на съдбата украинското зърно е крайно необходимо в Европа - само че не там, където се натрупва. Вместо това то се търси в Испания и Италия, които вече страдат от суша, и в Нидерландия, където се намира много голяма животновъдна индустрия. Но придвижването му дотам е трудно.

Засега ЕС изглежда парализиран от криза, която никой в Брюксел изглежда не е очаквал. Пшеницата и царевицата не привличат толкова вниманието, колкото танковете и ракетите, но са от решаващо значение за оцеляването на украинската икономика. Дори преди войната селското стопанство представляваше около 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Днес този дял вероятно е по-висок, тъй като много други сектори са унищожени.

Възможностите за Брюксел не са приятни. Ако той позволи забраните да останат, цените на селскостопанските стоки в Украйна ще паднат рязко, което ще предизвика криза в селското стопанство. Русия знае, че нейната жертва има само два начина да изнася хранителните си продукти - или по суша през Източна Европа, или директно с кораби през подкрепяния от ООН зърнен коридор в Черно море.

Ако ЕС затвори пазара си, украинският селскостопански сектор ще бъде подвластен на зърнения коридор, което ще даде на Путин предимство в преговорите. Москва вече се опитва да издейства отстъпки в замяна на удължаване на живота на безопасния маршрут с още няколко месеца. Путин вече изтласка международните търговци на зърно от Русия, предоставяйки на Кремъл пълен контрол върху вътрешния пазар. 

Но Брюксел едва ли може да принуди държавите да продължат да приемат украинско зърно. Ако го направи, местните цени, особено на царевицата, ще паднат още повече, което ще предизвика нови протести. По-късно тази година в Полша и Словакия предстоят парламентарни избори, а вотът в селските райони вероятно ще бъде решаващ и в двете страни.

Източна Европа вече е усвоила част от украинската реколта за 2020-2021 г., която се намираше в силозите по време на руското нахлуване през февруари 2022 г. Тя взе и голяма част от продукцията за 2021-2022 г. Но трудно би могла да поеме тазгодишната реколта.

Решението, предпочитано от Брюксел, е да се позволи на украинското зърно да се движи по суша в запечатани контейнери, без да спира на територията на ЕС. На хартия украинското зърно ще се движи през Полша към пристанищата на Балтийско море Гидня и Гданск, а през Румъния и България - към черноморските пристанища Констанца и Варна. Оттам то може да достигне до международния пазар.

Дори това да беше възможно от логистична гледна точка в по-големи количества от сегашните - а това не е така - планът не разбира бизнеса на търговията със суровини. Докато украинското зърно се конкурира за ограничен капацитет за износ с местното зърно в Полша, Румъния и България, местните цени в пристанищата ще останат под натиск.

Няма значение дали зърното е предназначено само за транзит през територията на ЕС. Самият транзит - и използването на ограничения експортен капацитет на пристанищата - оказва голямо влияние върху цените. Попитайте който и да е търговец и той ще ви каже, че изобилните доставки на укринска пшеница и царевица в полските и българските пристанища ще потиснат местните цени.

Как да подкрепим едновременно украинските земеделски производители, които са от ключово значение за икономическото оцеляване на страната, и полските земеделски производители - политически важна общност в ключов съюзник на Киев? Единственото решение, може би вече сте се досетили, са парите: Субсидирането на източноевропейските фермери позволява на украинското зърно да се движи.

Брюксел вече предлага известна финансова подкрепа, но според мен тя не е достатъчна. Той вече трябва да започне да разработва "план С". И колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече пари ще са необходими.