Бизнесът предлага вдигането на пенсиите да се отложи
АИКБ предлага десет мерки за ограничаване на свръхдефицита от 6.4%

© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага десет мерки за ограничаване на свръхдефицита от 6.4%, които обаче са много непопулярни. Сред тях са отлагане с три месеца на индексацията на пенсиите с 12%, свиване на разходите за издръжката на държавните служители, както и орязване с една пета на всички капиталови разходи.
Предложенията на бизнес организацията биват публикувани часове, след като служебното правителство одобри проектобюджета си с огромен дефицит и се очаква да го внесе в Народното събрание. Идеите на АИКБ за свиване на дефицита са остойностени и с тях дефицитът пада до 2.75%, или в границите на допустимия от Европейската комисия.
Бизнес асоциацията подчертава, че за ограничаването на „дупката“ в бюджета тази година не бива да се поглежда към данъчната система, която може да бъде променяна само след широк обществен дебат.
Според предложенията на АИКБ отлагането на индексацията на пенсиите тази година по швейцарското правило от 1 юли на 1 октомври ще спести на бюджета 550 млн. лв. Това са и разчетите на финансовото ведомство. Бизнесът аргументира предложението си с последните три години, когато пенсиите бяха повишавани няколко пъти.
Предвижда се вдигането на заплатите на учителите също да се отложи – вместо със задна дата от 1 януари на 1 октомври, което пък би спестило 350 млн. лв. Експертите оценяват нуждата от популяризиране на професията, но смятат, че е „допустимо“ забавянето на темпа на вдигане на заплатите в настоящата ситуация.
Бизнесът предлага и намаляване на заплати в държавната администрация, както и намаляване на разходите за издръжка на държавния апарат, което взето заедно трябва да спести на хазната 1.8 млрд. лв. Идеята е разходите за издръжка да бъдат увеличени с темпа на инфлацията от 2019 до 2022 г., като така на практика трябва да бъдат намалени с около 620 млн. лв. спрямо заложеното в бюджета. Свиването на заплатите на чиновниците пък ще донесе около 1.2 млрд. лв.
Дълго отлаганата реформа в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно правителство резултира в свръхразходи за възнаграждения на тази администрация“, посочва АИКБ.
Асоциацията настоява и за отмяна на индексацията на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в органите на съдебната власт и на народните представители. Това ще спести около 145 млн. лв.
Бизнесът приветства и връщането на ДДС ставките на редовните 20%, което би прибавило към приходите около половин милиард лева.
По казуса с печалбата на държавните дружества бизнесът предлага да бъде събирана 90% от нея в хазната. Само преди ден служебният кабинет взе решение този процент да бъде 50, а от двете най-големи политически сили – ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ настояват за изплащане на 100% от печалбата им. Това обаче би създало проблеми на някои дружества, на които са им нужни повече средства за поддръжка като АЕЦ „Козлодуй“.
Реализираната печалба често е инвестирана през текущата година в активи и не е налична в пълен размер в бързоликвидни финансови и парични средства. Освен това не е добра практика да се декапитализират държавните дружества и предприятия, като им се изземва собствения капитал и не им се остават възможности за инвестиции и модернизация“, посочва АИКБ.
Ефектът от завишаването на дивидента от 50 на 90% ще осигури допълнителни приходи от 650 млн. лв.
Бизнесът смята, че правителството може да ореже с една пета и капиталовите си разходи, което ще свие разходите с около 2 млрд. лв. Според асоциацията размерът от рекордните над 10 млрд. лв. за капиталови инвестиции са твърде амбициозни, имайки предвид, че вероятно за първите четири месеца от годината не са реализирани особена част от тях.
Бизнесът предлага и намаление на обхвата на получателите на енергийни помощи за домакинствата, което ще свие разходите с около 600 млн. лв. Според асоциацията пресичането на нереални болнични и обезщетения за безработица ще донесе допълнителни приходи от 200 млн. лв.