Деурбанизация вследствие на пандемия: Устойчив или временен процес?

Погледът към данните за населението през 2021 г. позволява да се провери доколко тенденциите, започнали по време на пандемията, са устойчиви и доколко са просто временни и еднократни явления. Един такъв пример е намаляването на дела на градското население в много общини през 2020 г., което ИПИ вече коментира през октомври. Новите данни показват, че тази тенденция се запазва на много места и през 2021 г., т.е. смекчаването на епидемичната обстановка и икономическото възстановяване не са прекъснали започналото през миналата година отливане на хора от градовете в някои общини.

Делът на хората, живеещи в градовете през 2021г. е 73.02%, което е с 0.30 пр. п. по-малко от стойността за 2020 г. и с 0.70 пр. п. под нивото през 2019 г. Това показва, че в рамките на пандемията се наблюдава скромно, но все пак устойчиво движение на хора извън градовете. На практика за последните пет години картата на страната по отношение на урбанизацията не се е променила. Сравнително равномерно са разпределени общините според степента им на урбанизация – над 80% градско население имат 39 общини, между 60% и 80% - 73 общини, между 40% и 60% - 61, между 20% и 40% - 39, а с под 20% са 53, като разпределението през последните пет години се запазва. Поради чисто административни причини 6 общини имат изцяло градско население, а 47 – изцяло селско. Относително голямо струпване на предимно или изцяло селски общини има в Североизточна и Северозападна България.

По-интересно е обаче да се разгледа динамиката на урбанизация през последните години. От 2017 г. до 2021 г. делът на градското население се покачил в 103 общини, понижил в 109 и е останал същия в 53 (изцяло селските и изцяло градските). Там, където се наблюдава деурбанизация, тя се е проявила до голяма степен след началото на пандемията. От 109-те общини с намаляло градско население за петте години в 61 има ръст на този показател до 2019 г., т.е. при тях годините на пандемия не просто са прекъснали урбанизацията, а са я и върнали до нива отпреди 2017 г. Всички общини, при които COVID кризата съвпада с обръщане на тренда са повече – в общо 98 делът на градското население расте до 2019 г., след което пада през следващите две години. От тези 98 в 81 общини спадът е продължил и през 2020 и 2021 г., т.е. има устойчива деурбанизация в условията на пандемия.

Вижда се, че деурбанизацията, съвпадаща с (и потенциално резултат от) COVID кризата, в крайна сметка е засегнала около една трета от общините. Същевременно общонационалният тренд показва покачване на градското население до 2019 г. и спад през следващите две години. Основната причина за това е, че някои от общините, при които наблюдаваме отливи от градовете са именно големи градски центрове. Например общини като Столична, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора отчитат спад в градското население през 2020 г. и 2021 г. Разликите в процентни пунктове са малки, но предвид числеността на населението в тези градове, промяната се проявява и в статистиката за цялата страна. Изключение е Стара Загора, при която градското население е намаляло с общо 4.35 пр. п. между 2019 и 2021, което е едно от най-големите понижения в страната.

Източник: Институт за пазарна икономика