В България е наложително роботите да заемат работни места

Акад. Руменин, колко близо сме до времето, в което според футуролозите изкуственият интелект ще е следващата огромна стъпка в земната еволюция?

Роботиката е ключова технология, която обединява изкуствен интелект, сензорика и механиката. Тя е в състояние, в което бяха компютрите в началото на 90-те години – за почти четвърт век, те уверено навлязоха в нашето ежедневие. Ето защо  изкуственият интелект е магията, с която свързват четвъртата революция в индустриалното развитие. Счита се, че той чрез дигитална среда (софтуер) и постижения в микро- и наноелектрониката (хардуер) следва да повтори или да надмине възможностите на биологичния интелект. Оттук е и парадигмата за възможността роботът да замени човека.

Все пак наивно ли е да се твърди, че роботите ще заменят човека?

Противопоставянето е неуместно. Човешката същност е уникално творение и ние никога не ще я опознаем докрай. Зная, че има хора, които считат тъкмо обратното за истина. Помислете, къде са емоциите и творческото създаване на изобретения и художествени произведения. Човешката индивидуалност е безценен божи дар! Затова бъдещето принадлежи на органичната симбиоза и комуникация на роботизираните системи, подпомогнати от изкуствения интелект и почти неограничените възможности на човешкото същество, каквото и да значи това.

Как мислите - може ли изкуственият интелект от служител да се превърне в господар?

Известният физик Стивън Хокинг съвсем уместно предупреди за опасностите, които изкуственият интелект може да донесе за човечеството. Не ми се и мисли, ако „интелигентните” машини, екипирани с оръжия, тръгнат срещу нас на война, изпълняващи обаче намеренията на други като нас. Не че сега няма подобни замисли. Ето защо ЕК създава  кодекс за етични стандарти, правила и отговорности в роботиката.

Кои постижения на роботиката в света бихте откроили?

Най-разпространената визия за роботите е хуманоидната, понеже хората и животните най-леко възприемат себеподобните си и при комуникация стресирането е минимално. Роботите може да имат различна конфигурация – по един начин изглеждат системите за окомплектоване на автомобили; по друг - нанороботите в геномиката; по трети - животоспасяващият  робот „Да Винчи S”; по четвърти – устройствата за контратероризъм... 

Върхово постижение за тази година е роботът, променящ формата си според външните условия чрез електростатични полета при използване на особен вид флуидна материя. Впрочем, подобна идея е заложена в един хитов филм от близкото минало. От съществено значение са космическите роботи и тези във въгле- и уранодобива. В някои лаборатории се експериментира и с т. нар. „облакови” биосистеми, самоадаптируеми към средата. Роботиката е в своя зародиш, тя е в своя романтичен период, но й предстои да стане номер едно в най-близко бъдеще.

Как се развива роботиката в България? 

Преди около 30 години България беше на шесто място в света по производство и експлоатация на промишлени роботи, което е изключителен атестат за нашите учени и националната ни индустрия. Сега роботиката у нас страда от същата болест, както и други отрасли на икономиката.  Причините са добре известни – талантливите специалисти отиват на Запад, големи проекти за роботи не се финансират от бюджета, а нашите индустриалци водят борба за оцеляване. Роботиката е почти в забвение.

Какво е взаимодействието с бизнеса?

Има само няколко фирми, произвеждащи или окомплектоващи роботи за специални приложения и за хранителната индустрия. На този сив фон ще подчертая, че българският бизнес е наясно с предимствата на роботите, но стартовият капитал за тях е огромен. Следователно без държавническо разбиране и подпомагане няма как стане „чудото”.

Как се финансира българската роботика?

Основната активност е изследователската и това става  с европейски средства. Тук оптимизмът ми е, че роботиката вече не може да се заобиколя и да е незабележима, демографската криза и проблемите с работната ръка са очевидни за всички. Учениците и студентите са наясно, че бъдещето принадлежи на роботиката и в това е моята надежда.

Кои от разработките на учените от Института по роботика при БАН имат най-голям комерсиален потенциал към момента?

Нашият институт е водещата национална институция в областта на роботиката. Изследователската дейност и иновациите покриват основни приоритети като: промишлена и сервизна роботика; военна роботика; мехатронни и роботизирани био и технологични процеси и системи; сензори, микро- и наносензорни елементи и компоненти, мултисензори и безконтактна автоматика; роботизирани енергийни системи и устройства и др. 

Институтът по роботика е без конкуренция в страната по създадени изобретения – над 90 за последните години. Освен различните модификации сензори за автоматизацията, комерсиален потенциал имат още: Роботизираната система за денонощно въздушно наблюдение на границата; Автономният крачещ робот, който преодолява препятствия и инспектира зони с радиация, токсини, патогени и др.; Роботизираната система за обучение на деца със специфични потребности, използваща френския робот НАО, реализирана в рамките на два европейски проекта, като към нея има проявен силен интерес от множество центрове за деца и възрастни. С перспективи е изобретението, съчетаващо автономен мобилен робот и балон, с което се преодолява ограниченият капацитет на акумулаторния блок.

Като учен, който ръководи институт в сферата на роботиката, какво предупреждение бихте отправили?

Като изследовател и професионален изобретател смятам, че най-доброто послание е за спокойствие, предсказуемост и уважение към учените.  Националният бюджет няма да пострада, ако се удвои финансирането за БАН. Формата, под която това би станало, нека го избере държавата.

Как смятате, остарели ли са законите на роботиката, формулирани от Айзък Азимов, както вече твърдят учени по света…

Роботиката е едновременно наука и технология в режим на постоянно развитие. Веруюто ми е, че истини и закони от последна инстанция няма. Така, че предизвикателствата в тази област предстоят с пълна сила.

Струва ли си да бързаме роботите да станат новата работна ръка?

Този въпрос в известен смисъл е свързан със социалната и синдикалната дейност. Моето мнение е, че за България, в условията на жестока демографска криза и ниска производителност на труда, това е наложително. 

Още по темата четете в "Настъплението на роботите" в брой 74 на списание "Икономика"