В примката на перфектна буря: Британските облигации с невиждан от 1994 г. спад

Британските държавни облигации са напът към най-големия си месечен спад от 1994 г. насам, предава Reuters и отбелязва условията за перфектна буря. Завихрена от енергийната криза, тя се характеризира с по-висока инфлация, по-строга парична политика и перспективата за по-големи държавни заеми.

Доходността на чувствителните към лихвения процент двегодишни облигации, както и на 10-годишните облигации, които отчитат по-дългосрочните опасения относно инфлацията и емитирането на дълг – са скочили с повече този месец, отколкото всеки друг от май 1994 г. насам. Тогавашният период се помни с отприщената вълна от масирани разпродажби.

Това, което виждаме в момента, е пазар, който е сериозно загрижен за нивата на инфлация, устойчивостта на инфлацията, лепкавостта на инфлацията и доколко това означава, че може да имаме доста рестриктивна парична политика“, коментира Тео Чапсалис, стратег с фиксиран доход в Morgan Stanley.

Доходността на двугодишните позлатени облигации достигна най-високата си стойност от ноември 2008 г. на 24 август при 2.959% спрямо 1.72% в началото на месеца, като предложи най-голямата си премия за доходност спрямо германските облигации от 2005 г. насам. Доходността на тридесетгодишните позлатени облигации достигна най-високото си ниво от 2014 г.

Цените на британските държавни облигации бяха подложени на натиск през цялата година, но последната разпродажба набра скорост, след като централната банка на Англия повиши лихвените проценти с половин процентен пункт на 5 август, най-голямото увеличение от 1995 г. насам.

По-високата от очакваната инфлация през юли от 10.1% – първият път, в който инфлацията на потребителските цени достигна двуцифрени стойности от 40 години – нанесе допълнителен удар.

BoE прогнозира достигане на връх от малко над 13% през октомври, но много икономисти смятат, че инфлацията ще се повиши още в началото на 2023 г. Citi очаква пик от над 18% – ниво, наблюдавано за последно през 1976 г.

Всичко това се случва на фона на енергийната криза. В петък британският енергиен регулатор обяви, че от октомври ще повиши тарифите за енергия за домакинствата с 80% до средно 3549 паунда годишно. Анализаторите в индустрията очакват допълнителни увеличения през следващата година – някои допускат удвояване.

Тези увеличения не означават само по-висока инфлация във Великобритания, но и много повече правителствени заеми за субсидиране на сметките на домакинствата – независимо кой ще наследи Борис Джонсън като министър (Лиз Тръс или Риши Сунак).

Изглежда все по-вероятно правителството на Тръс или всъщност правителството на Сунак да се намеси със спешен бюджет и вероятно значителни мерки за справяне с въздействието на нарастващите цени на енергията“, отбеляза стратегът на NatWest Markets, Имоджен Бакра.

Нито Тръс, нито Сунак са уточнили каква подкрепа според тях е необходима. Медии съобщиха в неделя, че Тръс, която изглежда фаворите сред членовете на Консервативната партия, обмисля намаляване на ставката на данъка върху добавената стойност на 5% от 20%. Това може да струва почти 40 млрд. паунда.

Опозиционната Лейбъристка партия предложи замразяване на сметките за енергия, което би коствало около 60 милиарда паунда годишно, подобно по мащаб на програмата за отпуск по време на пандемията COVID-19.

През април Великобритания заяви, че ще пусне 253 милиарда паунда позлатени облигации през финансовата 2022/23 година.

Несигурността относно размера на по-нататъшните заеми обаче направи така, че британските облигации да се представят по-слабо от тези на Съединените щати и Германия, посочи Чапсалис. По думите му някои инвеститори са се опасявали, че може да се наложи Великобритания да издаде 50 до 100 милиарда паунда повече дълг.

„Тази емисия може и ще бъде погълната – но само на правилната цена. Тази цена означава по-висока доходност“, каза той, предупреждавайки, че дългосрочните облигации като тези с 35-годишен матуритет са най-уязвими към по-нататъшни спадове на цените.

За разлика от пандемията от COVID-19, когато стотици милиарди лири нов дълг бе погълнат от пазарите, без това да доведе до по-високи разходи по заеми, текущата висока инфлация означава, че облигациите вече не се разглеждат като сигурно убежище, добави експертът.

Доходността на британските държавни облигации също се поддаде и на сигналите на BoE за по-яростна политика от очакваната. Банката заяви, че продължава да е в готовност да повиши лихвите със сила, ако е необходимо, въпреки прогнозите за продължителна рецесия.

Финансовите пазари очакват британските лихвени проценти да надвишат тези в Съединените щати. Цената на фючърсите на BoE за юни следващата година достига връх от 4.25% в сравнение с 3.75-4% на тези, определени от Федералния резерв.

Пазарът на британски държавни облигации се сблъсква с насрещни ветрове и покрай началото на програмата за продажба на облигации на BoE следващия месец. Банката на Англия иска да намали своите позлатени притежания с 80 милиарда паунда чрез комбинация от обратно изкупуване и директни продажби.

Докато Чапсалис смята, че въздействието ще бъде незначително, икономистът от ING Джеймс Смит каза, че текущата нестабилност на пазара на позлата „хвърля дълга сянка“ върху програмата за продажби.

BoE заяви, че ще отмени продажби само ако пазарите са „много затруднени“.