В сянката на пандемията

Вниманието на обществото е постоянно насочвано към пандемията и към грижата за здравето единствено през призмата на коронавируса. Фокусът е все в тази посока. А какво всъщност се случва в сянката на пандемията?

Снежната топка вече се търкаля и има опасност лавината от новости да ни затрупа, когато коронакризата отшуми. И ако в България продължим да чакаме утрото, в което ще осъмнем свободни от „невидимия враг“, може да се окаже, че сме изпуснали скоростния влак към бъдещето. А там, както по всичко личи, технологии, наука и иновации ще вървят ръка за ръка. Като в реален научнофантастичен филм.

Какво друго се задава, ще разберем от тримата участници – предприемач, икономист и учен.

Теофил Шиков:

Всяка компания ще е технологична

Теофил Шиков е изпълнителен директор на агенцията за развитие на продажбите Out2Bound

Пандемията се превърна в акселератор на дигиталната еволюция и 2020-а засили влиянието на технологичния сектор към всяка отделна индустрия в света. Прогнозата е, че всяка компания вече ще е технологична. Иначе няма да има място на световната сцена.

За следващата година-две се очертават някои водещи трендове:

Облачната инфраструктура - всеки вече се намира там и трябва да се мисли за неговата защита
Киберсигурност - никой не е защитен, а данни изтичат постоянно от малки и големи компании
Работа от дистанция (remote work) - ще има хибридни модели, в които всеки служител ще реши дали да работи от вкъщи или в офис. Големите компании не искат да рискуват здравето на най-ценния си ресурс и правят всичко възможно да създадат работното място на бъдещето като микс между удобството на дома и социалната среда в офиса.

Ще наблюдаваме все по-голямо засилване на приложението на изкуствен интелект, който неусетно ще се превърне в част от живота ни. Заплахите и предимствата вървят ръка за ръка и тепърва ще навлизат директиви и нормативни уредби за използването му.

В партньорство Out2Bound и БАИТ направихме доклад за състоянието на IT продажбите. Той показа, че и в условията на COVID-19 у нас IT секторът расте. 75% от IT компаниите, които продават собствен продукт, отчитат растеж в приходите си през 2020 г. Забелязва се само ограничена загуба на клиенти. Европа и Северна Америка се очертават като наши основни външни пазари. Западна Европа е ключов регион за намирането на нов бизнес. Повечето компании гледат към бъдещето с позитивна нагласа.

Румен Гълъбинов:

Вървим към дигитална, но и социална икономика

Румен Гълъбинов е икономист и финансист

С навлизането на роботи изкуствен интелект технологиите ще продължат да „изяждат“ работни места. Гледах видео от завод за автомобили, в който всичко е „в ръцете“ на роботи. Управлението става дистанционно през командна зала. Роботите работят на тъмно, осветлението е пуснато само за да се заснеме материалът. Технологичната революция вече е в ход, ускорена от пандемията. Затова хората ще трябва да се квалифицират и преквалифицират съобразно нуждите от работна ръка, които ще се отварят. Вървим към виртуално време в което медицината и фармацията, наред с електромобилността в различните й аспекти, също ще получат ускорено развитие. Интернет гигантите ще имат лидерска роля.

Постковид икономиката ще е високотехнологична и дигитална. Това означава, че ще трябва да се развива паралелно с нея и социалната икономика, тъй като не всички хора са в състояние да „влязат“ в новата реалност и да се адаптират. Затова и базовият доход не е страшно понятие. В Испания вече са го въвели – плащат, но не на всички, и не безусловно. Прави се експеримент базов доход под условие, а после се създават и национални програми.

Малките страни като България трябва да сме активни и атрактивни в привличането на инвестиции, иначе технологичните гиганти ще ни заобиколят.  Ако се фокусираме да правим фарове и мигачи за автомобили, след някоя година ще сме изпуснали високата технологична вълна, което ще ни погуби. Имаме също наличен потенциал за развитието на фармацията и машиностроенето.

За да се ориентираме по-добре „Накъде“, нека внимателно четем книгата COVID-19: The Great Reset, написана от Клаус Шваб, създател и ръководител на Световния икономически форум в Давос, в съавторство с футуриста Тиери Малре.

Проф. дн Пенка Петрова:

Да срутим стената на бюрокрацията

Проф. дн Пенка Петрова е директор на Института по микробиология при БАН

Подкрепата за науката и иновациите в България е само на думи, защото предложи ли се истински иновативен продукт, обикновено той не се оценява по достойнство. В Института по микробиология имаме горчив опит. Ние сравнително бързо успяхме да разработим прототип на ваксина срещу COVID-19 , която е протеинова, капсулирана в липидни наночастици. Нейното финансиране започна с пилотен проект към Института „Пастьор“ в Париж. Направихме и проект към Фонд „Научни изследвания“, но той не получи одобрение при първото класиране и се оказа сред резервите. Впоследствие влезе в списъка за финансиране, но бюрократични пречки продължават да бавят финансирането на проектите. Интересен момент е, че сред най-високо оценените проекти не е проект за българска ваксина или лекарство, а "Кризата с COVID-19 и бъдещето на либералнодемократичните конституционни модели".

Намерението да създадем ваксина срещна равнодушието на институциите. Не храним илюзия, че България може да има бързината или финансирането, заделяно от фармацевтичните гиганти, които разработиха ваксини, но нашата държавата не ще да даде дори и малък тласък за това. Въпреки всичко вече разполагаме с прототип на ваксината и след доказване на неговите качества, би било добре да бъдем подкрепени от бизнеса. Но бизнесът в Българя има ограничени възможности, а държавата проявява резервираност.

Промяната, на която пандемията стана катализатор, изисква да се обърне нужното внимание на връзката „наука – бизнес“. Но тук пак сме в омагьосан кръг - фирмите се нуждаят от стимули да подкрепят иновациите, разработвани от научните организации, а България остава на последно място в ЕС по процент от БВП, заделян за науката. Освен всичко друго, ниското заплащане на учените от БАН не вещае добро бъдеще за науката у нас. Младите, които търсят научна реализация, просто заминават на Запад.

Живеем в динамичното време на технологии и иновации. И ако българската наука не се развива, страната е обречена на изоставане. Ако наистина е нужна висока научна експертиза, то трябва да се осигури и сериозно финансиране. Но за да може  науката да тръгне към възход, трябва първо да срутим стената на бюрокрацията и на ограниченото мислене.

Бюрокрацията е навсякъде. Законът за обществените поръчки е бич за БАН, но проблемът с освобождаването на науката от тези тромави и оскъпяващи процедури остава нерешен. Процедурата лансира участието на големи търговци, които увеличават цените. Така, от една страна, губим близо година време за доставка, от друга - сме лишени от гъвкавост да покрием нуждите от материали за работа, като същевременно харчим повече средства, отколкото ако директно си поръчаме от фирмата производител.

Текстът е част от бр. 101 на сп. "Икономика".