В България може да има 65 нови лифта до 2030 г.
При промяна на законовите разпоредби инвеститорският интерес у нас ще се отпуши
Владимир Каролев:

© ECONOMIC.BG / Стоян Йотов
Владимир Каролев е икономист, консултант на чуждестранни фирми за инвестиции в България и запален планинар. Economic.bg разговаря с него дни след дискусията за изграждане на втори лифт в Банско, на която така и не се взе решение. За бъдещето на ски центровете и курортите у нас, за решението на проблема с казуса Банско и за шансовете страната ни да печели повече от туризъм, разговаряхме с Владимир Каролев.
Има ли основание за разваляне на концесията в Банско?
Според това, което чух от юристите, включително председателката на междуведомствената комисия г-жа Немска, както и от няколко министри и депутати, който бяха на кръглата маса, няма основания, които да позволят да се прекъсне концесията за ски зона Банско. Категорично чухме всички експерти, министри и депутати – нещо, което се оспорва от "Зелените", които бяха там, никакви документи и аргументи не бяха показани от тяхна страна.
Какви са основните противоречия между държавата и концесионера?
Това, което аз разбрах е, че има спор, който ще бъде решен съдебно, защото концесионерът не е съгласен. Спорът е относно допълнителна концесионна сума, която трябва да се плаща в някакъв фонд – това е единственото нещо, което чухме.
Тоест по казуса Банско няма противоречия?
Няма противоречия от гледна точка на концесионера и концендента (държавата). Има група от хора, които са 10-тина души, които от години твърдят, че там има проблеми. Тези хора са предизвиквали над 60 проверки на ДНСК, община Банско, съдебни проверки, прокуратура и няма нито едно решение, което да показва, че има нещо незаконно в ски зоната в Банско.
Могат ли да постигнат тези три страни (държава, концесионер и "Зелени") някаква допирна точка?
Според мен не трябва да се постига никаква допирна точка, защото това не са представителни Зелени. Това е група, която не случайно не си е направила съдебна регистрация (групата се нарича „За да остане природа в България"), за да може като говорят неверни неща и клеветят, да не ги съдят. Това е група, в която участват част от ръководството на партийните зелени, няколко експерта около Тома Белев и техни роднини. Тези хора се занимават с екологични финансирания от български и европейски данъкоплатци и по някаква причина не искат да се развива ски туризъм в нито един от 14-те парка на България.
Аз мисля, че те са огромно малцинство и не трябва да им се обръща внимание. Има закони в България, които казват, че когато някой иска да направи нещо в защитена територия, каквато е паркът, провежда се ОВОС (Оценката на въздействието върху околната среда). Той казва какво и въобще дали нещо може да се направи, ако ОВОС разреши нещо да се направи, то минава на инвестиционно предложение и разрешение за строеж. Ясно е казано, че в паркове не може да се строи нищо освен спортна инфраструктура, аз също съм за това да не се строят хотели. Тоест няма никаква опасност да се строи нищо друго освен спортни съоръжения.
Всъщност зелени ли са „Зелените”?
Аз не искам да ги обвинявам, защото те очевидно имат някакви разбирания, но човек трябва да бъде зелен от гледна точка на това, какъв е разумният баланс между природа, развитие на държавата и икономиката. Има хора, които твърдят, че автомобилният транспорт трябва да се забрани изцяло. Не мога да кажа, че не са зелени, след като имат техни идеи, които обаче са малцинство. Сигурно има някаква полза да местиш лешояди в България за много пари, да разселваш лалугери и да броиш някакви гъби – не казвам, че няма някаква екологична полза от това. Но понеже ресурсите на българските и европейските данъкоплатци не са неограничени, аз мисля че за това пари не трябва да се дават, а трябва отиват за други неща, например за залесяване.
Кой според вас е най-добрият вариант за решаване на този казус?
Спазване на закони на Република България. Има приета от Министерски съвет Стратегия за развитие на планинския туризъм 2014-2030 г. Тази стратегия стоя, както изисква законът, за обществено обсъждане и нито една организация, включително и зелена, не е обжалвана от никой. Тя беше подкрепена, включително с лично присъствие при представянето ѝ в България, от генералния секретар на Международната организация за туризма към ООН Талеб Рифай. В нея много ясно са написани слабите, силните страни и възможностите. Вижда се, че България от сегашния поток от около 400-500 хил. туристи в планините има потенциал за 1,2-1,5 млн. посетители.
Ясно е казано, че минимум 65-66 нови лифта трябва да се направят. Цитиран е и най-известният международен експерт от областта - швейцарецът Лаурен Ванаб, че във всички 32 зони на България, където има някаква инфраструктура, трябва да се развива туризмът и да се спазва законът.
Тези хора знаят ("Зелените" бел. ред.), че ОВОС ще покаже, че няма никакъв проблем да се направи втора кабинка в Банско, защото както всички знаем, нещо което не изхвърля газове в планината, е по-екологично от колите. Вторият лифт ще замени стотици коли, които се качват всеки ден в планината.
Добре, все пак какво трябва да се случи, за да се реши този казус?
Министерството на околната среда и водите, премиерът и всички други министри не трябва да обръщат внимание на тези хора и да спазват законите. В момента тече процедура по промяна в плана за развитие на парк Пирин, в нея е предвидено в рамките на ски зоната да се направи втора кабинка, тоест не се предвижда разширяване на границите на зоната. В момента, в който планът бъде направен, трябва да се даде възможност и концесионният договор да го предвижда. Той обаче е правен през 2001 година и не позволява да се направи нова кабинка, трябва да се подпише анекс към него. След това ще се направи ОВОС и ако той покаже, че тези инвестиции са безвредни и позволи да се направи втори лифт, то той ще се направи.
Според вас има ли нужда Банско от нов кабинков лифт, защото напливът на туристи там е много голям?
От един, но той трябва да е голям. Всички лифтове и влекове в ски зоната в Банско имат 23 100 места капацитет, това включва и лифтовете и влековете, които не са в горната ски зона, тоест до тях може да се отиде пеша или с кола. Като извадиш техния капацитет, който е около 19 000 на час, капацитетът на сегашната кабинка е 2000 души на час и то само ако се качват 8 души във всяка, което не се случва. Следователно трябва да се направи втора кабинка, която да е по-голяма и да е в комбинация от места за сядане и правостоящи.
Грешка при планирането на концесионера е, че още 2001 година не е включил в стратегията изграждането на втори лифт. Сега той си плаща за нея и освен него страдат и хотели и ресторанти в града.
Според стратегията за развитие на планинския туризъм 2014-2030 г. трябва да очакваме 64-65 нови лифта в България. Възможно ли е това?
Според мен е напълно възможно и може да се случи и по-рано, защото стратегията е направена доста консервативно. Има засилващ се интерес от инвеститори за ски и планинския туризъм в България. Френска инвестиционна група е заявила инвестиционно намерение да прави чисто нов ски курорт в Рила. За тази цел обаче, трябва плана за управление на Рила да го позволява. Знаем и за проекта за разширяване на ски зоната на пистите в района на Боровец, той може да се развие още. Същото се случва и на Пампорово, но много бавно. За зона Перелик, ако се оправи законодателната база, също има изявен инвестиционен интерес. Има такъв и за развитието на ски зона в района под Седемте рилски езера. Има и още много такива примери за всички 36 места, на които могат да се карат ски.
Според мен ако се променят законовите разпоредби, ще има голямо отпушване на инвеститорския интерес към България.
Кой пречи на развитието на планинския туризъм у нас?
Тези хора, за които вече ви споменах. Комбинация между лидери на партия „Зелените", свързани с тях неправителствени организации, които изкарват развитието на планинския туризъм в България голям проблем. И по необясними причини няколко големи правителства им обръщат незаслужено внимание.
Запознат ли сте, колко гора ще бъде изсечена в Банско при построяването на втори лифт и как ще се компенсира тя евентуално?
Отговорът на втория въпрос е много ясен, защото има регулативна база за това как се компенсира. Всяко изсечено дърво се компенсира с ново залесяване, като контролът и самото извършване на залесяването не се прави от този, който изсича гората, в случая на концесионера, а от общината. И ето тук е работата на неправителствените зелени организации, а и на хората да контролират това. Колко точно дървесина ще се изсече не си спомням, но беше обявено. Това са няколко камиона, а не няколко хиляди камиона. Много по-малко от незаконната сеч, която е само в района извън ски зоната около Банско, говоря за дневната незаконна сеч.
Непрекъснато питам „Зелените” защо не протестират за това и не направят нещо. Въпросът, колко дървета ще се изсекат е смешен, когато говорим за ски зона, при положение, че там ще има компенсаторно залесяване.
Изостава ли България в развитието на зимния си туризъм в сравнение с другите държави?
Ще ви дам два примера, не с държави като Австрия и Швейцария, а със страни от нашия регион. От сайта , който всеки може да провери. Словения – 2 млн. население, много по-малка територия от България: 48 ски курорта, 184 работещи лифта. Понеже казват, че ние имаме ниски планини, най-високата планина в Словения е 1920 метра. Словакия – население и територия подобни на България: 534 лифта и влека, 125 курорта. България: 20 ски курорта, по документи са 36, но всъщност те са 20, 77 работещи лифта и влека. Гърция има повече ски лифтове и влекове от България, съседката ни с топло време и море.
Що се отнася до инвестициите в доклада, който изнесе Варан, ясно се казва, че страната ни в периода 2005-2015 г., понеже основните инвестиции за българския туризъм са в точно този период, изостава от абсолютно от всички съседни държави. Друго нещо, което каза той е, че в България поради липсата на достатъчно местни добри ски курорти, процентът от населението, който ходи да кара ски в чужбина е много по-голям, отколкото в абсолютно всички страни наоколо.
Това, че ние не сме си развили добре ски инфраструктурата, не само ни пречи да привлечем повече чуждестранни скиори и сноубордисти, които да карат у нас, но и българите пътуват в чужбина и храним чуждестранни курорти.