Вдигането на максималния осигурителен доход: Не така и не сега

Вдигането на максималния осигурителен праг се превърна в една от малкото теми, по които четирите партии, които преговарят за съставяне на коалиция, не успяха да се споразумеят по време на откритите дискусии. Разговорите по темата изглежда продължават, като коалиционното споразумение все още не е в своя финален вариант и не е подписано. Вероятният финансов министър Асен Василев обаче не отстъпва от предложението си за вдигане на максималната осигурителна основа, и то с около 450 лв. Според него повишението не се прави за допълнителните около 100 млн. лв., които ще постъпят в бюджета, а „защото така е честно“, заяви той пред БНТ миналата седмица.

Идеята е MaxОД да се обвърже с коефициент 2.3 спрямо средната брутна заплата за предходната година. Бизнесът обаче не остана доволен, а от АИКБ например предложиха да се използва по-нисък коефициент и той да е свързан със средния осигурителен доход за страната. Синдикатите пък директно предложиха таванът да отпадне и всеки да се осигурява на реалната сума, която получава.

Къде е проблемът?

Освен обичайното предупреждение на бизнеса, че повишаването на максималния осигурителен праг ще повиши разходите им и че ще ги принуди да свият екипите си или да потърсят друга локация за дейността си, проблем има и от друг ъгъл – за какво и къде отиват постъпленията от по-високите осигуровки. Накратко, по закон те отиват в НОИ за плащане на сегашните пенсии и здравни разходи и много малка част – в личните сметки във втория стълб.

Затова пътят за вдигане и изчисляване на ясен и прогнозируем механизъм за увеличение трябва да бъде предхождан от промяна на пенсионния модел, така че с темпа на повишаване на максималния праг да расте и темпът на повишаване на максималната пенсия.

Дори и да вдигнем максималния доход и хората с по-висока заплата да плащат повече, те не получават срещу това по-добри здравни услуги и по-високи пенсии“, коментира пред Economic.bg икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Разбира се, да се разсъждава в тази посока е до голяма степен очаквано, тъй като рядко променяме въпросния таван. Освен дали изобщо сега трябва да бъде повишаван той, въпросът сега е и доколко обвързването му с такъв основен критерий е добра идея. Според Николов това, което се върти като идея за коефициент от 2.3 към средната работна заплата, не е обосновано на смислен анализ, а по-скоро е гледан историческият опит от последните няколко години.

Идеята за генерално отпадане на максималния праг, а с него и на максималната пенсия, би била прекалено голям скок и трябва да мине през анализ как биха изглеждали пенсиите. Това обаче би имало и много отложен ефект.

Ако направим това сега, бихме намалили покупателната способност на една относително по-богата част от домакинствата срещу обещание, което може да се окаже непосилно в бъдеще“, допълва икономистът.

Кой ще бъде засегнат?

Повишаването на максималния праг, по начина по който предлага Василев – от 3000 на 3450 лв. – ще засегне около 208 хиляди души на трудов договор, според данните на Националната агенция за приходите (НАП). Около една пета от тях са в IT сектора, което обяснява и защо той е сред най-големите критици на предложението.

Делът на индустрията в българския БВП постоянно расте през последните години и значително изпреварва ръста на самата икономика. В последния си годишен доклад за състоянието на сектора софтуерната асоциация БАСКОМ посочи като средна годишна брутна заплата в сектора 54.5 хил. лв., или около 4500 лв. на месец.

Освен в IT индустрията, на максималния осигурителен доход се осигуряват и редица служители в банковия сектор и в телекомуникациите. Висшият мениджмънт във всички сектори също е много високо платен, според Моника Будинова, мениджър проекти в Zaplatomer.bg.

Повишаването на осигурителния таван обаче съвпада и с ключов момент за бизнеса. За идеята се заговори едва в края на ноември, когато се предполага, че вече по-голямата част от фирмите са утвърдили бюджетите си за следващата година и сменянето на правилата в „12 без 5“ е неприятен момент.

Как ще се променят осигуровките?

От две години максималният осигурителен доход е 3000 лв., а преди това за последно беше увеличен през 2015 г., когато стана 2600 лв. Според Василев когато максималните прагове са били увеличавани от 2008 г. насам, съотношенията спрямо средната брутна заплата за страната са били между 2.4 и 4.8 спрямо предходната година. Тоест въпреки повишаването на тавана сега, той ще остане на относително ниско ниво спрямо средното възнаграждение за страната.

Според изчисления на Economic.bg ако за следващата година максималният доход се вдигне до 3450 лв., разходът за осигуровки ще се увеличи със 147 лв. на човек, или общо до 1128 лв. на месец. От тях 85 лв. на месец са допълнителният разход за работодателя.

Ако падне средната брутна заплата?

При хипотезата, че минималната работна заплата и максималният осигурителен доход бъдат обвързани със средната брутна заплата, излиза въпросът какво би станало с двете величини при спад на възнагражденията в страната. В хода на пандемията средните заплати растяха заради съкращаването на служители с по-ниски доходи в сферата на туризма. Така статистически, по данни на НСИ, средната заплата ускори темпа си на растеж.

Според Николов намаляването на минималната заплата и на осигурителния праг за в бъдеще изглежда „крайно невероятно“. Въпреки връзката между двете величини се предполага, че когато има свиване на индикатора, нивото на МРЗ и MaxОД не се актуализира, тъй като подобно действие не изглежда възможно от чисто социална гледна точка.

Западният пример

Заради големите разлики в структурите на европейските икономики единен подход за определяне на максималния осигурителен доход в Европа няма. Всъщност в доста държави от Европейския съюз той не съществува, а в други се определя в зависимост от икономическите сектори. По тази причина и Евростат не събира данни за осигурителните тавани в страните членки.

Като че ли европейската институция страни от този тип социални мерки. Говореше се за европейска минимална заплата преди време, но като цяло няма унифициран подход. По това европейските икономики се различават помежду си, тъй като всяка си има нейните особености и е много трудно да се транспонира опит от една страна в друга“, коментира още Николов.