Вдигането на минималната заплата е пречка пред наемането на млади хора

Г-жо Славова, реалистично ли е минималната работна заплата да стане 730 лв. тази година, както настояват синдикатите?

– Важното е да кажем, че не правителството дава тази минимална работна заплата, а работодателите и тяхната позиция не трябва да се пренебрегва. Правителството всъщност задава рамката за МРЗ. Много често в хода на социалния диалог за подобни решение синдикатите разглеждат МРЗ като социална помощ, като средство за издръжка и справяне с бедността, а тя всъщност е работна заплата. Тоест трябва да стъпва върху изработеното и някой работодател да е склонен да даде тази заплата за извършен труд.

Има един голям парадокс с минималната работа заплата – тя по никакъв начин не влияе на секторите, като високотехнологичните, където така или иначе се взимат по-високи заплати. Но влия е много на други, при които заплащането е по-ниско, особено в определени райони на страната. Покачването ѝ би повишила първоначалната цена за наемане на работник и ако той още в началото не може да изработва достатъчно добавена стойност, надвишаваща заплатата му, тогава работодателят няма да го наеме.

Покачването на МРЗ ще засегне негативно сектори, като промишленост, търговия и строителството, където работната сила е по-нискоквалифицирана. И всъщност в единия случай повишаването ѝ е безсмислено, а в другия – може да бъде огромна пречка пред наемането на персонал.

И в тази връзка никой по време на разговорите между синдикати и работодатели не повдига темата за обезкуражените лица, които са на пазара на труда, и за безработните младежи, за които повишаването на минималната заплата ще направи за тях изключително трудно да си намерят работа.

Освен това не разбирам защо се говори за повишаване на МРЗ, след като от години се говори за прилагане на механизъм за нейното прилагане, който дори вече е измислен. През 2014 г. правителството обяви, че има изготвен такъв, който е базиран на множество индикатори, но в крайна сметка не се приложи. Дори не го представиха публично. След това, през 2019 г., заявиха, че имат такава готовност и накрая отново имаше разочарование. Недопустимо е да се базираме на обща минимална работна заплата, която не отразява по никакъв начин разликите на регионално и секторно ниво.

Европейската директива за определяне на МРЗ все още липсва, но ако правителството все пак заложи сравнително високо ниво, според Вас какви ще са последиците за бизнеса?

– По-логично би било да се говори за секторно обвързване на МРЗ, оставяйки малко настрана Европейската директива. Всъщност синдикатите говориха за подобно обвързване преди време, което не се случи, разбира се, но сега може да се обвърже с производителността на труда, брутния вътрешен продукт или с инфлацията.

Има множество индикатори, които могат да се използват за създаването на механизъм за определяне на МРЗ, с което да се сложи край на сегашната практика – някой задава тон за повишаване на заплатите и цялата държава сляпо плаща.

Също така трябва да се създаде механизъм, който и да стопира покачването на минималното заплащане в моменти на кризи.

Назад в годините МРЗ растеше с между 40 и 50 лв. всяка година, но като че ли това не засегна негативно пазара на труда. Защо сега да се притесняваме?

– Пазарът на труда се възстановява и поредното повишаване няма да го спре. Наблюдават се ниски нива на безработица и висока заетост, като тенденцията се очертава да се запази. Проблем би настъпил при младежката безработица, като увеличаването на МРЗ ще направи по-трудно устройването им на пазара. Същото важи и за обезкуражените лица.

Според Вас административното повишаване на минимална заплата помага ли за изместването нагоре на средната заплата, или това е процес, движен от икономическото развитие в страната?

– Да, разбира се, че влияе. Когато се увеличава минималното заплащане във фирмата, няма как този, който получава най-малко, започвайки да взема много повече, следващите по веригата да останат на същото ниво.

Всъщност, по време на криза също се забелязва увеличаване на средната работна заплата. Както през 2011, така и сега, по време на пандемията, фирмите освобождават нискоквалифицираните си служители, запазвайки специалистите, които са с опит и могат да се справят с повече работа. Това обаче води до повишаване на средната работна заплата, тъй като работодателите се опитват да запазят ценните си кадри.

Как трябва да се промени определянето на МРЗ и трябва ли да съществува подобен праг?

– Този праг съществува и най-вероятно ще продължи да го има, защото това е политиката на ЕС. Според икономическата теория обаче не би следвало го има. И след като не можем да го премахнем, по-добре да помислим за механизъм, с който да управляваме повишаването му – не чрез преговори и преследване на лични интереси.

Истината е, че всеки нов министър на труда и социалната политика в България си поставя за цел да завърши тази формула, но в края на мандата резултати липсват.

Време ли е максималният осигурителен доход да отпадне и до какво ще доведе това?

– Няколко години имаше задържане на покачването на максималния осигурителен доход. Наскоро се заговори за неговото голямо увеличени, а после за пълното му отпадне. Това доведе до остра реакция от обичайните заподозрени, а именно високотехнологичните компании, в които заплащането е значително по-високо от средното и на тях ще се отрази най-много. И тук трябва да се каже, че ако МОД ще остане, той трябва да се обвърже с механизъм за определянето му, а не години наред да стои на едно ниво и изведнъж да има шоково покачване.

Тези процеси трябва да се правят постепенно и с добре подготвен план за действия, базиран на анализ, а не защото просто му е дошло времето според някой. Необмислените действия в посока МОД могат да доведат до сериозни последствия. Възможно е и да не се говори за механизъм за максималния осигурителен доход, тъй като той няма изобщо да отпадне. Едно обаче е сигурно и то е, че не трябва да се движи така вълнообразно.

Социалният министър обяви, че до края на 2022 г. таванът на пенсиите ще бъде обвързан с МОД, след което той изцяло ще отпадне. Това разумен ход ли е, или поредната кръпка в пенсионната система без цялостен ремонт?

– Няма как да знаем, защото историята помни множество такива намерения, както и подобни, но накрая те не се случват. Постоянно се тиражира как ще бъдат предприети промени, свързани с пенсиите и като цяло реформа в пенсионното осигуряване, но без резултат. Всичко е свързано само с политическо говорене и кампания. И всъщност няма как да сме сигурни за нищо, но най-вероятно ще се търси някакъв консенсус между преговарящите групи, ако се стигне до там.

Имаше ли по-правилен начин за изчисляване и изплащане на т.нар. Covid добавки към пенсиите и какво ще стане, след като отпускането им спре в средата на годината?

– Предвижда се увеличение на пенсиите през средата на тази годината, което донякъде ще облекчи липсата на тези добавки. Но истината е, че тях отдавна не трябваше да ги има, тъй като в момента не сме в криза. Икономиката на България почти се е възстановила и е недопустимо да говорим за COVID мерки, при положение че пазарът на труда е възстановен, БВП расте и транспортните коридори влизат в обичайните си обороти. Какво ще стане, ако дойде истинска криза, като тази в началото на 2020 г.? Какви мерки ще бъдат предприети тогава?

Всички средства, които бяха отпуснати вследствие на пандемията, трябваше да спрат отдавна и не само помощите към пенсионерите. Не може държавата популистки да раздава средства на различни групи, бизнеси и пенсионери, за да си гарантира спокойствие и подкрепа.

Всъщност, каква е оценката Ви за начина, по който се дават тези добавки – както от предишната власт, така и от новите управляващи?

– Ами правителството просто имаше едни пари и искаше да ги раздаде. А най-подходящите групи за тази цел са пенсионерите, майките и бизнесът, тъй като така звучи най-справедливо. Методите за тяхното даване са без значение за тях, тъй като силата на политиците е да раздават пари и чрез тях да печелят власт.