Вече сме губещи в надпреварата с машините
Вместо да се отчайваме трябва да преосмислим участието си в състезанието

Много от нас вече са загубили „надпреварата с машините” – просто все още не го знаем. Това е заключението от ново проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).
За разлика от изследванията относно влиянието на автоматизацията това не разчита на информирани предположения за това какво ще могат да правят машините след 20 години. Вместо това проучването взема три ключови умения, които три четвърти от нас използват всеки ден в работата си – грамотност, смятане и решаване на проблеми с компютри – и сравняват нашето представяне със способностите на машините. Резултатите са отрезвителни, но вместо да са причина за отчаяние, те предполагат, че може би ще ни се иска изцяло да преосмислим състезанието с машините.
OECD има добра представа за нашите компетентности в тези области, тъй като е подложила 216 хил. възрастни от 40 държави на 50-минутно оценяване, наречено „Проучване на уменията на възрастните”. В това изследване група от компютърни учени получили същия тест и са били попитани на кои въпроси могат да отговорят компютрите, използвайки технологията, която съществува, но която не е задължително вече да присъства на работното място. Заключението? Почти една трета от служителите използват тези когнитивни умения всекидневно в своята работа и въпреки това нивата им на компетентност вече са сравними с тези на компютрите. Около 44% от служителите все още са по-добри от машините. Останалите 25% са на длъжност, която не налага употребата на такива умения всеки ден.
Има обаче две уговорки. Първо, OECD единствено е попитала компютърните учени колко добре според тях могат да се правят машините. Резултатите щяха да са по-убедителни, ако машините наистина бяха подложени на тест. Второ, само защото технологията съществува, това не означава, че тя ще бъде бързо въведена в работния процес. Това зависи от това доколко лесна ще е тя за употреба, колко струва в сравнение със стойността, която създава, както и доколко компаниите ще имат желание да инвестират.
И все пак, последиците от изследването са трудни да се пренебрегнат. Авторът на изследването Стюарт Елиът заключава, че след 10 до 20 години единствено служителите с много високо ниво на грамотност и математически умения ще имат комфортна преднина спрямо компютри. Към момента само около един на всеки 10 възрастни в трудоспособна възраст са от тази група.
Истината е, че образователните системи в повечето страни стават все по-добри: младите хора са с по-добри умения, отколкото възрастните (Обединеното кралство е тревожно изключение). Дори обаче и да вземете най-квалифицираното поколение в най-квалифицираната страна – младите хора във Финландия – две трети все пак не отговарят на тези най-високи равнища на грамотност и математически умения. С недостига на забележителни подобрения в образованието изглежда, че само малка част от хората могат да спечелят това състезание.
Това обаче не означава непременно, че всички останали стават излишни. На повечето работни места хората комбинират когнитивни умения с други човешки способности: физическо движение, зрение, здрав разум, състрадание, майсторска изработка. На много от тези фронтове компютрите са зад хората, ако изобщо участват в състезанието.
Рисковете за служителите от всеки все по-умните компютри са ясни, но за някои хора, като талантливите главни готвачи, битката вече е спечелена. Други може да се наложи да овладеят компютрите, за да дадат тласък на своите таланти. За по-нискоквалифицираните работници вече има доказателства, че съвместната работа с технологиите може да помогне на техните перспективи.
Изследване на Ричард Блундъл, професор по икономика в Лондонския университетски колеж, предполага, че нискоквалифицираните се справят по-добре в големите компании, които инвестират сериозно в научноизследователска и развойна дейност. Те имат по-високи заплати от други нискоквалифицирани колеги и са склонни да останат при работодателите си по-дълго.
Всички тези открития, макар и предварителни, са напомняне, че технологията не означава непременно гибел за всички, освен най-висококвалифицираните. Най-добрият отговор в надпреварата ни с машините не е да ограничаваме машините, а да помогнем на хората да последват напредъка, който компютрите подтикват.