Росен Желязков: Виртуалният свят измести физическия
От тази криза тепърва ще се правят изводи от администрацията и частните играчи
Физическият свят беше изместен от виртуалния. Това увеличи неимоверно много количеството на данни, което пък повиши изискванията към виртуалната среда. А не на последно място - и кибератаките. Това каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков при откриването на конференцията за киберсигурност Sofia CyberSec 2020.
След десетилетия на борба постигнахме свободното движение на хора, капитали и данни. Светът стана малък и хората започнаха да пътуват много. Това се превърна в естествено поведение, но то изведнъж секна заради коронавируса. Наред с добре познатите ни атаки, каквито са хибридните и кибершпионажът, през последните месеци те се развиха допълнително и засегнаха новия модел на поведение. Станахме свидетели на фишинг нападения срещу здравни системи например, както и срещу суперкомпютъра в Германия, разработващ ваксина за коронавирус.
Затова от тази криза тепърва ще се правят изводи от администрацията и частните играчи. Ще трябва да променят начина, по който се случват нещата, защото COVID-19 представи много изпитания“, коментира и Гергана Паси, председател на Дигитална национална коалиция.
Тя напомни, че България е длъжна да инвестира поне 20% от антикризисните средства от Европейския съюз в цифрови и технологични проекти. В тази връзка Желязков напомни, че Блокът има предначертан за години дневен ред, свързан с декарбонизация и цифровизация, затова и в изготвянето на инициативите ние ще трябва да се водим по него.
„Средствата трябва да гарантират синергията между тези политики. Държавата трябва да е участник в тези процеси, не само регулатор“, каза той. Министърът очета основните сфери на действия – телекомуникации, цифрови магистрали и преодоляване на цифровото разделение.
„Това са цели, които трябва да се постигнат съвместно с бизнеса“, изтъкна още Желязков, като допълни, че вече са водени разговори, например в надграждането на мобилните мрежи до следващо пето поколение. Според него държавата трябва да е проактивна, където няма бизнес интерес, а от друга да разпределя справедливо физическия ресурс.
„Чакам да видя доколко България ще се впише в голямата стратегия на ЕС“, добави Гергана Паси.
Голямата цел е ясна. Сроковете са дефинирани и те са постижими. Тук стои въпросът с доверието обаче. В тези сложни времена потребителите търсят прости обяснения, което дава възможност за покълването на какви ли не митове и възможности за интерпретации“, коментира и Росен Желязков, насочвайки вниманието към конспиративните теории около 5G.
Според него инфраструктурата не може да е самоцел. Тя трябва да случи така, че да създаде условия за разгръщането на по-качествени услуги. Той е уверен, че до 2025 г. ще постигне, целевите индикатори.