Войната може да доведе до преструктуриране на световната търговия

След пандемията започна войната между Русия и Украйна. При две големи глобални кризи една след друга, в крайна сметка, може да се стигне до трайни промени във веригите на доставки и търговията, предупреждават експерти. Инвазията в Украйна, по-конкретно, накара страните да помислят за необходимостта от по-надеждни търговски партньори, пише CNBC.

Ако пандемията от COVID-19 очерта необходимостта за скъсяване на веригите на доставки, войната в Украйна подчертава важността на това да имаш надеждни търговски партньори”, каза Питър Мартин от Wood Mackenzie.

След като нападението на Русия над Украйна дестабилизира пазарите, а западните държави наложиха санкции на Москва, цените на енергийните продукти скочиха тази година.

Тази седмица страните от ЕС постигнаха споразумение за забрана на вноса на 90% от руския петрол до края на годината. Москва преди това пък заплаши да спре доставките като ответна мярка. Това накара високопоставен руски държавен служител да заяви, че страната ще си намери други вносители - вносът на руски петрол от страна на Китай и Индия вече скочи през тази година. ЕС получава около 40% от природния си газ от руски газопроводи, а около една четвърт от тези количества минават през Украйна.

Важният износ на зърно, като пшеница, също беше засегнат. Милиони тонове пшеница от Украйна, която е един от най-големите износители на пшеница в света, са блокирани в страната и не могат да достигнат до държави, които се нуждаят от тях. Това е така, защото военните сили на Русия са блокирали ключови украински пристанища в Черно море.

Според Андриус Турса, консултант за Централна и Източна Европа в Teneo Intelligence, преди войната около 90% от износа на зърно на Украйна се е осъществявал през черноморските й пристанища.

Тези сили биха могли да доведат до трайно преструктуриране на световната търговия. Глобалната икономика става по-регионална - по-къси вериги на доставки с “надеждни” партньори”, допълва Мартин, визирайки войната и пандемията.

Търговски блокове

По думите на Питър Мартин това не е краят на глобализацията, но световната търговия може да се преструктурира в два или повече “отделни блока”. Той смята, че първият блок би включвал ЕС, САЩ и техните съюзници, които наложиха санкции на Русия и действат в посока изолирането й. Сред тях са Великобритания и Япония. Друга група може да включва държави, които се опитват да бъдат и от двете страни.

“Ще има блок от държави, като Китай и Индия, които поддържат търговия, както със санкциониращите съюзници, така и с Русия. Те биха могли да купуват повече енергия и ресурси от Москва, но трябва да поддържат добри отношения с големите икономики в първия блок, които генерират значителна част от търсенето на техния износ”, обясни Мартин.

Търговски маршрути

“Търговските маршрути по земя и море, и количествата стоки, минаващи по тях, ще бъдат засегнати”, допълни Питър Мартин.

От началото на войната спедиторите избягват Черно море, където военната дейност блокира търговското корабоплаване. Това доведе до струпвания на друга пристанища в Европа, защото спедиторите трябваше да променят маршрутите си.

Военната дейност на Русия в Черно море, постоянните й атаки спрямо украински пристанища и минираните води около пристанищата, правят търговското корабоплаване невъзможно”, според Турса.

По думите му няма лесни начини за отблокирането на украинските пристанища и се обсъждат различни предложения за отблокирането на достъпа на Украйна до Черно море, но нито едно от тях не е лесно или вероятно.

Украйна в момента се опитва да разработи алтернативни маршрути за сухопътен и речен износ на хранителни продукти за други държави.

“Въпреки че капацитетът на алтернативните маршрути се очаква да нараства постепенно, този износ ще е по-сложен и скъп, в сравнение с морските маршрути. Ракетните удари на Русия, насочени към железопътната инфраструктура на Украйна, може да усложнят допълнително логистиката”, обяснява Турса.

Победители и губещи

“Всяко отклонение в резултат на промените в световната търговия би облагодетелствало някои икономики, като тези в Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка”, заяви Питър Мартин.

Износът ще бъде пренасочен, което ще изисква намирането на нови пазари за стоки и услуги, а логистиката трябва да бъде организирана, така че да отговаря на новите търговски потоци”, допълни той.

Според него Русия вероятно ще е най-големият губещ тъй като, макар и да може да пренасочи някои търговски връзки, тя ще бъде изключена от голяма част от световната икономика.

Локдауните в Китай, която е световният производствен център, също допринесоха за натиска върху транспорта и търговията.

"Това, което очакваме да видим, е да се разчита по-малко на големите търговски пътища Изток-Запад между Китай и САЩ. Това обикновено са участъците, в които огромни плавателни съдове имат между две и пет спирки в Китай”, заяви Кристиян Рьолофс, основател и главен изпълнителен директор на компанията за резервации на транспортни контейнери Container xChange.

Маршрутите може да се променят и това да облагодетелства някои държави в Югоизточна Азия, като Виетнам, където повече компании вече произвеждат своите стоки.

“От друга страна, страни като Сингапур, където корабите обикновено минават на път за САЩ, може да са губещи”, допълва той, обяснявайки, че Сингапур може да бъде заобикаляна, тъй като спедиторите ще се насочват от зараждащите се производствени центрове Виетнам и Камбоджа директно към западното крайбрежие на САЩ.

Някои компании започват да произвеждат по-близо до дома, за да ограничават забавянията на доставките заради затворени заводи, ограничен брой служители и други фактори,” каза Джейсън Маккан, анализатор в Morning Consult.

По думите му те може също така да преминат към поддържането на по-големи стокови запаси “като буфер срещу бъдещи нарушения на търговията,” вместо да имат по-къси вериги на доставките.