Войната в Украйна направи ЕС по-сплотен от всякога

През годините Европейският съюз често се бореше с това да оправдае функционирането и като цяло името си. Но не и през последните седмици, когато след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, 27-те държави членки на ЕС започнаха да действат като едно цяло. Сплотена в своите цели и добре координирана в действията си, Европа се наслаждава на новата си роля на първокласна сила. И все пак, обединяващите ефекти от първоначалното геополитическо сътресение, неизбежно ще изчезнат. Способността на Европа да остане обединена, ще ръководи както крайния резултат от събитията в Украйна, така и бъдещето на целия блок, прогнозира в свой анализ The Economist.

Някои кризи неизбежно разделят Европа, както стана преди десетилетие, когато еврозоната почти се срина, а това изправи богатия Север срещу средиземноморския Юг. Други пък го обединяват – така се получи с пандемията от COVID-19, когато след месеци на хаос, ЕС накара националните правителства да се обединят както за ваксините, така и за разходите за защита на техните икономики. За разлика от това, гледката от руски бомби, които избиват цивилни на прага на Блока, шокира 27-те държави членки и те предприеха бързи действия. Нормалният инстинкт на европейските политици за спорове изведнъж избледня, когато бруталността на войната на президента Владимир Путин стана очевидна.

Бързината и решителността, с които Европа действаше, учудиха дори институциите в Брюксел, които помагат за постигането на компромис между националните правителства. Разликите в акцентите на държавите членки обаче остават, както неизбежно се случва в “клуба на демокрацията”. Но многократните срещи между европейските лидери – третата в рамките на месеца ще се проведе в Брюксел на 24 март с присъствието на американския президент Джо Байдън – доведоха до вземането на важни решения за цяла Европа. Редица политики, които обикновено изискват дълъг и ожесточен дебат, изведнъж бяха одобрени. Намерени са средства за доставка на оръжие за Украйна, а всеки украинец, който търси безопасно убежище в ЕС, може да влезе безпроблемно.

Разногласия в наложените санкции

Тази обща цел позволи на ЕС да наложи строги санкции на Русия в рамките на дни след избухването на войната и допълнителни такива, които обяви на три пъти по-късно. Те значително повишиха цената, която Русия трябва да плати, за да води война. Европейските оръжия в украинските ръце затрудниха победата на Путин. Всяка от 27-те държави членки можеше да наложи вето на тези санкции, но нито една не го направи. Страните постигнаха редица компромиси, въпреки разделенията си относно това колко силно да изолират Русия. Някои европейски лидери настояваха за по-строго ембарго, включително забрана за внос на петрол и газ. Страни като Полша и балтийските държави обаче, се притесняват, че те са следващите, които Русия може да атакува и казват, че биха живели на “запалени свещи”, ако спрат парите към Москва.

Един по-колеблив блок държави, включително Германия и Италия, се тревожи, че спирането на вноса на енергия ще навреди на Европа толкова, колкото и на Русия. Отчасти защото тази група страни бяха засегнати в по-голяма степен от европейските санкции срещу Кремъл. Полша публично призовава за пълна забрана за търговията с Русия. При липсата на по-нататъшна ескалация на бойното поле в Украйна или разпространението на войната в други страни, този призив обаче едва ли ще бъде взет под внимание. С течение на времето дори някои санкции могат да бъдат смекчени, за да отговорят на нечий тесен интерес. Но докато сраженията приключат - и вероятно дълго време след това - по-голямата част от наложените мерки ще останат в сила.

В другите страни от ЕС също има разногласия, но не и такива, които да предизвикат големи спорове. Източните страни биха искали на Украйна да бъде предложено бързо членство в ЕС, може би заедно с Молдова и Грузия. Но членове основатели, като Франция и Германия, настояват Блокът да предлага само „мълчаливи уверения“, че Украйна е в голямото европейско семейство.

И тук става въпрос за пари - санкциите ще струват много на Европа. Дори ако руският внос на енергия остане законен, ЕС планира да го намали драстично, например чрез внос на газ от по-далечни страни. Конфликтът предизвика глобален скок в цените на петрола и газа. Някои ще страдат повече от други. По-бедните граждани на ЕС, които харчат повече от бюджета си за газ, отколкото богатите, ще почувстват болезнените резултати от санкциите. Така ще бъдат и страните, които изнасят много стоки за Русия.

Френските служители обсъдиха повторение на Плана за възстановяване на Европа - разработен за излизане от коронакризата фонд от 750 млрд. евро. Новият план ще даде възможността на държавите членки на Блока да заемат съвместно пари, за да финансират момента, в който ще усетят най-силно зависимостта си от руския газ. Идеята беше приета хладно от „пестеливите“ страни, включително Нидерландия. Но в новата ера на entente cordiale ("сърдечното разбирателство"), компромис, при който част от все още неизразходените пари от Плана за възстановяване, ще бъдат пренасочени, изглежда вероятно да удовлетвори всички. Поне засега.

Бежанската криза в Европа

Предстоят и други изпитания. Повече от 3 милиона украинци вече са потърсили убежище в ЕС, почти две трети от тях в Полша. Всички страни са съгласни, че Полша не може да се справи сама - или страната трябва да бъде компенсирана финансово, или украинските бежанци да бъдат преразпределени в други страни. Същият този въпрос предизвика дълги и ожесточени спорове, когато през 2015 г. пристигна вълна от сирийски и афганистански бежанци (тогава Полша беше изключително неохотна да помогне). С украинските бежанци се очаква проблемът да бъде разрешен без много спорове.

“Старата песен на нов глас”

Други теми може да се окажат по-трънливи. Най-големият риск за единството на ЕС е, че след като войната престане да бъде всепоглъщащ приоритет, старите спорове ще се появят отново. Години наред Европейската комисия, изпълнителната власт на Блока, атакува Полша заради нейните хитри съдилища и Унгария заради корупцията. Подобни опасения за „върховенството на закона“, доведоха до задържане на средства от ЕС. Комисията изглежда има намерение да отпусне пари поне на Полша, като имплицитно признава ролята ѝ на убежище за бежанци. Това обаче ще се разглежда от някои европейски лидери, като предателство на основните принципи.

Икономическото възстановяване

Връщането на бюджетните правила, спрени по време на пандемията, също ще бъде тежко. Страните с големи дефицити, като Франция и Италия, настояваха за повече “пространство за дишане”, дори преди инвазията в Украйна, докато пестеливите, като Германия, бяха по-склонни към възстановяване на ограниченията на публичните разходи. Всичко това идва в момент, когато икономическото възстановяване след COVID е изчерпано.

Други дългогодишни политики, които изглеждаха уредени, могат да се видят в нова светлина след войната. Може ли Европа да си позволи толкова бързо да намали въглеродните емисии, предвид шока от войната за енергийните доставки? Трябва ли да позволи по-интензивно земеделие, например с повече генетично модифицирани култури, за да компенсира загубата на внос на храни от Русия и Украйна? А какво ще се случи с отношенията на ЕС с Великобритания след Brexit? Или с Китай?

Там, където разногласията вероятно ще бъдат учтиви, но твърди, е около новите мерки за сигурност. Франция, която в момента заема ротационното председателство на Съвета на ЕС, отдавна настоява за повече „стратегическа автономия“ - мъглива концепция за Европа, която разчита по-малко на НАТО за своята отбрана. Източна Европа все още гледа на НАТО, а оттам и на Америка, като на пазител на своите граници. Междувременно много правителства обявиха скокове във военните разходи, но все пак по национална линия.

Напредъкът в преразглеждането на подхода на Европа към отбраната няма да бъде бърз. Дебатът около съвместното снабдяване с военни комплекти, например, е обект на разговори от десетилетия и ще продължи дълго след края на настоящата война. Комисията има за задача да идентифицира пропуските в капацитета на въоръжените сили, малка стъпка към въпросите на отбраната, която според някои предвещава началото на по-задълбочено сътрудничество.

Продължаващото единство, особено по отношение на санкциите, придаде на Европа значението на твърдата сила, на което рядко се е радвала. Изправянето срещу Русия е популярно сред избирателите в ЕС и засега относително безболезнено. Този момент на хармония без съмнение ще избледнее, дори само поради причината, че континентът ще се почувства по-малко застрашен, отколкото в онази сутрин на 24 февруари. Въпреки всичко, ЕС досега е изпълнил целта си.