Газовата връзка с Гърция получи дългоочаквания Акт 16

Дългоочакваната газова връзка с Гърция получи Акт 16, съобщи служебният регионален министър Иван Шишков на брифинг в Министерски съвет и показа документа за ползване. Така България прави важна крачка в подобряването на енергийната си независимост, и то на фона на криза и недостиг на природен газ в Европа в навечерието на отоплителния сезон.

Знаете, че от първия ден започнахме разговори със строителя, успяхме да компенсираме всички минимални забавяния. Сега имаме разрешение за ползване. Служебният кабинет рапортува пред Вас, че постигна основната си задача да осигури техническа възможност за пускането на обекта. Връзката ще заработи от 1 октомври", коментира развълнуван Шишков.

От тази дата страната ни ще получава договорените количества азерски газ, който ще минава именно през интерконектора. Контрактът с Азербайджан е за 1 млрд. куб. м годишно. Наскоро обаче служебното правителство заговори за допълнителен бартер с Баку – ток срещу допълнителни количества синьо гориво. Така тези допълнителни доставки ще могат да компенсират количествата, които България получаваше по договор с руския енергиен гигант „Газпром“.

Официалното откриване на интерконектора е планирано да се състои в събота. На събитието ще присъстват председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президентите на Северна Македония и Сърбия, както и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. Домакин на церемонията е българският държавен глава Румен Радев.

Историята

Изграждането на интерконектора с Гърция започна преди почти 10 години. Въпреки че договорката за реализацията му бе постигната по времето на управление на ГЕРБ, то правителството на Кирил Петков изнесе данни, според които газовата връзка е бавено умишлено, за сметка на бързото разширение на „Турски поток“, които минава през територията на страната ни и снабдява Сърбия с руски газ.

Бившият енергиен министър Александър Николов през януари разказа, че гранта от 39 млн. евро, който е задължителен за одобряването на инвестиционното решение, се взима 2015 г. Финансиране обаче е осигурено едва в края на декември 2018 г. – три години са необходими на второто и третото правителства на Бойко Борисов, за да проведат цялата процедура. Последните договори за финансиране от ЕИБ са приключени едва през октомври 2019 г.

Освен заради финансирането, строителството на интерконектора на българска територия пък се забавя и заради пресичането му с язовир „Студен кладенец“ и бавно процедиране на ОВОС от страна на Министерството на околната среда и водите. Заради всички тези тромави процедури Николов посочи, че връзката се е забавила с повече от 4 години.

От началото на 2022 г. на гръцката компания J&P AVAX S.A. трябваше да започнат да се начисляват неустойки в размер на 90 хил. евро дневно заради неспазения срок за построяването на връзката. Дали това наистина е направено остава неясно. На няколко пъти строителят поиска поредно удължаване на срока, в който трябва да завърши строителството, с анекс към договора. Последното удължаване бе именно в началото на годината.

Връзката бе почти готова през юли, когато бившият премиер Кирил Петков и гръцкият му колега Кириакос Мицотакис дадоха символичния ѝ старт. Въпреки това, тогава се разбра, че интерконекторът няма да заработи преди октомври заради процедурите по получаване на Акт 15 и 16.

През август пък стана ясно, че отново има забавяне, защото Агенцията по вписванията е отказала да одобри две от кандидатурите за новия мениджмънт в „Ай Си Джи Би“ АД – операторът на връзката. Причината: две от подадените имена – на гръцки граждани – са объркани в подадените заявления до Търговския регистър. Няколко дни по-късно и този пропуск бе коригиран.

С идването на действащото служебно правителство пък цялата държава се втурна да помага за издаването на последните два акта. И въпреки че регионалният министър Иван Шишков сравни интерконектора с луксозна сграда без ток и направи редица инспекции, то съоръжението получи Акт 15 в средата на септември.

Гaзопроводът е с дължина 182 км, от които 151 км на българска територия. Капацитетът му е до 3 млрд. куб. м., но е проектиран така, че да има възможност да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м.

Общото финансиране е в размер на около 248.9 млн. евро без ДДС, като една част от него е осигурено от акционерите, а останалата – съфинансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по Европейската енергийна програма за възстановяване и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020.