Газовата връзка с Гърция е бавена умишлено

Газовата връзка с Гърция, която би позволила на България да получава евтиния азерски газ, е бавена умишлено от правителствата на Бойко Борисов. В същото време разширението на „Турски поток“ на територията на страната, през което основно се пренася транзитно руски газ до Сърбия, е изградено бързо и е натоварило „Булгартрансгаз“ с над 2 млрд. лв. дългове. Това стана ясно от думите на министъра на енергетиката Александър Николов, който даде брифинг днес.

Умишлено забавена газова връзка

За да илюстрира защо интерконекторът Гърция-България се бави вече повече от 10 години, енергийният министър изнесе някои факти и дати, които подсказват, че строителството на връзката е бавено умишлено от българската държава.

Така например, според информацията на Николов, решението за осигуряването на гранта, който е задължителен за одобряването на инвестиционното решение, се взима 2015 г. Финансиране обаче е осигурено едва на 21 декември 2018 г. – три години са необходими на второто и третото правителства на Бойко Борисов, за да проведат цялата процедура. А става въпрос за грант от едва 39 млн. евро.

Проектът се финансира от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е приключила правния и икономически анализ през септември 2018 г., договорът за заем е получен от правителството през ноември 2018 г.

ЕИБ поставя едно изрично условие за сключване на договора – предходният изпълнителен директор на БЕХ Жаклен Коен да няма каквото и да е потенциално въвличане в дейностите, свързани със заема за проекта. Министерството на икономиката възразява на това. Нещо повече, в началото на юли 2019 г. същият е назначен отново на поста изпълнителен директор на БЕХ, въпреки че преди това е бил освободен от същия министър на енергетиката заради несправяне с работата“, разказва Александър Николов.

Категоричната позиция на ЕИБ е, че заемането на поста от г-н Коен е несъвместимо с политиката на банката и представлява абсолютна пречка за сключване на договор за заем. Банката налага на Министерството на енергетиката да промени съществено устава на БЕХ и да въведе ограничение във функциите на изпълнителния директор, да създаде специална позиция на зам.-изпълнителен директор с ресор интерконектора Гърция-България, който да докладва директно на министъра на енергетиката.

„Целият процес започва в края на 2018 г. и приблизително отнема една година, за да бъде подписан окончателно договорът. Поради тази причина последните договори за финансиране с ЕИБ са приключени на 10 октомври 2019 г.“, казва сега министърът.

Относно забавянето на строежа заради пресичането на язовир „Студен кладенец“, проектната компания ICGB сезира МОСВ на 8 октомври 2020 г., като иска ведомството да прецени необходимостта от извършване на ОВОС. Решението на МОСВ е издадено на 7 април 2021 г., това са шест месеца по-късно. Срокът на компетентния орган за преценка на необходимостта за извършване на ОВОС е един месец от внасянето на искането. Тоест не би трябвало да е по-късно от декември 2020 г., но има забавяне с 5 месеца.

Горните действия кумулативно водят до забавяне с повече от 4 години за реализацията на проекта“, казва Александър Николов.

Той коментира и „спекулации“ за валидност на договора за строеж на газовата връзка, че той не е валиден заради пропуснатия срок от 31 декември 2021 г.

Договорът е валиден и приключва с приключването на всички задължения от страна на изпълнителя, а не зависи от някаква конкретна дата“, казва министърът.

От думите му не стана ясно кой е твърдял това, но се разбра, че е „бивш министър на енергетиката“. „За мен мотивите са неясни, да се твърди, че договорът е изтекъл, предвид демонстрираната загриженост на бившите управляващи за съдбата на проекта. Да се надяваме, че става въпрос за некомпетентност, а не за злонамереност.“

Според него подобни твърдения не са в интерес на възложителя и съответно на България, и биха го поставили в неблагоприятно положение спрямо изпълнителя, ако бяха верни.

По-големи компенсации за бизнеса

Той също така съобщи, че сметките на битовите потребители на газ ще бъдат частично компенсирани за декември, януари, февруари и март. Изпратена е нотификация до Европейската комисия, от която се иска да одобри компенсация в размер на 50% от разликата между определената базова цена от КЕВР (около 48.8 лв.) и реалната цена, искана всеки месец от „Булгаргаз“.

Тоест, ако вземем за пример януари, когато регулаторът одобри над 133 лв. за мегаватчас, компенсацията ще е в размер на около 42 лв. за всеки изконсумиран мегаватчас.

Също така ще бъде променена и схемата за компенсация на бизнеса заради скъпата електроенергия. Разликата е, че таванът на сумата за компенсация се увеличава от 30 на 50% от средната цена на потребен мегаватчас. Запазва се условието, че дотацията ще се изчислява като 75% от разликата между базовата цена на КЕВР (около 119 лв.) и средната цена за месеца.

Задлъжнялост на системата

Николов изнесе и данни за състоянието на енергийната система към 1 май, като така отговаря на бившия енергиен министър на ГЕРБ Теменужка Петкова, която публично заяви, че напускайки властта, те са оставили системата в „цветущо състояние“.

Сега се оказва, че към началото на май 2021 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ дължи над 1 млрд. лв. вътрешногрупово. НЕк е бил с 2.6 млрд. лв. задължения, а също така е имал заем към Министерството на енергетиката за 1.2 млрд. лв. за строежа на АЕЦ „Белене“.

Облигационните заеми на БЕХ са 2.3 млрд. лв. Заради ударния строеж на продължението на „Турски поток“ през България, което предишният премиер Бойко Борисов наричаше „Балкански поток“, „Булгартрансгаз“ е задлъжнял с 2.2 млрд. лв.