Всеки сигнал за съживяване на индустрията в България е мимолетен

Българската индустрия продължава да губи скорост през юли, показват данните на Националния статистически институт към юли. Индексът на промишленото производство се понижава с 3% спрямо юни и с 6.8% спрямо съответния месец на миналата година.

Краткосрочният натиск идва от преработващата промишленост, където производството намалява с 4.4% за месец. Това е достатъчно, за да обърне общия индекс надолу, въпреки че добивната промишленост нараства с 9.5%, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5.2%.

Спадът при преработващата индустрия е концентриран в няколко дейности. Най-силно за месец се свива производството на превозни средства без автомобили (с 27.3%), следвано от компютърната, комуникационната, електронната и оптичната техника (с 18.4%). Производството на метални изделия намалява с 9.9%, на машини и оборудване – с 9.6%, на химични продукти – с 9.4%, а на изделия от други неметални минерални суровини – с 8.4%. При мебелите потъването е с 8%.

Има и отрасли, при които производството расте, като тютюневата индустрия, където увеличението е с 16.9% спрямо юни. Ремонтът и инсталирането на машини и оборудване отчита увеличение с 9.3%, а производството на лекарствени вещества и продукти – с 8.5%. Тези увеличения обаче не са достатъчни, за да компенсират понижението в останалата част от преработващата промишленост.

На годишна база спадът е още по-голям

Сравнението с юли 2025 г. показва различна структура. Добивната промишленост е с 36.1% под миналогодишното си равнище, а преработващата – със 7.3%. Единственият от трите основни индустриални сектора с растеж е енергетиката, където производството на електричество и топлоенергия и газ се увеличава с 16.7%.

Особено силно е понижението при добива на метални руди – 43.3% на годишна база. При преработващата промишленост най-голям спад има при металните изделия без машини и оборудване – 29.5%, обработката на кожи и производството на изделия от кожа – 25.9%, производството на други превозни средства – 23.3% и производството, некласифицирано другаде – 20.9%. Текстилната индустрия е надолу с 14.3%, химическата – с 11.2%, а автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата – с 9.7%.

Същевременно има ясно изразени печеливши отрасли. Тютюневото производство е с 50.6% над нивото си от юли миналата година, компютърната и електронната техника – с 16.3%, електрическите съоръжения – с 13.4%, а фармацевтичната индустрия – с 12.3%. Производството на машини и оборудване също остава на положителна територия с ръст от 5.8%.

Друг разрез на данните показва, че слабостта не се ограничава до единични отрасли. Производството на продукти за междинно потребление е намаляло с 11.3% на годишна база, инвестиционните продукти – с 9.1%, потребителските дълготрайни продукти – със 7.4%, а недълготрайните – с 4.6%. Единствено енергийните продукти отчитат увеличение – с 10%.

Три години без трайно обръщане на тенденцията

По-важният сигнал идва от по-дългия статистически хоризонт. За да се проследи тенденцията без сезонни изкривявания, най-показателно е изменението на календарно изгладения общ индекс спрямо същия месец на предходната година. НСИ използва календарното изглаждане, за да отстрани влиянието на различния брой работни дни, празниците и други календарни ефекти.

Ако се сравни един и същ месец през тригодишния интервал от юли 2023 до юли 2026 г., индустрията остава на отрицателна територия през всяка от четирите наблюдавани години. През юли 2023 г. годишният спад е 11.5%. Година по-късно той значително се свива до 2.5%, което изглежда като начало на стабилизация. През юли 2025 г. обаче понижението отново се задълбочава до 8,3%, преди леко да се ограничи до 6.8% през юли тази година.

Данните за края на отделните години потвърждават тази картина. През декември 2023 г. индустриалното производство е с 6.9% под нивото си година по-рано. През декември 2024 г. спадът се свива до 3.9%, но през декември 2025 г. отново се разширява до 6.7%.

И през 2026 г. няма устойчиво обръщане. Годината започва с 8.6% спад през януари, през февруари по актуализираните данни понижението остава силно, а през март е отчетено временно увеличение от 4.7%. След това индексът отново се връща на отрицателна територия – минус 3,8% през април, минус 5,3% през май, минус 2,5% през юни и минус 6,8% през юли.

Така тригодишният профил не е на непрекъснато ускоряващ се спад, а на продължителна индустриална слабост с кратки периоди на подобрение, които досега не успяват да се превърнат в устойчив възходящ цикъл. Най-силното подобрение беше през 2024 г., но през 2025 г. загубата на инерция се завърна, а 2026 г. остава силно колеблива.

Какво стои зад средносрочната слабост

Разбивката по трите основни индустриални сектора дава част от обяснението. Преработващата промишленост – ключовата и най-широко представена част от индустрията – е на годишен минус през юли във всяка от последните четири години: 3.1% през 2023 г., 3.6% през 2024 г., 3.3% през 2025 г. и вече 7.3% през 2026 г.

При добива и енергетиката колебанията са много по-големи. Енергийното производство например се срива с 42.6% на годишна база през юли 2023 г., нараства с 12.4% година по-късно, отново пада с 34.9% през юли 2025 г. и сега расте с 16.7%. При добива измененията за същите четири месеца са съответно -23.5%, -1.7%, +2,1% и -36.1%.

Това означава, че големите колебания в енергетиката и добива могат чувствително да усилват или временно да прикриват движението на общия индекс. По-постоянният компонент на средносрочната слабост обаче е преработващата промишленост.

Бизнес анкетите на НСИ дават допълнително обяснение за тази картина. Още през юли промишлените предприятия отчитат намаляване на притока на нови поръчки през предходните три месеца, а очакванията им за производствената активност през следващите три месеца остават неблагоприятни.

Августовското наблюдение също не показва убедителен обрат. Осигуреността на производството с поръчки се подобрява донякъде, но това не води до по-високи очаквания за производството. НСИ отчита, че несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават сред основните затруднения пред бизнеса, а негативното влияние на недостатъчното търсене от чужбина се засилва.

Следователно причините за сегашната картина могат да бъдат разделени на две. В краткосрочен план юлският спад идва непосредствено от рязкото понижение на преработващото производство и особено от няколко капиталоемки и експортно ориентирани дейности. В средносрочен план данните сочат по-устойчив проблем: преработващата промишленост остава на отрицателна годишна територия, докато добивът и енергетиката внасят силна волатилност в общия индекс. Слабият поток на нови поръчки, несигурната икономическа среда и засилващият се проблем с чуждестранното търсене, отчетени от самите индустриални предприятия, намаляват вероятността бързо месечно възстановяване да се превърне в трайна промяна на тенденцията.