Всички говорят за зелен водород, но къде е законодателството?

България гледа към водородното енергийно бъдеще и има голям потенциал да стане сериозен производител на „зелен“ водород на Балканите. А дори и да се нареди на челните редици в Европа.

Според предварителни оценки в рамките на следващите 5 до 7 години страната ни може да мобилизира ресурс в размер на 3.2 млрд. евро по различни програми и проекти, включително частни инвестиции за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии.

Само преди дни от Министерски съвет, след одобрение на Европейската комисия, беше приета Национална пътна карта за водородните технологии в България, която има за цел да изпълни реформите по Плана за възстановяване и да се получи третото плащане по него.

В стратегията е включен и проектът за водородна долина в района на Стара Загора. Той е един от едва 37 такива в 20 страни и един от 9-те проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които ЕК осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022 г. Проектът ще бъде воден от международен консорциум. Първоначалната инвестиция е 30 млн. евро, от които 8 млн. евро ще са по линия на Министерството на иновациите и растежа през новата научна програма и 8 млн. евро – от ЕК по „Хоризонт Европа“. Изграждането ѝ трябва да започне още през тази година, а амбициите са тя да не е последната в България.

С приемането на тази пътна карта страната прави крачка напред към водородното бъдеще, очертавайки основни проекти и политики за насърчаване на водородната икономика, следвайки амбициозните планове на ЕС.

В нея се очертава как България ще насърчава развитието и използването на водородните технологии за постигане на напредък по изпълнението на климатичните цели, намаляването на емисиите на парникови газове, стимулирането на прехода към по-високо и ефективно използване на възобновяеми енергийни източници и към кръгова икономика.

Дотук всичко звучи добре. От документа обаче става ясно, че за развитието на всички тези идеи и проекти и превръщането им в реалност е необходимо съответното законодателство.

Една от основните цели е да се идентифицират всички ключови законодателни реформи, за да се хармонизират всички приоритетни оси с ЕС“, коментира днес служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев.

„Въпреки наличието на определение за „зелен“ водород в националното енергийно законодателство, на практика не съществува регулаторна рамка за водородните технологии“, се казва в документа.

Според него, имайки предвид техния потенциал за секторна интеграция, бъдещата регулаторна рамка трябва да определи понятия, права и задължения по отношение на водородните технологии в енергийното законодателство, като се има предвид, че инсталациите за производство на водород ще имат роля в газовия и електроенергийния сектор, както и в транспорта и промишлеността.

За да се хармонизира българското законодателство с европейското, което е в процес на интензивно развитие, свързано с приемането на REPowerEU и по-специално на Водородния ускорител, ще се изисква добро познаване на промените и политиките, висока експертиза и управленска структура.

Към момента в сектор енергетика няма ясна регулаторна рамка по отношението на водородните технологии, като съществуват единствено откъслечни разпоредби, което се явява една от бариерите на всички тези водородни проекти, за които напоследък всички говорят. На фона на нестабилната политическа ситуация у нас темата водород изглежда изобщо не е на дневен ред и е сигурно, че необходимите промени в законодателството ще се забавят, от което България отново ще загуби милиарди.