Възможно ли е круизната индустрия скоро да изчезне?

Приблизително 4.8 милиона души ходят на круиз всяка година. Преди пандемията броят им беше дори по-висок, възлизащ на около 30 милиона пътници.

Но докато круизната индустрия се възстановява от опустошителните последици от COVID-19, много пристанища, където тези кораби пускат котва, преосмислят своята дейност. Някои дори се надяват да ги забранят напълно, позовавайки се на екологични, социални и икономически опасения.

Сбогом на гигантските хотели

Все повече еропейски градове започнаха да ограничават круизните пътувания, за да поставят под контрол свръхтуризма.

Годините на пандемията дадоха на европейските градове възможност да разберат какъв би бил животът без круизи като на някои много се хареса.  През 2021 г. Венеция забрани на големите круизни кораби да акостират в историческия център на града. От своя страна, ЮНЕСКО заплаши да постави града в списъка си със застрашени такива, ако корабите не бъдат забранени за постоянно.

Според експертите на организацията големите кораби причиняват замърсяване и разяждат основите на града, който вече страда от редовни наводнения. Забраната означава, че големи круизни и контейнерни кораби вече не могат да влизат в канала Giudecca на Венеция, който води до известния площад Сан Марко.

Това не е първият опит на града за забрана на круизните кораби – всичките до момента са неуспешни. Но натискът върху правителството се увеличи, когато през 2019 г. круизен кораб се разби в пристанище във Венеция, ранявайки петима души.

По стъпките на Венеция вероятно ще поеме и Барселона. Кметът на града наскоро каза, че ще ограничи броя на круизните туристи в града, ако бъде преизбран през май. Новите мерки биха могли да намалят наполовина броя на този тип туристи, който може да достигне 200 000 на месец през пиковия сезон.

Четиридесет процента от круизните кораби спират за четири часа. Те не дават икономическа възвръщаемост на града и хиляди хора слизат, създават големи проблеми с мобилността и след това напускат. Това е индустрия, която трябва да ограничим“, каза тя пред The Times през февруари.

Замърсяването също е повод за безпокойство в Барселона, която е класирана като най-лошото круизно пристанище по отношение на замърсяването на въздуха в Европа в проучване, проведено от Transport & Environment миналата година.

Кметът на Марсилия, най-голямото круизно пристанище във Франция, също се изказа срещу индустрията, твърдейки, че тя „задушава“ града със замърсяване на въздуха. Амстердам, Санторини и Дубровник също затегнаха ограниченията за круизните компании.

„Заразата“ се разраства

Това обаче не е явление, ограничено само в Европа. Пристанищата по света решават, че не искат връщане към начина, по който нещата са били преди пандемията. В залива Монтерей в Калифорния почти нямаше кораби и преди COVID-19. Преди имаше около седем до 12 годишно, а тази година няколко оператора планираха да посетят пристанището. Но през февруари градът изпрати ясен сигнал до круизните компании, че не иска те да се връщат.

Градският съвет няма власт да забранява круизните кораби. Вместо това Монтерей премахна услугите пристигане на пътници, което означава, че круизните оператори ще трябва сами да наемат персонал, който да обработва пътниците в дока на града.

Надявам се, че тази стъпка ще сигнализира на индустрията на круизните кораби, че те вече не са добре дошли от нашия град“, пише градският управител на Монтерей Ханс Услар в доклад до съвета, предава Euronews.

През ноември Бар Харбър в американския щат Мейн също реши да наложи строги ограничения върху броя на туристите, които могат да посещават щата посредством круизен кораб.

От 2024 г. само 1000 пътници и екипаж ще могат да посещават щата всеки ден. Средният брой хора на круиз сега е около 3000 гости, което означава, че това е тежък удар за операторите, които искат да акостират в града.

Ограниченията дойдоха, след като местните хора подадоха петиция за ограничаване на броя на туристите, заявявайки, че са „пренатоварени“ с круизен трафик. Това не е изненадващо развитие: проучване през 2021 г. установи, че мнозинството от жителите на Бар Харбър са недоволни от тези масивни кораби.

Повече от 50 процента от анкетираните казват, че круизният туризъм е по-скоро негативен, отколкото позитивен за Бар Харбър. Смята се, че качеството на живот спада с 53 процента поради индустрията.

Носят ли доход круизните кораби за града?

Един от най-големите аргументи на поддръжниците за запазване на круизните кораби е техният принос към местната икономика. Няколко проучвания показват, че пътниците, слизащи от кораби, не допринасят толкова много за местната икономика, колкото си мислите. С цялата храна, напитки и сувенири, които биха могли да поискат, налични на борда, парите остават в морето.

Може би не е изненадващо, че най-големият круизен кораб в света, Wonder of the Seas, има зашеметяващите 20 ресторанта, театър с 1400 места и магазини, продаващи всичко - от изискани часовници до висша мода. В зависимост от пакета, който изберете, храната и напитките често са включени, а покупките са освободени от данъци и мита.

Проучване установи, че до 40 процента от хората никога не са напускали кораба. За тези, които са слезли на брега, средният им разход е бил под 23 евро.

Още изследването става ясно, че средният престой в пристанището продължава около осем часа, но това може да варира значително в зависимост от маршрута на кораба. За някои - като Барселона - може да бъде само четири часа.