За мнозинството българи половинчатото влизане в Шенген не носи полза, а дори вреди
Единствено пълноправното членство в европейската зона за свободно движение може да се счита за успех
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Антония Симова 
Мнозинството от българите са на мнение, че половинчатото решение за Шенген, на което се съгласи правителството „Денков – Габриел“, не само не носи ползи за страната ни, а дори е вредно. Това става ясно от национално представително проучване на агенция „Галъп“, изследващо настроенията на хората относно частичното влизане в зоната за свободно движение – само по море и въздух от 1 април 2024 г.
Независимото проучване, проведено в периода 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети, показва, че само пълноправното членство в Шенген, т.е. включването и на сухопътните граници, се приема за успех и то при разсейване на митовете за очаквания мигрантски наплив.
Резултатите показват, че само за под една трета от българите половинчатото влизане в Шенген по въздух и вода носи реална полза. Почти 40% смятат, че решението от 1 април не носи нито полза, нито вреда за България, а приблизително 15% казват, че това носи вреда за държавата.
Закономерно, привържениците на властта са положително оценяващи.
Далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген. Точно половината от българите казват, че пълноценното влизане в Шенген ще донесе ползи на България. Около една пета продължават да смятат, че дори тогава това няма да доведе до ползи за страната, но няма и да навреди. За една част от населението решението ще донесе реална вреда за страната.
Влизането на България в Шенген до известна степен бе и обвързано с темата за бежанците. Според проучването за над половината от българите е по-важно да не се налага България да приема още бежанци, дори това да е с цената да останем извън Шенген. За около 25% е по-важно България да се присъедини към Шенген дори и да се налага да се приемат още бежанци в страната.
Следва да уточним, че по думите на премиера акад. Николай Денков България не е поела нови ангажименти за приемане на бежанци.
Въпросът едва ли изчерпва палитрата на опциите, но е достатъчно красноречив за двете мнения, които се налагат у нас по темата. Хората с по-неблагоприятен жизнен хоризонт, по-висока възраст, респ. живеещи в по-малки населени места и гласуващи за опозиционни партии пр., са и по-боязливи.
