Зад незаконната сеч у нас стоят организирани престъпни групи

За промените в Закона за горите, за незаконните сечи на територията на България и възможните решения на проблема, разговаряхме с Тома Белев, председател на Управителния съвет на „Зелени Балкани и директор на Природен парк „Витоша”.

Обмислят се промени в Закона за горите, които целят да се намали незаконната сеч, като например задължителен GPS в камионите, превозващи дървесина. Според Вас ще се приемат ли тези промени?

Да, ще се приемат след като управляващата коалиция е заявила, а Народното събрание подкрепи мораториума върху износа на дървесина, за да могат да се изготвят тези промени. Те ще се приемат. Защо не се приемат още, лично на мен не ми е ясно. Вероятно още се изпипват текстове.

Предложенията, които в момента се гледат, включително на GPS устройствата на колите, са наши предложения отпреди два парламента. Имаме надеждата, че някога те ще бъдат приети, за да може да се прекрати този бизнес с незаконна дървесина.

Смятате ли, че тези промени ще имат ефект и до каква степен?

Предложените промени от правителството ще са в правилната посока. От тях ще има добри последици за стопанисването на горите. Те се опитват да облекчат натиска върху самата гора, въвеждат по-екологични методи за стопанисване, изчистват някои от основните проблеми, например сечта на гора, която е разположена върху земеделски земи съгласно картата на възстановената собственост.

Но има една група проблеми при незаконната сеч, които всъщност не са решени. Те са свързани със спирането и наказанието на бизнеса, който е свързан с незаконните сечи. В момента сравнително точно адресираме проблемите, които са свързани с незаконните сечи от физически лица, но това не решава нищо. Става въпрос за количества, чиято финансова стойност е много голяма, става въпрос за сериозен бизнес с незаконно добита дървесина.

Кои стои зад незаконната сеч?

Всички оценки, които имаме, включително и от доста влиятелния и подробен доклад на Световния фонд за защита на дивата природа, показват, че по-големият дял от незаконното ползване на дървесина произлиза от бизнеса. За съжаление до съда достигат много малко дела – за 6 години само около 200 дела, от които едва 6 са свързани с представители на бизнеса. Всичко останало са малоимотни, необразовани хора.

По същия начин стои и въпросът с административното производство, административните наказания. 95% от всички дела по административен път са свързани с член от Закона за горите, който се отнася до незаконни сечи от физически лица. Едва 5% са дела, които са свързани с нарушения на фирмите. Към настоящия момент ние нито чрез наказателното производство, нито чрез административно-наказателното производство наказваме бизнеса, който се облагодетелства от незаконна сеч. Оценките на Световния фонд за дивата природа отчитат незаконно облагодетелстване в размер на 100-120 млн. евро годишно, което е доказателство за сериозен бизнес. Липсата на наказание за това вече е проблем.

Ние сме внесли предложение, когато нарушението се извършва в рамките на трудово правоотношение, да има автоматично наказание за фирмата. За това предложение срещаме много сериозен отпор както от изпълнителната, така и от законодателната власт. Фирмата трябва да носи отговорността.

Други предложения, които целят да засилят санкциите за „белите якички”, до сега не са приети от законодателната власт.

Няма как да спреш един незаконен бизнес, ако не удариш бизнеса. Когато удряме дребния търговец на хероин или клиента на наркотика, а не удряме самия бизнес, ние нищо не правим. Същото важи и за незаконната сеч. Трябва да се увеличи контролът, да се увеличат наказанията за фирмите, които се облагодетелстват от незаконната сеч.

От кога това е такъв голям проблем? От кога започна да се говори за незаконната сеч като за проблем?

Незаконните сечи винаги са били проблем в България. След края на тоталитарната държава, която успяваше да налага санкциите тоталитарно, несъвършенствата в уредбата за горите и специално наказателните и административно-наказателните членове в Закона за горите станаха очевидни. Започна и увеличаването на незаконната сеч. Това беше свързано и със засилено търсене на дървесина през 90-те години. Ако в началото на 90-те години около 25% от домакинствата ползваха дървесина за огрев и храна, а за 6-7 години този процент достигна 40. Сега вече е почти 50%.

Тоест 50% от домакинствата ползват дървесина ежедневно в своето битие. Това създава среда, която благоприятства нарушенията, когато няма действащо наказание.

Ще дам пример: Никога от 90-те години насам процентът на събираемост не е бил над 15%. Най-често те са между 8 и 10%. В момента, по данни на Изпълнителната агенция по горите, за последните години са 13%. Тоест виждаме абсолютно бездействие на наказателните процедури по отношение на административното наказание и наказателния кодекс. Когато годишно до съда достигат 40 дела от прокуратурата, едва 1 от тези 40 се наказва с реално изтърпяване на присъда. Това вече е проблем на наказателното производство.

Колкото повече продължава това беззаконие, толкова повече се увеличават незаконните сечи и се превръщат в бизнес. Ако в 90-те години това бяха хора, които няма как да си купят дърва и нямат друг избор освен да посегнат на гората, днес това е бизнес. Става въпрос за стотици милиони, които отиват в нечии джобове и банкови сметки.

Как според Вас трябва да адресира проблемът на незаконната сеч като бизнес?

Формата на кражба от гората е много различна На първо място ще коментирам тази 100% нелегална форма на сеч, която се практикува от физически лица, които са се оформили като организирани престъпни групи. Проблемът е, че многократно се хващат едни и същи физически лица и те биват освободени. В момента горските инспектори и служителите на горите влизат по селата и започват да идентифицират дали бабата или дядото са си купили дърва и дали имат фактура или не. Когато установят незаконна продажба, те конфискуват дървесината. В момента ние позволяваме на една организирана престъпна група да печели и наказваме бабата и дядото на село, които са крайните клиенти и в много случай нямат друг избор.

Друг тип кражби са свързани с незаконното изнасяне на дървесина. Например вместо 100 кубика се изсичат 120 кубика. Тези 20 кубика се изнасят незаконно. Причината за това е недостатъчният контрол. В момента имаме много малко горски инспектори – около 450 за цялата държава, които получават едни смешни заплати между 500 и 600 лева. И ние очакваме тези хора да се справят с незаконните сечи, с хора с оръжие или пък да не се поддават на корупция.

Едно от решенията е гражданите да могат да участват в процеса. В цяла Европа има десетки примери за това, включително и в съседна Румъния. Ние настояваме всички документи, които са свързани с добива и превоза на дървесина, да са публични и гражданите да могат да си правят сами проверката. Като видят едно превозно средство, което транспортира дървесина, да проверят в централна система. дали това превозно средство има разрешение и дали дадена сеч е законна или не и за какви количества става дума.

Държим на пълна електронизация, на въвеждането на системи за идентифициране на едрата строителна дървесина.

Кои територии са най-силно засегнати?

През различните години – различно. През 90-те и края на 90-те години много силно засегнат беше Благоевградският регион, Разлог и Банско. Сега там незаконните сечи са намалели, за сметка на това се увеличават в Стара планина, в равнинните територии в северозападна България, централна България, Монтанско, Видинско, Ловешко. Там са и най-големите сечи в частни гори. Агенцията по горите твърди, че незаконната дървесина е около 100 хил. куб. метра, неправителствени организации твърдят, че е между 0,5 и 2.5 млн. куб. метра в отделните години.

Изкупуването на частни гори от държавата е мярка, която беше наскоро лансирана. Това ще става доброволно по пазарни цени, каза зам.-министър Костов. Според него проблемът с незаконната сеч е предимно в частни горски територии, които стопаните не могат да опазят. За това държавата им подава ръка. Какво е Вашето мнение?

Въпросът е принципен. Ако стопаните трябва да си опазват сами горите, колите, къщите, цялата собственост, за какво поддържаме система за охрана, система за горски контрол? От една страна това е чисто философски проблем.

От друга страна стои въпросът дали най-големите сечи са в частните гори. В частните гори има много неправилни сечи, чисто лесовъдски, но те се допуснати от държавата. Да, в някои регион като Ловешко, Видинко, Монтанско, Плевенско, има много незаконни сечи в частните гори, но това отново казвам е допуснато от държавата. Частните гори са 10-11%, не са толкова много. Не съм съгласен с тезата, че основните нарушения са в частните гори, основните нарушения в момента са в публичните гори.

От друга страна аз подкрепям г-н Костов, че тези малки парчета гори трябва да се изкупуват, за да се управляват ефективно и устойчиво.