Законните работници в туризма и строителството намаляват бързо

През 2024 г. наетите намаляват във всички икономически дейности, освен здравеопазването и социалните дейности и държавното управление, сочат актуалните данни на НСИ. Най-голям спад има в сектори като хотели и ресторанти и строителство – отрасли, при които работодателите декларират и много голям недостиг на кадри. Това създава съмнения за негативно влияние на средата и особено на ръста на минималната заплата, тласкащ работници и бизнеси към сивия сектор.

Няма особени размествания в секторното разпределение на наетите и през 2024 г. Най-големият работодател остава преработващата промишленост с 442 хил. наети, следван от търговията (372 хил. наети), здравеопазването (177 хил. наети) и образованието (166 хил. наети).  Публичният сектор създава общо малко над 558 хил. работни места, частният  – 1,673 млн.

По-интересна е обаче динамиката. Спрямо 2023 г. спадът в броя на наетите[1] е с над 71 хиляди души, или с 3,1%. Този спад е изцяло съсредоточен в частния сектор, където свиването на наетите е с 4,5%, докато при обществения се наблюдава лек ръст от с 1,4%. Доколкото тази тенденция е съчетана с леко разширяване на измерения от НСИ коефициент на заетост, част от обяснението е чисто демографско – намаление на населението в работоспособна възраст и застаряване.

Секторната динамика сочи значително свиване в сектора на хотелите и ресторантите, с цели 13%, както и при операциите с недвижими имоти (-8,6%), строителството (-6,9%)., професионалните дейности (-6%), транспорта (-5,5%), административните дейности (-5,4%). Ръст на работещите на секторно равнище има в държавното управление (0,9%) и здравеопазването и социалните дейности (3,8%). Обясненията за тази динамика са най-малко две. От една страна, при професионалните и административните дейности виждаме продължаващата тенденция за спад на наетите в аутсорсинга на услуги – сегмент, който наемаше много хора през миналото десетилетие, но днес губи позиции в България заради конкуренцията на по-евтини пазари в Югоизточна Азия и автоматизацията на значителна част от процесите. От значение в тази насока е и лекото свиване на наетите в ИКТ сектора (-3%), където още от 2023 г. се наблюдава спад на търсенето на работници на фона на пренареждането на глобалните ИТ пазари.

При туризма, строителството и транспорта обаче спадът на пръв поглед изглежда по-трудно обясним, особено в контекста на декларирания от работодателите в тези дейности голям недостиг на кадри и все по-честите новини за внос на работна сила от трети страни извън ЕС. Част от причината вероятно се крие в ниското заплащане в туризма и строителството, което тласка част от работещите в тях към сектори като преработващата промишленост и търговията, които предлагат по-високи възнаграждения на живот. Друго потенциално обяснение, най-малкото заради съвпадението във времето, вероятно е рязкото повишение на минималната заплата – 2024 г. е първата, в която беше прилаган новият механизъм. Повишението може да е тласнало част от работещите в нископлатените сектори – в които поначало има значително дял на недекларирана заетост и доходи – към сивата икономика, където работодателите не се съобразяват с изискванията за минимално заплащане.

Промените на пазара на труда и резкият спад на заетостта в някои сектори за пореден път подчертават острата нужда от структурни реформи ако искаме експанзия на заетостта. Потвърждава се обаче тезата, че на този етап държавата по-скоро пречи с повишаването на летвата на входа на заетостта и ограничавайки достъпа до него за най-нископроизводителните работници. Впрочем сходен ефект на тласкане на все повече работещи към сивия сектор ще има и планираното увеличение на осигурителната тежест през следващите няколко години.

Източник: Институт за пазарна икономика