Банките занижават критериите за жилищни кредити

Заради ударното спестяване на бизнеса и хората в последната година и половина и натрупаните огромни количества свободни средства в банките, финансовите институции вече смекчават стандартите си при одобряването на молби за кредити. Това е видимо както при заемите за бизнеса, така и при тези за домакинствата, но най-съществено е при жилищните кредити. Това става ясно от втория за годината икономически доклад на Българската народна банка.

Кредитната дейност на банките се дължи и на значителното увеличение през тази година в търсенето на кредити от страна на домакинствата – най-вече за покупка на жилище.

Освен високата ликвидност за снижаването на критериите, БНБ отчита като фактор и високата конкуренция на банковия пазар в България. Припомняме, че по-рано тази година на него влезе и нов играч – естонската Bigbank. Сред другите фактори са и предприетите от БНБ през март 2020 г. мерки, насочени към укрепване на капитала и ликвидността в банковата система вследствие на пандемията, както и макроикономическата картина.

По-слабата склонност на банките към риск е продължила да влияе за затягане на кредитната им политика по отношение на фирмените и потребителските кредити, докато по-силната склонност към риск е благоприятствала политиката им по отношение на кредитите за покупка на жилище“, пише в доклада на БНБ.

Според данните на БНБ само за първото тримесечие на 2021 г.  годишният темп на растеж на индекса на цените на жилищата (ИЦЖ) се ускорява до 7.5% (спрямо 5.4% през предходното тримесечие), съпроводено и с увеличение на обема на сключените сделки за покупко-продажба. Нарастване на цените на жилищата е отчетено в пет от шестте най-големи областни градове, като най-значително е в София - 11.6%. По подкомпоненти на ИЦЖ по-силно повишение на цените се наблюдаваше при съществуващите (8.9%) спрямо новите (6.7%) жилища.

По изчисления на БНБ през първото тримесечие на 2021 г. цените на жилищата общо за страната са само с 5.3% по-ниски спрямо отчетените максимални стойности през третото тримесечие на 2008 г.

Бизнесът отново взима кредит за инвестиционни цели

Търсенето на фирмени кредити тази година не отчита особен ръст спрямо края на 2020 г., сочи анкета сред банките, но за разлика от миналата година вече се отчита слабо положително влияние в търсенето на средства за инвестиционни цели. Сред основните фактори за търсене на бизнес заеми остават необходимостта на фирмите от финансов ресурс за оборотни средства и запаси, ниските нива на лихвените проценти и нуждата от средства за рефинансиране и предоговаряне на дълг.

Впечатление при фирмените кредити прави и фактът, че все по-често предпочитан вариант от бизнеса е те да бъдат изтеглени в евро за сметка на заемите в левове и в долари. Лихвената статистика на БНБ за юни пък показва, че при сумите до 2 млн. лв. лихвеният процент е по-нисък за кредитите, договорени в евро. За по-големите суми обаче лихвеният процент е по-нисък, когато кредитът е в левове.

Очакванията на БНБ са прогнозираното увеличение на дела на необслужваните кредити към банките заради пандемията и края на кредитния мораториум само леко да забавят отпускането на нови кредити до края на годината. Централната банка очаква и „умерено покачване“ на лихвените проценти по нови кредити през втората половина на годината, което също да забави ръста на заемите.

Отлив от депозитите

Докато обемът на депозитите в българската банкова система приближава 100 млрд. лв., БНБ очаква във втората половина на годината ръстът слабо да се забави в съответствие с прогнозираното постепенно засилване на икономическата активност и на частното потребление.

Централната банка отчита и ускорен ръст на парите в обращение. Годишният им скок към май възлиза на 17.2%, като БНБ го обяснява с търсенето на пари в брой с цел спестяване в условията на исторически ниски лихвени проценти по депозитите, увеличените разходи по поддържането им или преустановяването на депозитните продукти от някои банки. Очакванията на БНБ са ръстът на парите в обращение да се забави до края на годината.

Като цяло банката не предвижда увеличаване на лихвите по депозитите за фирми и домакинства, които сега са близки до 0%, за което ще допринасят продължаващият значителен приток на привлечен ресурс и високата ликвидност в банковата система.

Доходността от българските еврооблигации се покачва

БНБ посочва още, че наблюдаваната от началото на годината тенденция към повишение на доходността на държавните ценни книжа на България, емитирани на международните капиталови пазари, се запазва. Влияние за това оказват както вътрешни фактори като създалата се политическа несигурност в България след парламентарните избори през април, така и външни като оптимистичните очаквания за възстановяването на икономиката. Банката обръща внимание, че повишаването на доходността по еврооблигациите е факт при почти всички страни от еврозоната.

Очакванията са през третото и четвъртото тримесечие на 2021 г. върху динамиката на доходността на българските държавни ценни книжа вероятно да продължат да оказват влияние както външни, така и вътрешни фактори. Потенциална нова вълна на разпространение на COVID-19 в еврозоната може да доведе до повишаване на несигурността на финансовите пазари, преориентиране на инвеститорите към по-нискорискови активи и понижение на доходността на държавните ценни книжа, включително и в България. Припомняме, че в някои страни опасността от Делта варианта на COVID расте, в т.ч. и у нас.

Плавно ускоряване на инфлацията

Тенденцията към плавно ускоряване на инфлацията да се запази през третото и четвъртото тримесечие на годината, очаква БНБ. Това ще отразява най-вече допусканията на икономистите за повишаване на цените на храните и петролните продукти на международните пазари през този период спрямо края на 2020 г. Припомняме, че през юли годишната инфлация в България достигна 3%, а БНБ прогнозира обща инфлация в края на годината от 3.5%.