Защо Франция няма милост по темата за Brexit
Париж вижда три заплахи за Брюксел и Лондон в постоянното отлагане на излизането на Великобритания от ЕС
Снимка: БТА
~ 6 мин.
На последната сесия на Европейския съвет Франция остана почти сама в противопоставянето си срещу отлагането на Brexit. Коментаторите в Брюксел се почувстваха облекчени: те можеха да отприщят обичайните клишета за една Франция, пристрастена към идеята за национална независимост. През последните две години френският президент Еманюел Макрон, със своята силна проевропейска ангажираност, изглеждаше като отдалечаване на страната от тази традиция. Неговата изолирана позиция от миналата седмица беше успокояваща: имаше пълният вкус на добрите стари времена.
Когато Франция гласува срещу стартирането на нови търговски преговори между ЕС и САЩ, това изглеждаше като потвърждение на тенденцията. Но все пак да се говори за френския изолационизъм може да е малко пресилено. Франция всъщност не блокира решението за започването на новите търговски преговори. Нейната позиция беше тактика да попречи търговията да се превърне в горчив проблем по време на протичащата предизборна кампания за европейските избори.
Френската позиция относно Brexit е от различно естество. Тя повдига три фундаментални въпроса относно дебатът около Brexit като цяло, които заслужават да бъдат разгледани отблизо.
Трябва ли да има втори референдум за Brexit?
Първият фундаментален въпрос е свързан с възможността да се проведе нов референдум за Brexit. Тази мисъл беше загнездена в умовете на много от европейските лидери, тъй като седмица след седмица британският парламент е в задънена улица в усилията си да намери решение как Великобритания да излезе от Европейския съюз. В действителност, извън конкретния въпрос Brexit да се отложи до 30 октомври, въпросът за втори референдум и как той да стане възможен беше основната тема в разговора между лидерите на страните членки на ЕС. За повечето от тях едно ново обществено допитване е най-желаната възможност и според тях тя все още може да бъде реализирана.
Едно дълго отлагане на Brexit, което да позволи на британския парламент да свика втори референдум, така че британските гласоподаватели да имат време да помислят отново за предимствата и недостатъците от излизането от ЕС, би бил естественият път за излизане от сегашната задънена улица. Непредсказуемият резултат от един нов референдум подсилва аргумента защо британското правителство трябва да предприеме този ход.
За ЕС вторите референдуми не са нещо чуждо. Когато Дания и Ирландия отхвърлиха договорите от Маастрихт и Ница, чрез отстъпки от страна на ЕС и нов референдум и двете страни бяха убедени да подкрепят мнението на останалите държави, приели въпросните договори. Именно затова не е чудно, че идеята за нов референдум във Великобритания има много симпатизанти в европейските редици.
Френското правителство обаче не споделя това мнение. Въпреки че е наясно какви значителни щети ще нанесе Brexit на Великобритания и всички останали страни членки на ЕС, то смята, че едно ново обществено допитване още повече би поляризирало и дестабилизирало британската политика, а освен това носи риск да отблъсне голяма част от британските граждани, които биха се почувствали измамени от гласуването, проведено през 2016 г. Париж усеща, че ако насърчава такива действия като провеждане на втори референдуми, европейците може да действат егоистично, застрашавайки единността на британското общество и неговите демократични институции.
Самата Франция има смесени чувства от собствения си опит с референдума от 2005 г., на който трябваше да се реши дали страната да ратифицира предложената Европейска конституция. По онова време френските гласоподаватели отхвърлиха проекта на споразумението, само за да бъдат бъдат бламирани четири години по-късно от решението на правителството чрез обикновено гласуване в парламента да приеме договора от Лисабон, който на практика замени първото нератифицирано споразумение. Този сблъсък между директната и представителната демокрация все още дава храна за днешните антиевропейски и антиелитарни настроения във Франция. Продължаващият ефект може да се види в протестите на „жълтите жилетки“.
Така че за французите последствията от обществените допитвания – които по природа са податливи на популисткото влияние – остават разделящи. Те гледат на един потенциален втори референдум за Brexit като на опасен, несигурен път.
В самата Великобритания, въпреки многобройните привърженици, събрали се по улиците на Лондон и онлайн, идеята за нов референдум все още изглежда напълно неприемлива за много от британските гласоподаватели. Едно ново обществено допитване би подхранило политически вълнения и би довело до перманентна нестабилност, независимо от резултата от вота.
Противно на убеждението, че Франция изпитва голяма радост, когато се занимава с темата за Brexit, мотивацията зад френския подход е породена повече от истинска тревога от нарастващото политическо разделение в Европа между елитите и гражданите, които се чувстват пренебрегнати. Погледната от Париж, политическите борби около Brexit е поредната илюстрация на този сблъсък. Те олицетворяват гнева, преобладаващ в цяла Европа, от който никоя европейска страна не е имунизирана. Печеленето на време, вместо справяне със същината на проблема, няма да реши сагата около Brexit. Нещата дори може да се влошат.
Дали Brexit вече не е причина за раздори в ЕС?
Второто опасение на Франция, е че Brexit бавно подкопава функционирането на ЕС. Това не трябва да е изненада. Въпреки че са проява на добра воля и идват с обещания за спокойствие, всички продължителни разводи предизвикват подозрение и враждебност. В случая на Brexit напрежението вече си проличава и то не само в преговорите около споразумението за оттегляне. Във всекидневната работа на Европейския съвет и Европейския парламент представителите на Обединеното кралство и европейските депутати са в странна ситуация – на път към изхода британските представители все още са пълноправни участници в редовната дейност на ЕС. Европейските лидери може и да не са напълно наясно с настоящото настроение дълбоко в недрата на институциите на ЕС, но става въпрос по-скоро за обезверяване и понижение на доверието, отколкото за виждане на перспективата за конструктивен напредък по темата за Brexit. Съгласяването с няколко отлагания на Brexit засилват тези антиевропейски настроения.
Правните ограничения спрямо Великобритания за участието ѝ в предстоящите европейски избори ще влошат тази токсична атмосфера. Не само във Великобритания перспективата британски евродепутати да седят в пленарната зала в Страсбург за неопределено дълъг мандат звучи нереално. Това няма смисъл и за населението във всичките 27 други страни членки. От известно време насам европейските граждани са уморени от темата за Brexit. Те просто игнорират многобройните тънкости в преговорите за излизането на Великобритания от ЕС и детайлите около границата между Северна Ирландия и Република Ирландия. Но избирането на 73 британски евродепутати, докато Великобритания е на ръба да излезе от ЕС, е нещо много по-конкретно, което го прави лесно за незабавно разбиране и отхвърляне от обществеността в Европа. Лесни за разбиране и отхвърляне са и негативните последици от постоянните отлагания на Brexit и ако те продължат, те ще доведат само до повече враждебност.
Дали удължаването на преговорите няма да съживи стереотипа за некомпетентната европейска бюрокрация?
Третото френско опасение около отлагането на Brexit е цялостното уронване на имиджа на ЕС. Рискът е гражданите все повече да възприемат Блока като неефективен и колеблив. Необичайното единствено, демонстрирано от 27-те страни членки по време на преговорите за Brexit, бавно бива заменяно от традиционната визия за една нерешителна Европа, прекалено готова да отлага. С възможността за още отлагания тази рядко срещана история за европейска солидарност може скоро може да бъде застигната и помрачена от популистките обвинения за европейска изменчивост и за предателство спрямо европейските граждани.
Лошото управление на последните ходове от сагата около Brexit възражда едни стереотипи, които популистите изглеждаха готови да оставят настрана, но които стереотипи те сега приемат като възможни инструменти за победа. Ето защо да се твърди, че на такъв късен етап от преговорите за Brexit решението е изцяло на британското правителство, скоро ще принуди останалите 27 страни членки да поемат отговорността сами да решават какво да правят. Причината е, че с разгара на предизборната кампания преди евроизборите натискът върху тях се увеличава.
На последната сесия на Европейския съвет резервираността на Франция около отлагането на Brexit раздразни повече от една делегация от другите страни членки. И това раздразнение е оправдано. Френската позиция обаче повдига въпроси, които не може да бъдат напълно пренебрегнати. Правителствата на другите страни членки трябва да приемат по-сериозно дълбочината на разлома в британските политика и общество. Те също така трябва да вземат предвид умората относно Brexit в собствените им държави, която умора в крайна сметка ще е от полза на евроскептично настроените политици. Времето на европейската единност относно Brexit може би изтича. Бъдещите сесии на Европейския съвет биха били по-трудни за провеждане.
В интерес на истината ЕС плаща цената за своя успех. При по-голямата част от преговорите за Brexit Блокът демонстрира как владее до съвършенство процеса на поетапните преговори, който наложи спрямо представителите на Лондон. Именно този подход се обърна срещу Брюксел, тъй като в неговия ход европейските преговарящи загубиха британския си партньор някъде по пътя. Днес този британски партньор изглежда все по-неспособен да преглътне окончателния вариант на споразумението за Brexit.
Който и да бъде обвиняван за настоящата криза, такава ситуация заплашва и Лондон, и Брюксел. Ако британското правителство не може да излезе с решение, а в същото време никой не е готов да приеме т.нар. „твърд Brexit”, рано или късно ще дойде моментът, когато останалите страни членки на ЕС ще трябва да мислят за друг път за изход от задънената улица. Вече няма да става въпрос за безкрайно отлагане на Brexit. Ако френският подход е бил отрезвяващ сигнал за останалите европейски лидери, това би било полезно.
Когато Франция гласува срещу стартирането на нови търговски преговори между ЕС и САЩ, това изглеждаше като потвърждение на тенденцията. Но все пак да се говори за френския изолационизъм може да е малко пресилено. Франция всъщност не блокира решението за започването на новите търговски преговори. Нейната позиция беше тактика да попречи търговията да се превърне в горчив проблем по време на протичащата предизборна кампания за европейските избори.
Френската позиция относно Brexit е от различно естество. Тя повдига три фундаментални въпроса относно дебатът около Brexit като цяло, които заслужават да бъдат разгледани отблизо.
Трябва ли да има втори референдум за Brexit?
Първият фундаментален въпрос е свързан с възможността да се проведе нов референдум за Brexit. Тази мисъл беше загнездена в умовете на много от европейските лидери, тъй като седмица след седмица британският парламент е в задънена улица в усилията си да намери решение как Великобритания да излезе от Европейския съюз. В действителност, извън конкретния въпрос Brexit да се отложи до 30 октомври, въпросът за втори референдум и как той да стане възможен беше основната тема в разговора между лидерите на страните членки на ЕС. За повечето от тях едно ново обществено допитване е най-желаната възможност и според тях тя все още може да бъде реализирана.
Едно дълго отлагане на Brexit, което да позволи на британския парламент да свика втори референдум, така че британските гласоподаватели да имат време да помислят отново за предимствата и недостатъците от излизането от ЕС, би бил естественият път за излизане от сегашната задънена улица. Непредсказуемият резултат от един нов референдум подсилва аргумента защо британското правителство трябва да предприеме този ход.
За ЕС вторите референдуми не са нещо чуждо. Когато Дания и Ирландия отхвърлиха договорите от Маастрихт и Ница, чрез отстъпки от страна на ЕС и нов референдум и двете страни бяха убедени да подкрепят мнението на останалите държави, приели въпросните договори. Именно затова не е чудно, че идеята за нов референдум във Великобритания има много симпатизанти в европейските редици.
Френското правителство обаче не споделя това мнение. Въпреки че е наясно какви значителни щети ще нанесе Brexit на Великобритания и всички останали страни членки на ЕС, то смята, че едно ново обществено допитване още повече би поляризирало и дестабилизирало британската политика, а освен това носи риск да отблъсне голяма част от британските граждани, които биха се почувствали измамени от гласуването, проведено през 2016 г. Париж усеща, че ако насърчава такива действия като провеждане на втори референдуми, европейците може да действат егоистично, застрашавайки единността на британското общество и неговите демократични институции.
Самата Франция има смесени чувства от собствения си опит с референдума от 2005 г., на който трябваше да се реши дали страната да ратифицира предложената Европейска конституция. По онова време френските гласоподаватели отхвърлиха проекта на споразумението, само за да бъдат бъдат бламирани четири години по-късно от решението на правителството чрез обикновено гласуване в парламента да приеме договора от Лисабон, който на практика замени първото нератифицирано споразумение. Този сблъсък между директната и представителната демокрация все още дава храна за днешните антиевропейски и антиелитарни настроения във Франция. Продължаващият ефект може да се види в протестите на „жълтите жилетки“.
Така че за французите последствията от обществените допитвания – които по природа са податливи на популисткото влияние – остават разделящи. Те гледат на един потенциален втори референдум за Brexit като на опасен, несигурен път.
В самата Великобритания, въпреки многобройните привърженици, събрали се по улиците на Лондон и онлайн, идеята за нов референдум все още изглежда напълно неприемлива за много от британските гласоподаватели. Едно ново обществено допитване би подхранило политически вълнения и би довело до перманентна нестабилност, независимо от резултата от вота.
Противно на убеждението, че Франция изпитва голяма радост, когато се занимава с темата за Brexit, мотивацията зад френския подход е породена повече от истинска тревога от нарастващото политическо разделение в Европа между елитите и гражданите, които се чувстват пренебрегнати. Погледната от Париж, политическите борби около Brexit е поредната илюстрация на този сблъсък. Те олицетворяват гнева, преобладаващ в цяла Европа, от който никоя европейска страна не е имунизирана. Печеленето на време, вместо справяне със същината на проблема, няма да реши сагата около Brexit. Нещата дори може да се влошат.
Дали Brexit вече не е причина за раздори в ЕС?
Второто опасение на Франция, е че Brexit бавно подкопава функционирането на ЕС. Това не трябва да е изненада. Въпреки че са проява на добра воля и идват с обещания за спокойствие, всички продължителни разводи предизвикват подозрение и враждебност. В случая на Brexit напрежението вече си проличава и то не само в преговорите около споразумението за оттегляне. Във всекидневната работа на Европейския съвет и Европейския парламент представителите на Обединеното кралство и европейските депутати са в странна ситуация – на път към изхода британските представители все още са пълноправни участници в редовната дейност на ЕС. Европейските лидери може и да не са напълно наясно с настоящото настроение дълбоко в недрата на институциите на ЕС, но става въпрос по-скоро за обезверяване и понижение на доверието, отколкото за виждане на перспективата за конструктивен напредък по темата за Brexit. Съгласяването с няколко отлагания на Brexit засилват тези антиевропейски настроения.
Правните ограничения спрямо Великобритания за участието ѝ в предстоящите европейски избори ще влошат тази токсична атмосфера. Не само във Великобритания перспективата британски евродепутати да седят в пленарната зала в Страсбург за неопределено дълъг мандат звучи нереално. Това няма смисъл и за населението във всичките 27 други страни членки. От известно време насам европейските граждани са уморени от темата за Brexit. Те просто игнорират многобройните тънкости в преговорите за излизането на Великобритания от ЕС и детайлите около границата между Северна Ирландия и Република Ирландия. Но избирането на 73 британски евродепутати, докато Великобритания е на ръба да излезе от ЕС, е нещо много по-конкретно, което го прави лесно за незабавно разбиране и отхвърляне от обществеността в Европа. Лесни за разбиране и отхвърляне са и негативните последици от постоянните отлагания на Brexit и ако те продължат, те ще доведат само до повече враждебност.
Дали удължаването на преговорите няма да съживи стереотипа за некомпетентната европейска бюрокрация?
Третото френско опасение около отлагането на Brexit е цялостното уронване на имиджа на ЕС. Рискът е гражданите все повече да възприемат Блока като неефективен и колеблив. Необичайното единствено, демонстрирано от 27-те страни членки по време на преговорите за Brexit, бавно бива заменяно от традиционната визия за една нерешителна Европа, прекалено готова да отлага. С възможността за още отлагания тази рядко срещана история за европейска солидарност може скоро може да бъде застигната и помрачена от популистките обвинения за европейска изменчивост и за предателство спрямо европейските граждани.
Лошото управление на последните ходове от сагата около Brexit възражда едни стереотипи, които популистите изглеждаха готови да оставят настрана, но които стереотипи те сега приемат като възможни инструменти за победа. Ето защо да се твърди, че на такъв късен етап от преговорите за Brexit решението е изцяло на британското правителство, скоро ще принуди останалите 27 страни членки да поемат отговорността сами да решават какво да правят. Причината е, че с разгара на предизборната кампания преди евроизборите натискът върху тях се увеличава.
На последната сесия на Европейския съвет резервираността на Франция около отлагането на Brexit раздразни повече от една делегация от другите страни членки. И това раздразнение е оправдано. Френската позиция обаче повдига въпроси, които не може да бъдат напълно пренебрегнати. Правителствата на другите страни членки трябва да приемат по-сериозно дълбочината на разлома в британските политика и общество. Те също така трябва да вземат предвид умората относно Brexit в собствените им държави, която умора в крайна сметка ще е от полза на евроскептично настроените политици. Времето на европейската единност относно Brexit може би изтича. Бъдещите сесии на Европейския съвет биха били по-трудни за провеждане.
В интерес на истината ЕС плаща цената за своя успех. При по-голямата част от преговорите за Brexit Блокът демонстрира как владее до съвършенство процеса на поетапните преговори, който наложи спрямо представителите на Лондон. Именно този подход се обърна срещу Брюксел, тъй като в неговия ход европейските преговарящи загубиха британския си партньор някъде по пътя. Днес този британски партньор изглежда все по-неспособен да преглътне окончателния вариант на споразумението за Brexit.
Който и да бъде обвиняван за настоящата криза, такава ситуация заплашва и Лондон, и Брюксел. Ако британското правителство не може да излезе с решение, а в същото време никой не е готов да приеме т.нар. „твърд Brexit”, рано или късно ще дойде моментът, когато останалите страни членки на ЕС ще трябва да мислят за друг път за изход от задънената улица. Вече няма да става въпрос за безкрайно отлагане на Brexit. Ако френският подход е бил отрезвяващ сигнал за останалите европейски лидери, това би било полезно.
