Кохезия на човешки език: Защо милионите от Европа остават неразбрани, а дезинформацията печели

Кохезионната политика на Европейския съюз често остава неразбрана зад сложната терминология и бюрократичния език на Брюксел, докато дезинформацията заема освободеното пространство. Това е основният извод от специализирано обучение за журналисти в Стара Загора, което постави на масата въпроса - как милиардите за сближаване да не останат просто статистика, а да се превърнат в осъзната полза за региони като Стара Загора, Кюстендил и Перник.

За съжаление, официалните източници се ползват изключително малко от медиите в България. Едно прессъобщение често бива интерпретирано по всякакви начини и накрая това, което излиза в публичното пространство, понякога абсолютно не отговаря на истината. Съществуват дори сайтове, създадени единствено с цел да разпространяват дезинформация и да блокират политики, полезни за обществото.“

Това заяви Георги Желязков, главен редактор на икономическия портал Economic.bg, по време на дискусията. Събитието е част от европейския проект COREJIO, изпълняван от медията в партньорство с Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР) – Стара Загора и Телевизия „Стара Загора.

Целта на инициативата е да изгради мост между сложната европейска администрация и обикновения гражданин, превръщайки журналистите в компетентни „преводачи“ на процесите по сближаване.

Не трябва да звучи страшно

Изпълнителният директор на АРИР Румяна Грозева очерта парадокса на европейското финансиране - то е навсякъде около нас, но хората не го разпознават.

„Звучи ли ви познато „Кохезионна политика“? Започва едно такова сложно, европейско, неразбираемо... А всъщност това е всичко, което се случва около нас“, коментира Грозева. Тя подчерта, че често съобщенията от типа „Секретариатът на комисарите реши...“ са напълно неразбираеми за широката публика, което създава информационен вакуум.

Именно в този вакуум виреят фалшивите новини. По време на обучението бяха дадени примери с „огледални сайтове“ - платформи, които визуално и като име имитират авторитетни медии, но с променено разширение на домейна (например .com вместо .bg), за да заблуждават читателите в движение.

Един от най-силно емоционалните моменти в разговора с Георги Желязков бе неговият коментар за компетентността на хората, които вземат решенията. Според него проблемът с дезинформацията не идва само от фалшиви сайтове, но и от най-високата трибуна в държавата.

Имаше изказвания от политици – сериозни хора уж – в пленарната зала, които говорят откровени лъжи. И аз съм сигурен, че те знаят, че това са лъжи“, сподели главният редактор на Economic.bg.

По думите му, част от проблема е и липсата на подготовка. Това показва, че „заразата“ на дезинформацията плъзва лесно дори сред управляващите, когато липсва базова грамотност по темата. Въпреки че медията пише за кохезия от създаването си, той коментира, че истинското разбиране е дошло едва когато са слезли „на терен“.

Пишем за европрограми, за градско развитие, за енергетика. Но признавам, че освен като термин, нито аз, нито колегите бяхме вникнали в смисъла му, докато не отидохме в Перник, Кюстендил и Стара Загора. Там разбрахме много неща, които преди ни бяха абстрактни.“

Опровергавайки мита, че европейските теми са скучни, Желязков разкри интересна статистика от кухнята на сайта. Оказва се, че съдбата на мините и ТЕЦ-овете не е просто регионална новина, а генерира огромен трафик.

Бях изненадан, че всичко, което пишем за Стара Загора – дали за малки бизнеси, които не се финансират, дали за тецовете, мините или преквалификацията на работници – това са едни от най-четените неща на сайта ни“, посочи той.

Според него това е доказателство, че хората търсят информация, защото тя касае пряко живота им, а информационният вакуум в момента е „ужасяващ“.

„Говорим с хора и те не знаят, че общината е реновирана благодарение на кохезионната политика. Без тази информационна кампания никой не прави допълнителни усилия,“ завърши той, призовавайки колегите си журналисти да „бутат“ темите напред, за да може градовете да стават по-добри за живот.

Финансовата картина: Къде отиват парите?

Отвъд проблемите с комуникацията, срещата предостави и дълбок разрез на финансовите потоци, които трябва да трансформират въглищните региони на България. Данните от презентацията на АРИР разкриват, че Стара Загора е най-големият бенефициент в рамките на фондовете за справедлив преход, но и регионът с най-сериозни предизвикателства.

Стара Загора (171 млн. евро): Лъвският пай от финансирането е насочен тук. Основният фокус е върху икономическата диверсификация - инвестиции в големи и малки и средни предприятия (МСП), нови технологии и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Критично важни са и сериозни ресурси за преквалификация на работещите в енергетиката , както и възстановяване на минни терени.

Кюстендил (122 млн. евро): Тук основната цел е подкрепа на МСП за излизане от зависимостта от въгледобива. Висок приоритет е преквалификацията на работници от ТЕЦ „Бобов дол“ и мините, както и пилотни проекти за чиста енергия.

Перник (64 млн. евро): С най-малък бюджет от трите региона, фокусът е върху развитието на малкия бизнес, алтернативни сектори и мерки за енергийна ефективност.

Общата рамка на Кохезионната политика показва ясна тенденция: 35% от средствата са насочени към конкурентоспособност и иновации , докато 55% отиват за устойчиво развитие – градска среда, инфраструктура и екологични проекти.

Информацията като валута

Изводът от срещата бе категоричен: журналистите трябва да се върнат към първоизточниците. Платформи като ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение) съдържат детайлни данни, които често се пренебрегват. Ролята на медиите е да „изкопаят“ тези данни и да ги поднесат разбираемо, преди те да бъдат изкривени от политическо говорене или дезинформационни сайтове.

По думите на Желязков, без информационна кампания местната власт не чувства натиск да се справя по-добре, а бизнесът пропуска възможности за финансиране.

Парите помагат да се случат хубави неща, но може би и самите те са хубаво нещо,“ обобщи философски Румяна Грозева, напомняйки, че зад всяко евро от Брюксел стои потенциал за промяна, който зависи от нашата активност и информираност.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.