Защо Западът не санкционира руската ядрена енергия?

След инвазията на Русия в Украйна по-голямата част от руския енергиен износ беше засегната от санкциите на Запада с едно явно изключениe - ядрената енергия. Руският държавен монополист в сферата на ядрената енергия “Росатом”, който изнася и обогатява уран и строи ядрени електроцентрали в цял свят, контролира най-голямата ядрена централа в Европа в украинската Запорожка област, откакто руските сили я превзеха преди година, пише CNN Business.

От Киев обвиняват руските сили, че са превърнали комплекса във военна база и го използват като прикритие, за да организират нападения, знаейки, че Украйна не може да отвърне на огъня без риск да порази някои от ядрените реактори. Украйна също така обвинява Русия за експлозии в обекта, в това число и в края на миналата година.

Петро Котин, временният ръководител на украинската държавна ядрена енергийна компания “Енергоатом”, е притеснен относно военизирането на ядрената централа и от значителното намаление на квалифицирания персонал на обекта. От руската пресслужба са заявили пред CNN, че се наемат нови служители, “което гарантира безопасната работа на централата”.

Ако нещо се случи, “Енергоатом“ не може да се намеси и да облекчи последиците при евентуален спешен случай”, защото Русия контролира територията”, казва Котин.

Въпреки повишаващия се риск от нарушаване на правилата за безопасност в Запорожката АЕЦ и многократните призиви на Киев за санкции срещу Росатом, Петро Котин твърди, че руската компания остава до голяма степен невредима, въпреки че Обединеното кралство санкционира ръководството и няколко нейни подразделения през миналия месец, а Финландия се отказа от договор за нова АЕЦ през миналия май.

Експерти твърдят, че “Росатом” продължава да бъде предпазвана от основната ѝ роля в глобалния сектор на ядрената енергетика и от факта, че тя не може лесно да бъде заменена.

Проблемът са взаимосвързаните зависимости”, казва Пол Дорман, председател на Nuclear Consulting Group и дългогодишен съветник на британското правителство по въпросите на ядрената индустрия.

Като за начало “Росатом” е ключов износител на ядрено гориво. През 2021 г. САЩ е разчитала на руския ядрен монополист за 14% от урана, който задвижва ядрените ѝ реактори. Европейските централи са закупили близо една пета от ядреното си гориво от “Росатом”. Според Дорман, ЕС отчита минимален напредък, откакто се отдели от руската ядрена индустрия.

“Росатом” също така предоставя услуги по обогатяване на ядрено гориво, допринасяйки с 28% за количествата, от които САЩ е имала нужда през 2021 г. Компанията е построила множество ядрени централи по света, а в някои случаи е финансирала строителството. Към края на 2021 г. близо една на всеки пет ядрени централи по света е в Русия или e построена от Русия, а “Росатом” строи още 15 извън страната, според Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Каспър Жулецки от Норвежкия институт по международни отношения казва, че разходите за построяването на ядрена електроцентрала са толкова големи, че подобен проект може да бъде финансиран единствено от правителства, а в някои случаи дори и те не могат да си го позволят.

В тези случаи “Росатом” се намесва и предлага кредити, гарантирани от руското правителство, а в някои случаи дългосрочни договори за предоставяне на гориво и дори за управление на централата. Най-екстремният от тези видове сделки, е моделът построй-притежавай-експлоатирай. Той е използван за първи път от “Росатом” при турската АЕЦ Аккую, която в момента се изгражда.

Подобна зависимост може да надделее над други съображения. Например, Унгария е най-отявленият противник в ЕС на санкции срещу “Росатом”. Тя също така е една от едва няколкото държави в ЕС, които разчитат на ядрена енергия за над 40% от електричеството си и има дългосрочен договор за финансиране с “Росатом” за построяването на ядрена електроцентрала.

Експерти твърдят, че намирането на нови доставчици, които да заменят “Росатом” в глобалната ядрена индустрия, би отнело години. Това може би е причината, поради която окупацията от страна на “Росатом” на Запорожката АЕЦ, съвпадна с повишението на чуждестранните приходи на компанията.

Директорът на “Росатом” Алексей Лихачов заяви през декември, че приходите на компанията в чужбина бележат ръст от около 15% на годишна база през 2022 г. От своя страна, Котин от “Енергоатом” смята, че “Росатом” поддържа оборудването в ядрената електроцентрала толкова лошо, че руската окупация може да нанесе непоправими поражения.

Ако продължи още година, съм сигурен, че няма да можем да пуснем отново тази централа,” казва той.

“Дипломатическите усилия за предаване на контрола върху централата обратно на Украйна са забуксували”, обяви през уикенда украинският министър на енергетиката Херман Халушченко.

Русия пък многократно обвинява Украйна, че обстрелва Запорожката АЕЦ, а в имейл до CNN от пресслужбата на “Росатом” отричат на територията на централата да има тежка военна техника.