Зимните курорти се отказват от снега
Тъй като естественият сняг е все по-оскъден, а изкуствения крайно неустойчив, планинските курорти в Европа променят модела си

Снимка: Depositphotos
В края на месец август Италия се сблъска с третата си рекордна гореща вълна за това лято. Но в долината на пистите на Fai della Paganella, малък ски курорт в Доломитите, се образува опашка за седалковия лифт. Вместо със ски якета и шапки, хората, които чакат, са облечени като гладиатори от 21-ви век – наколенки, налакътници и пластмасови бронежилетки. Вместо със ски, те чакат с планински велосипеди за спускане.
Сцени като тази стават все по-чести в Европа, тъй като ски курортите, усещащи въздействието на климатичната криза, се стремят да разнообразят привлекателността си и да използват алтернативни източници на доходи.
Fai della Paganella е забележителна с това, че сега привлича повече колоездачи през лятото, отколкото скиори през зимата. „Шестдесет и пет процента от нашите посетители сега идват извън ски сезона – между април и ноември“, казва Лука д’Анджело, дестинационен мениджър на курорта.
„Промяната“, както го нарича д’Анджело, „дойде през 2018 или 2019 г.“ Първоначално не беше част от някакъв генерален план, обяснява той. Когато курортът отвори за първи път лифт за планински колоездачи като експеримент през 2011 г., „колегите ми не мислеха непременно за изменението на климата като тема“, казва той. Но тъй като снеговалежът става все по-малко надежден, решението на Паганела да инвестира в инфраструктура за планинско колоездене изглежда все по-далновидно.
Климатична криза за ски курортите
Науката за това какво означава климатичната криза за ски курортите е мрачно четиво. В статия, публикувана в Nature Climate Change през август 2023 г., екип, ръководен от Хугуес Франсоа от университета в Гренобъл, прогнозира „риск от липса на сняг“ за 2234 европейски ски курорта, въз основа на глобалните средни температурни повишения от 2 и 4 градуса по Целзий. При сценария на затопляне от 4 градуса те установиха, че 98 процента от курортите ще бъдат изправени пред „много висок риск“ за естественото си снабдяване със сняг. Дори ако повишаването на глобалната температура може да се задържи до 2 градуса (праг, който вероятно ще бъде надхвърлен до средата на този век), повече от половината от местата, които екипът разгледа, ще се борят за естествен сняг.
Много ски курорти, разбира се, сега разчитат на изкуствен сняг, за да компенсират естествения недостиг: 90% от ски пистите в Италия, 70% в Австрия, 53% в Швейцария, 37% във Франция и 25% в Германия вече са покрити от снежни оръдия, според данни, публикувани от швейцарската асоциация на операторите на лифтове, Seilbahnen, през 2021 г.
Но изкуственият сняг не е решението на проблема. В проучването си Франсоа приема, че ски курортите могат да покрият средно 50% от своите склонове с оръдия за изкуствен сняг. Освен това произвеждането на сняг изисква големи количества вода и енергия, което ще допринесе за задълбочаване на кризата в сектора.
Големият проблем, според Ванда Бонардо, водещ автор на доклада Legambiente, е неправилното разпределение на ресурсите. „Няколко от тези, които са „отчасти отворени, отчасти затворени“, все още стоят само заради публичните пари – нашите пари“, обяснява тя. „Тази пролет министърът на туризма на Италия Даниела Сантанче отпусна 210 милиона евро (225 милиона долара) само за подкрепа на тази западаща индустрия, докато други сектори, които съществуват в сянката на ските, получават само трохи“, казва Бонардо. „Това не е правилно, като се има предвид, че това са нашите пари и че този модел на ски няма бъдеще.“
Като алтернативи Бонардо посочва места като Panarotta 2002, нисък италиански ски курорт, който затвори лифтовете си миналата зима, и предложението той да бъде ребрандиран като „Panarotta Skialp-Natur“ – дестинация, посветена на ски турне през зимата и туризъм в лятото. Подобна инициатива се оказа успешна, макар и в малък мащаб, в близкия ски курорт Гавер. СКи лифтовете там работиха за последно през 2013 – 2014 г., а оръдията за изкуствен сняг отдавна са ръждясали. Но благодарение до голяма степен на усилията на Стефано Марка, предприемчивият местен собственик на хотел Blumonbreak, пистите на Гавер сега привличат хиляди ски туристи през зимните уикенди.
Нов бизнес модел
Новият бизнес модел на Gaver все още разчита на това, че все още има малко сняг. Вече има някои „ски“ курорти, където карането на ски изобщо не е част от бизнес плана. Когато Феликс Салер се срещна с партньора си, Кристин Хелерман, на събитие за планинско колоездене, малкият ски хълм, който нейното семейство притежаваше близо до Дортмунд, Германия, нямаше достатъчно сняг, за да отвори повече от десетилетие. „Отвориха за два уикенда през 2017 г., когато имаше наистина много сняг“, казва Салер, „но изобщо не бяха отваряли пет години преди това и наистина спря да бъде бизнес около 2000 или 2001 г.“
Със своя опит в мотоциклетната индустрия Салер осъзна, че мотоциклетите имат потенциал за развитие в ски индустрията. През юли 2022 г., три години след написването на първия им бизнес план, той и Хелерман отвориха отново курорта като Green Hill Bike Park. Общата им инвестиция, според Салер, е била само 2 милиона евро. Преустройството на главния ски лифт, казва той, не би могло да бъде по-лесно. „Има проста система с куки, наречена EasyLoop, изобретена от човек в Австрия, която ви позволява да преобразувате всеки лифт за велосипеди.“
Докато старият семеен ски курорт беше „малка афера“, новият байк парк е всичко друго. „Очевидно все още не сме имали цял летен сезон“, казва Феликс, „но през последната половин година имахме 30 000 планински колоездачи, така че за цял сезон ще бъдат 50 или 60 000.“ През август 2023 г. те бяха домакини на Swatch Nines, едно от най-престижните международни състезания в света на планинското колоездене – огромен успех за такъв нов бизнес. „Нямам последното обобщение на продажбите на билети, но по моя оценка около 7000 души са посетили за три дни този уикенд“, казва Салер.
Не е изненадващо, че това успешно съживяване на някога мъртъв курорт предизвика огромен интерес в индустрията. „Имаме много заявки от други ски курорти – в Швейцария, Австрия, Полша, а също и тук в Германия – с молба да представим нашите идеи там“, казва Салер. „Бих казал, че следващите години ще бъдат бум на планинските велосипедни паркове, особено за всички ски зони под 1500 метра.“
Във Fai della Paganella, където лифтовете достигат 2100 метра височина, Лука д’Анджело все още не се притеснява, че зимният сезон ще изчезне напълно. „Все още е много важно“, казва той, като посочва, че продажбите на билети за лифт все още са на стойност 12 милиона евро през зимата, в сравнение с 2.5 милиона през лятото.
„Но обърнете внимание“, казва той, обяснявайки, че когато вземете предвид разходите за електроенергия, необходима за правене на сняг, и относителните разходи за подготовка на пътека за планинско колоездене спрямо ски писта, маржовете на печалбата се изравняват или дори се обръщат в другата посока . „Това не е официално изчисление, но ние изчисляваме, че всяко 1 евро, похарчено от мотоциклетист, струва шест или седем пъти еврото, похарчено от скиор“, казва той. В наши дни Паганела се рекламира по-малко като ски курорт, а повече като това, което д’Анджело нарича „целогодишна дестинация“.