Ще отрежем помощите за птицевъдите, ако се установи договорка за поскъпването на яйцата

Мирослав Найденов: Двойни плащания за стопаните

Страната ни ще настоява за повече пари за земеделие от Европа в следващите 7 години

В седмицата преди Великден първа задача на всеки българин е да се подготви за празника с подходящата трапеза. Тя задължително включва шарени яйца, козунак и агнешко. Затова и цените на тези продукти винаги са на фокус в дните преди празниците. Овладяно ли е поскъпването им, което започна преди няколко седмици, както и други актуални въпроси зададохме на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. 

 

Министър Найденов, какви цени на храните да очакваме в Страстната седмица?

Видяхме, че това, което държавата направи по отношение на цената на яйцата, тъй като наистина при тях бяха спекулативните цени, даде резултат. В момента мога да го кажа. На пазара има яйца, които са по 23 стотинки, а седмицата, буквално седмицата преди Великден, това ще стане масово. Така че от 50 стотинки да паднат на 23 мисля, че държавата си свърши работата.

Великденското поскъпване на яйцата стана феномен в цяла Европа. Обяснения много, но според вас кой е коренът на проблема?

Разговарях с г-н Едуард Стойчев, който е председател на Комисията по стоковите борси и тържища. Той е имал разговор с търговци и те казали, че проблемът бил в производителите. Ако питате производителите, те ще ви кажат, че проблемът е в търговците. Но е някъде по средата. Тази ситуация е ненормална – ние да ядем по-скъпи, отколкото в останалите европейски столици, яйца. Това ще се нормализира до дни. Припомних на производителите, че преди месец ги защитих от нерегламентирания внос на полски яйца, като наредих да се засили контролът по границите. В момента има опит за нерегламентиран внос на евтини яйца от трети страни, предимно Македония и Сърбия, където не важат европейските изисквания за хуманно отглеждане на кокошките. Разпоредил съм денонощен контрол по граничните пунктове. Българските производители на яйца разбират ситуацията и се ангажираха да  натиснат надолу цените, а в седмицата преди Великден да направят промоции. Държавата ще намери начин да отговори на този жест. За птицевъдите са предвидели около 6 млн. лв. национални доплащания тази година.  

Производителите, прекупвачите или търговците са причина за по-високите цени?

Не знам кой мъти водите, но аз ще ви кажа какво ще направя, защото е важно нещастни да не бъдат българските пенсионери, нашите родители, които получават ниски пенсии и заплати. Точно за тях това е голям удар. Така че какво ще направя? Първо – аз ще обясня на производителите, че ако причината е в тях и те необосновано вдигат цените, не дай си Боже, да има някакво картелно споразумение, тези средства, които са предвидени да компенсират техните инвестиции да отговорят на изискванията, държавата е предвидила един пакет за целия сектор птицевъдство около 30 млн., от които около 6,5 млн. лв. са предвидени точно за тези, които отглеждат кокошки-носачки и ако причината е в тях, правителството ще преразгледа това си намерение.

След тежката зима, каква реколта 2012 да очакваме и съответно как това ще ни се отрази на джоба?

На Консултативния съвет по зърното бяха цитирани данни на САПИ, според които 1 кг. хляб „Добруджа” се търгува с 12 ст. по-евтино в първите два месеца на тази година в сравнение със същия период на миналата. Съветът е създаден през 2000 г. на основата на Меморандум между браншови организации по веригата зърно-брашно-хляб. На заседанието стана ясно още, че към момента има запаси от пшеница в размер на 1 252 488 тона, като се предполага, че количеството ще е достатъчно да задоволи както вътрешното потребление, така и нуждите от износ. Миналата година по същото време наличното количество е било около 1,1 млн. тона. Дирекция „Растениевъдство” на Министерство на земеделието и храните” представи подробни данни от последното обследване на състоянието на есенниците, от които става ясно, че като цяло страната ще има достатъчно зърно за потребление и износ и през настоящата година. Бяха съобщени данни за по-значими поражения при посевите от рапица. От Националната асоциация на зърнопроизводителите съобщиха, че фермерите подготвят презасяване на пострадалите площи с подходящи пролетни култури.

А цената на хляба ще последва ли тази на яйцата? Вече се чуха такива намерения.

Някои в момента се опитват да вдигнат цената на хляба. Не мога да повярвам на ушите си, когато чувам обясненията от Националната асоциация на зърнопроизводителите, че щяло да поскъпне зърното, защото нямало достатъчно сняг тази година. А те дали не говорят за по-миналата година?!. По отношение на изказванията по медиите, че хлябът ще поскъпне с 10%, казвам, че всеки се опитва с нещо, ако може, да вдигне малко нагоре цената, но това ще се върне като бумеранг към производителите. Тези, които клатят лодката или режат клона, да знаят, че той ще падне или лодката ще се обърне, защото свитото потребление и без това е проблем, и то се връща като бумеранг.

Добри са и данните за световния добив на зърно тази година. Въпреки увеличението на цената на горивата, брокерите не очакват скок в цената на хляба поради сериозната конкуренция в сектора на хлебопроизводството. Прогнозните данни на ФАО за 2012 година показват, че очакваният добив от пшеница ще бъде на ниво 690 млн. тона, т.е. с 10 млн. тона по-малко спрямо 2011 година Прогнозният преходен остатък обаче ще бъде на ниво около 200 млн. тона, което не предполага ценови натиск върху котировките на пшеницата. Мартенската котировка на пшеницата на борсата в Чикаго в момента е на ниво 234 щат.дол./тон, а тази с доставка през юли – 239 щат. дол./т. Според Националната асоциация на зърнопроизводителите тежката зима в България дава основание да се прогнозира реколта от пшеница с около 20 % по-ниска спрямо миналогодишната. По-лошо е състоянието при рапицата, където щетите ще достигна 40-45 % и това явно ще се отрази сериозно върху цената на тази суровина. При предлаганото олио ценови сътресения все още не се очакват. То продължава устойчиво да се движи в границите 2,05 – 2,20 лв./л без ДДС за еднолитровите бутилки.

Сега е времето, в което се решава какви ще са субсидиите за земеделието през периода 2014-2020 г. Ще се преборим ли нашите земеделски производители да са равнопоставени в субсидиите със старите страни членки?

България и Франция подкрепят запазването на средствата в сектор Земеделие в новия програмен период на Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. България предлага да се запази финансовата рамка на ОСП, което ще помогне за справяне с все по-сериозните предизвикателства пред съвременното земеделие.

Франция твърдо стои и зад решението на България за по-голяма гъвкавост между първи и втори стълб на ОСП. Двете страни се обединиха също около идеята, че директните плащания имат важно значение като средство за подкрепа на дохода на земеделските стопани и са жизнено необходими за тях. България застава зад въвеждането, дори удвояването на тавана на плащанията, което да доведе до по-справедливо разпределение на субсидиите.  Страната ни подкрепя също и въвеждането на понятието "активни фермери", към които да бъдат насочени средствата за подпомагане, също и равния старт между страните членки при разпределяне на субсидиите. Сред промените, които категорично не подкрепяме, са поисканото от някои страни-членки намаляване на средствата за земеделие от общия бюджет на ЕС. Страната ни застава против "Позеленяването на ОСП" при което 30 % от пакета с евросредствата  трябва да отидат за екопроекти, което би наложило и смяна на отглежданите култури.

Какво да очакват земеделските производители като решение за акциза на горивата за селскостопански нужди?

Нотификацията за намаления акциз на горивата за земеделски нужди бе одобрена в официалния вестник на Европейската комисия. Нотификацията включва 70 млн. лв. за 2012 г. за намален акциз на горивата за всички земеделски производители и от нея ще могат да се възползват също и животновъди и зеленчукопроизводители. Тя е подадена за одобрение пред ЕК на 10 май 2011 г. и трябва да бъдат направени промени в Законите за акцизите и за подпомагане на земеделските производители. Така че депутатите трябва да одобрят тези средства.

Обявихте, че в борбата с бездомните кучета се включва и премиерът Борисов. Имате ли точна статистика колко средства бяха похарчени в последните години за решаване на този проблем и защо няма видим резултат?

Вижте, за решаването на този проблем бяха приложени два подхода. Спомняме си преди пет-шест години решаването беше свързано със залавяне и незабавна евтаназия на всички кучета, които са заловени. Това не даде абсолютно никакъв резултат, спомняме си, че даже бяха повече, отколкото са в момента.

През 2008 г. се прие Закон за защита на животните, за първи път в България, който фактически отразява сегашната ситуация – въвеждането на т.нар. надзорници, вкарването на правозащитните организации в комисиите, които да определят дали животното да бъде евтаназирано или не.

Първоначално с приемането на закона от около 15 хиляди в София в периода 2008-2009 г. популацията е намалена под 9 хиляди. Но по всяка вероятно това е бил прагът, под който изглежда не може да бъде свалена. Сега нека да кажа какво всъщност ще направя, защото по разпореждане на премиера, тъй като и той пое част от инициативата това да се случи, събрахме се с госпожа Фандъкова, кметът на столицата, г-н Красимир Велчев, който е председател на ПГ на ГЕРБ и аз, обсъдихме спешни мерки, които ще дадат резултат още днес.

Първо, променя се законът. Има вече такъв ангажимент, затова и г-н Велчев беше на тази среща. Депутати от ГЕРБ ще внесат промени, които първо премахват този надзор по този начин, който виждате в какво се състои: да ги вземат заловените кучета и да ги върнат на улицата.

Другото, което ще направим, е да бъде променена наредбата за постоянните приюти. Ще поискаме и помощ от здравното министерство.

 

Татяна Явашева



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини