Строителството на газовата връзка с Гърция започна

България прави малка, но важна стъпка за прекратяването на надмощието на Русия на газовия ни пазар

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
Десет години след старта на проекта за изграждането на газова връзка между България и Гърция, строителството ѝ най-накрая започна реално. Днес премиерите на двете държави – Бойко Борисов и Алексис Ципрас, направиха първа копка на проекта, който е малка, но важна стъпка за диверсификация на източниците на газ, прекратявайки монопола на Русия в сектора.

„Енергийната сигурност и диверсификацията на източниците остава приоритет за региона ни и за цяла Европа, каза гръцкият премиер Алексис Ципрас. „Убеден съм, че по-чистите форми на енергия, какъвто е природният газ, изискват участие на всички в региона. Имаме визия да превърнем Балканите в регион на развитието и благоденствието“, каза той.






С IGB започва да се формира мрежа за транспорт на енергия, която има за цел да свърже Балканите. Сегашният газопровод може да бъде разширен към Сърбия и Румъния чрез интерконектора. Тръбата ще свързва директно националната газопреносна мрежа на Гърция с газопреносната система в България. Дължината му е 182 км като трасето е между Комотини и Стара Загора.

„Поработихме тихичко без самохвалство върху диверсификацията на източниците“, коментира днес премиерът Бойко Борисов. „И българската, и гръцката страна имат ползва от събитието днес“, добави той.

Въпреки добрата новина от днес обявяването ѝ изглежда леко прибързано, тъй като все още проектната компания ICGB няма официално подписан договор със строителя J&P Avax, който бе избран само преди дни - на 14 май.

Общите инвестиционни разходи за изграждане на проекта възлизат на 240 млн. евро и са разпределени както следва: пряко дялово участие в размер на 46 млн. евро от акционерите в съвместното акционерно дружество, 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕPR), която се управлява централно от ЕК, заем в размер на 110 млн. евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на Български Енергиен Холдинг (впоследствие прехвърлен на ICGB) и пряко финансово участие в размер на 39 млн. евро от държавния бюджет на България чрез оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.”.






България е по-близо до азербайджанския газ

Ключово за проекта IGB е, че е част от т.нар. „Южен газов коридор”, който е система от три последователни тръбопровода – Южнокавказия, Трансанадолския (ТАНАП) и Трансадриатическия (ТАП). Цялата преносна система ще бъде захранвана от голямото азербайджанско находище „Шах Дениз” в Каспийско море.

"IGB Ще отвори възможности за разширяване на сътрудничеството в енергетиката. Убедени сме, че каспийският газ ще достигне Гърция, България и Унгария в поставените срокове. Ще има историческо значение за икономическите и политическите отношения между Азербайджан и Европа", коментира вицепремиерът на Азербайджан Якоб Аюбов, който също присъства на първата копка.






Кой ще изгражда IGB

След проведена обществена поръчка за строител на газовата връзка бе избрана гръцката J&P Avax, която ще изгради проекта за 144.85 млн. евро за период от 18 месеца. Тръбите за проекта ще бъдат доставени от гръцката Corinth Pipeworks Industry S.A, а инженер консултант е консорциум между белгийска, италианска и българска фирма - ТРАКТEБЕЛ ИНЖЕНЕРИНГ С.А (Белгия), ТРАКТEБЕЛ ИНЖЕНЕРИНГ С.р.л. (Италия), ИНТБЕР ГМБХ (регистрирана в Австрия), ИПСИЛОН КОНСУЛТ ЕООД (България) и БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ ЕАД (България). Строителният надзор ще се извършва от ДЗЗД “Еко Бул Контрол” с участници в обединението “Екоинженеринг”, “Бул Строй Контрол Инженеринг” и “Контрол Инженеринг”.

10 години по-късно

Междусистемната газова връзка Гърция – България се радва на подкрепата на правителствата на Република Гърция и Република България посредством подписан през 2009 г. Меморандум за разбирателство. Проектът е обявен за проект от национално значение и „Национален обект“ съгласно Решения на Министерски съвет на България, както и съгласно Закон от законодателството на Република Гърция.

Но проектът на стойност 220 млн. евро първоначално беше изправен пред проблеми при намирането на поддръжници, различни от правителствата в София и Атина. Това се промени след като Южният газов коридор стана критичен за усилията на ЕС да диверсифицира доставките си.

През 2010 г. заглавията в медиите звучат така „Разбрахме се с Гърция за газовата връзка”. Тогава министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайкова и гръцкият му колега Тина Бирбили, подписват Протокол към Меморандума за разбирателство в областта на енергетиката. С него двете страни се ангажират да подкрепят проекти и да задълбочат европейската енергийна сигурност чрез диверсификацията на източници, маршрути и доставчици на природен газ, включително чрез завършване на газовата междусистемна връзка Гърция-България (IGB) до 2013 г. По-различни причини изграждането на връзката се забавя. Следващият план предвижда строителните работи по междусистемния газопровод да започнат през март 2016 г. и срокът за завършване да е някъде в 2018 г. Той обаче също не се изпълнява от правителството на премиера Борисов.

В интервю за Economic.bg през ноември 2017 г. Теодора Георгиева, изпълнителният директор от българска страна на българо-гръцката компания „Ай Си Джи Би“ АД – (ICGB) заяви, че строителството ще започне до средата на 2018 г. „Строителството на проекта се очаква да започне в средата на 2018 г. и отговаря на сроковете, заложени в Пътната карта на ICGB”, казва тя.

Снимки: Красимир Свраков


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | Гърция | проект | газова връзка | изграждане | IGB | Icgb

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини