Какъв е проблемът на турската икономика
Страната падна в капана на евтините заеми и инвеститорите не трябва да очакват бързо обрат в ситуацията
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 5 мин.
Инвестирането на развиващите се пазари винаги е рисково начинание. Опитът да се прочете куп информация, след което тя да се осмисли в правилния контекст, при положение, че някои от най-надеждните източници дори не са достъпни на английски език, може да обърка начинаещите инвеститори. Дори и по стандартите на развиващите се пазари обаче турската икономика се превърна в наистина заплетен случай.
Не много отдавна Турция изглеждаше като чудесно място за инвестиране със стабилна възвръщаемост на вложенията. От 2002 г. насам брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна със средно 5.8% и сега югоизточната ни съседка е 13-тата най-голяма в света по паритет на покупателната способност. През 2017 г. икономиката на Турция растеше по-бързо дори от тези на Индия и Китай. През юли миналата година гуруто на развиващите се пазари Марк Мобиус заяви, че е време да се купува в Турция. По онова време той смяташе, че перспективите пред страната за тази година са отлични. Само няколко месеца по-късно нещата изглеждат много различно.
Турция е обхваната от валутна криза, придружена от около 20% инфлация и 11% безработица. На фона на всичко това се разгаря политически сблъсък кой ще контролира централната банка на страната. Как Турция премина от бърз растеж към икономическа криза толкова бързо? Какво се обърка?
За да разберем какво се случва, първо трябва да си обясним защо турският ръст беше толкова бърз за толкова продължително време. Бумът в югоизточната ни съседка беше от подхранен от бърз растеж в кредитирането. Президентът Реджеп Ердоган дойде на власт през 2002 г. с надеждата да превърне Турция в по-ислямска страна. Неговите възгледи за икономиката са силно повлияни от неговите религиозни убеждения. Именно на тях се дължат неговото дълбоко недоверие спрямо високите лихвени проценти. Ердоган е на мнение, че високите лихвени проценти представляват лихварство, което е забранено от исляма. Следователно държавният глава започна постоянно да работи за поддържане на ниски лихвени проценти.
Турският президент не контролира директно лихвените проценти, но Ердоган използва влиянието си непряко, за да понижава лихвите. Неговата способност да влияе на паричната политика нарасна с факта, че той консолидира все повече власт в ръцете си. Миналото лято държавният глава получи властта да назначава гуверньорите на централната банка. Резултатът от ниските лихви, поддържани от Ердоган, беше удължена икономическа експанзия, подхранвана от облекчено кредитиране. Конкретно изгодните заеми доведоха до бум в строителството и в производството.
Потребителските заеми бяха една от сферите с най-голям ръст. През 2002 г. те представляваха около 4% от турската икономика, но през последните години делът им се доближи до 18%. Разцветът на евтините кредити предизвика голяма структурна промяна и доведе до ръст на БВП в почти всички икономически сектори.
За разлика от САЩ или Европа, където кредитополучателите почти винаги трупат дългове, които могат да бъдат изплатени в собствената им, местна валута, кредитополучателите на развиващите се пазари често теглят заеми в чуждестранна валута. Този подход прави развиващите се пазари уязвими на промените в относителната стойност на валутите – ако дадена развиваща се страна се сблъска със срив в курса на валутата си, би било много по-скъпо изплащането на чуждестранните заеми. Затова развиващите се пазари трябва да имат резерви от чуждестранна стабилна валута, с които запаси да погасяват външните си дългове.
Същността на този проблем може да бъде илюстрирана с един опростен пример. Клиент в Истанбул тегли от търговска банка заем от 1000 турски лири (около 188 долара). Банката осигурява необходимия капитал, за да отпусне този кредит, заемайки евро или долари от международните пазари. Клиентът ще върне своя заем в турски лири, но ако стойността на лирата падне, хилядата лири, които банката си взима обратно, вече може да не са достатъчни за погасяването на чуждестранния дълг. Когато клиентите се умножат до милиони, а отпуснатите кредити до милиарди, се получава класическата рецепта за финансова криза на един развиващ се пазар.
Именно това се случва в Турция в момента. Преди година една лира се равняваше на около 26 американски цента. Днес една лирата се обменя за по-малко от 19 цента, което е сериозен спад от около 27%. Сред основните валути само курсът на аржентинското песо отбеляза по-голям срив. Спадът на лирата е голям проблем, тъй като турският външен дълг до края на 2018 г. нарасна до почти 470 млрд. долара, което е 16% ръст в сравнение с лятото на 2016 г. След трудни месеци на понижение външният дълг на югоизточната ни съседка все още е в размер на 450 млрд. долара – над 50% от цялата турска икономика.
Този тип ситуации далеч не са непредвидими, тъй като движението на валутните курсове е изцяло прогнозируемо. Именно затова повечето развиващи се икономики се уверяват, че техните централни банки имат достатъчно резерв от чуждестранна стабилна валута – целта е да се гарантира възможността да се внасят необходимите чуждестранни стоки. За съжаление, Турция не си осигури адекватна защита на икономиката чрез достатъчни валутни запаси. Към август миналата година страната имаше чуждестранна валута само колкото да продължи да внася безпроблемно за 75 дни. Това накара Анкара да направи някои трудни избори. Централната банка трябваше да повиши лихвените проценти, за да контролира галопиращата инфлация и да стабилизира лирата. Това от своя страна удари спирачките на турския икономически растеж.
След трудната 2018 г. къде се намира Турция днес? Повишението на лихвите имаше сериозна цена за реалната икономика. Индустриалното производство пада от месеци насам, а безработицата се повиши до почти 20%. От позитивна гледна точка обаче свободното падане на турската лира спря.
Турция остава силно уязвима да не бъде обхваната от криза в платежния баланс заради огромния си външен дълг и изчерпани валутни резерви. Един благоприятен ефект от случилото се в страната до днес обаче е, че турските граждани купуват по-малко вносни стоки и така се насърчава местното производство. По-консервативното поведение при харченето и спадът в цените на петрола доведоха до малък излишък по текущата сметка на Турция през последните месеци. Турция бавно възстановява паричната си позиция и увеличава валутните си резерви, вместо да ги изчерпва.
Нищо от това обаче засега не предизвиква вълнение сред инвеститорите. Изглежда, че Турция преминава от остра криза към продължително икономическо забавяне. Да, валутата се стабилизира и текущите сметки са пълни, но размерът на външния дълг на югоизточната ни съседка означава, че процесът по икономическото възстановяване ще отнеме много години. Турция може да стабилизира платежния си баланс, ако гражданите харчат по-малко, но пък ако вътрешното потребление е слабо, страната не може да се върне към динамичен рът. Страната падна в капана точно на онези заеми, които позволиха на икономиката ѝ да расте толкова бързо за толкова продължително време. Инвеститорите трябва да спрат да притаяват дъх в очакване на бърз обрат в ситуацията.
Не много отдавна Турция изглеждаше като чудесно място за инвестиране със стабилна възвръщаемост на вложенията. От 2002 г. насам брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна със средно 5.8% и сега югоизточната ни съседка е 13-тата най-голяма в света по паритет на покупателната способност. През 2017 г. икономиката на Турция растеше по-бързо дори от тези на Индия и Китай. През юли миналата година гуруто на развиващите се пазари Марк Мобиус заяви, че е време да се купува в Турция. По онова време той смяташе, че перспективите пред страната за тази година са отлични. Само няколко месеца по-късно нещата изглеждат много различно.
Турция е обхваната от валутна криза, придружена от около 20% инфлация и 11% безработица. На фона на всичко това се разгаря политически сблъсък кой ще контролира централната банка на страната. Как Турция премина от бърз растеж към икономическа криза толкова бързо? Какво се обърка?
За да разберем какво се случва, първо трябва да си обясним защо турският ръст беше толкова бърз за толкова продължително време. Бумът в югоизточната ни съседка беше от подхранен от бърз растеж в кредитирането. Президентът Реджеп Ердоган дойде на власт през 2002 г. с надеждата да превърне Турция в по-ислямска страна. Неговите възгледи за икономиката са силно повлияни от неговите религиозни убеждения. Именно на тях се дължат неговото дълбоко недоверие спрямо високите лихвени проценти. Ердоган е на мнение, че високите лихвени проценти представляват лихварство, което е забранено от исляма. Следователно държавният глава започна постоянно да работи за поддържане на ниски лихвени проценти.
Турският президент не контролира директно лихвените проценти, но Ердоган използва влиянието си непряко, за да понижава лихвите. Неговата способност да влияе на паричната политика нарасна с факта, че той консолидира все повече власт в ръцете си. Миналото лято държавният глава получи властта да назначава гуверньорите на централната банка. Резултатът от ниските лихви, поддържани от Ердоган, беше удължена икономическа експанзия, подхранвана от облекчено кредитиране. Конкретно изгодните заеми доведоха до бум в строителството и в производството.
Потребителските заеми бяха една от сферите с най-голям ръст. През 2002 г. те представляваха около 4% от турската икономика, но през последните години делът им се доближи до 18%. Разцветът на евтините кредити предизвика голяма структурна промяна и доведе до ръст на БВП в почти всички икономически сектори.
За разлика от САЩ или Европа, където кредитополучателите почти винаги трупат дългове, които могат да бъдат изплатени в собствената им, местна валута, кредитополучателите на развиващите се пазари често теглят заеми в чуждестранна валута. Този подход прави развиващите се пазари уязвими на промените в относителната стойност на валутите – ако дадена развиваща се страна се сблъска със срив в курса на валутата си, би било много по-скъпо изплащането на чуждестранните заеми. Затова развиващите се пазари трябва да имат резерви от чуждестранна стабилна валута, с които запаси да погасяват външните си дългове.
Същността на този проблем може да бъде илюстрирана с един опростен пример. Клиент в Истанбул тегли от търговска банка заем от 1000 турски лири (около 188 долара). Банката осигурява необходимия капитал, за да отпусне този кредит, заемайки евро или долари от международните пазари. Клиентът ще върне своя заем в турски лири, но ако стойността на лирата падне, хилядата лири, които банката си взима обратно, вече може да не са достатъчни за погасяването на чуждестранния дълг. Когато клиентите се умножат до милиони, а отпуснатите кредити до милиарди, се получава класическата рецепта за финансова криза на един развиващ се пазар.
Именно това се случва в Турция в момента. Преди година една лира се равняваше на около 26 американски цента. Днес една лирата се обменя за по-малко от 19 цента, което е сериозен спад от около 27%. Сред основните валути само курсът на аржентинското песо отбеляза по-голям срив. Спадът на лирата е голям проблем, тъй като турският външен дълг до края на 2018 г. нарасна до почти 470 млрд. долара, което е 16% ръст в сравнение с лятото на 2016 г. След трудни месеци на понижение външният дълг на югоизточната ни съседка все още е в размер на 450 млрд. долара – над 50% от цялата турска икономика.
Този тип ситуации далеч не са непредвидими, тъй като движението на валутните курсове е изцяло прогнозируемо. Именно затова повечето развиващи се икономики се уверяват, че техните централни банки имат достатъчно резерв от чуждестранна стабилна валута – целта е да се гарантира възможността да се внасят необходимите чуждестранни стоки. За съжаление, Турция не си осигури адекватна защита на икономиката чрез достатъчни валутни запаси. Към август миналата година страната имаше чуждестранна валута само колкото да продължи да внася безпроблемно за 75 дни. Това накара Анкара да направи някои трудни избори. Централната банка трябваше да повиши лихвените проценти, за да контролира галопиращата инфлация и да стабилизира лирата. Това от своя страна удари спирачките на турския икономически растеж.
След трудната 2018 г. къде се намира Турция днес? Повишението на лихвите имаше сериозна цена за реалната икономика. Индустриалното производство пада от месеци насам, а безработицата се повиши до почти 20%. От позитивна гледна точка обаче свободното падане на турската лира спря.
Турция остава силно уязвима да не бъде обхваната от криза в платежния баланс заради огромния си външен дълг и изчерпани валутни резерви. Един благоприятен ефект от случилото се в страната до днес обаче е, че турските граждани купуват по-малко вносни стоки и така се насърчава местното производство. По-консервативното поведение при харченето и спадът в цените на петрола доведоха до малък излишък по текущата сметка на Турция през последните месеци. Турция бавно възстановява паричната си позиция и увеличава валутните си резерви, вместо да ги изчерпва.
Нищо от това обаче засега не предизвиква вълнение сред инвеститорите. Изглежда, че Турция преминава от остра криза към продължително икономическо забавяне. Да, валутата се стабилизира и текущите сметки са пълни, но размерът на външния дълг на югоизточната ни съседка означава, че процесът по икономическото възстановяване ще отнеме много години. Турция може да стабилизира платежния си баланс, ако гражданите харчат по-малко, но пък ако вътрешното потребление е слабо, страната не може да се върне към динамичен рът. Страната падна в капана точно на онези заеми, които позволиха на икономиката ѝ да расте толкова бързо за толкова продължително време. Инвеститорите трябва да спрат да притаяват дъх в очакване на бърз обрат в ситуацията.
