Съдебната карта – всички проблеми на съдебната реформа накуп

В България няма последователно застъпен модел на организация на съдебната власт

Системата за натовареността е на път да бъде изоставена и да се върне предишният модел: кой колко дела решава, без оглед на сложност и времеемкост. А това е на път да провали друг основен проблем – прекрояването на съдебната карта на страната. Така този състав на ВСС ще е по-малко конфликтен и много по-неефективен.

Системата за натовареността е на път да бъде изоставена и да се върне предишният модел: кой колко дела решава, без оглед на сложност и времеемкост. А това е на път да провали друг основен проблем – прекрояването на съдебната карта на страната. Така този състав на ВСС ще е по-малко конфликтен и много по-неефективен.

През настоящата седмица съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) взе решение, което съвсем оправдано може да се нарече неадекватно. Вместо да ревизират изработената и действаща система за натовареност на съдиите те решиха в рамките на месец и половина да бъде разработена нова концепция за измерване на натовареността, а впоследствие да започне изграждането на друга система, което е процес с неизвестна, но дългогодишна продължителност. Освен безполезно решението е открито вредно в няколко направления:
  • Ще бъде изоставена комбинацията от сложност на делото и необходимо време за решаването му,
  • Неоправдано ще бъде пропилян многогодишен финансов и времеви ресурс,
  • Без работеща система за натовареност реално се блокира решаването на най-съществения въпрос – къде ще има съдилища, кои ще бъдат закрити, тоест колко качествено, бързо и достъпно ще е правосъдието за гражданите – това е т.нар. „реформа на съдебната карта” на страната,
  • В момента ВСС е избрал изпълнител на обществена поръчка именно за реформа на съдебната карта – как пък отменителите на системата за натовареността не се сетиха, че така отново ще пропилеят пари на обществото – само 466 713 лева.

Какво значи „съдебна карта“

България е разделена на 28 административни области с 28 областни града. Във всяка област по-малката административна единица е общината. Този модел на административно-териториално деление е възприет и за начертаване на съдебните райони. Във всеки областен град има окръжен съд. По-малките съдебни единици са районните съдилища. Предвид необходимостта от проверка на правилността на постановените съдебни актове са възникнали и по-висши инстанции като апелативните и върховните съдилища. В изграждането именно на апелативните и върховните съдилища не е възприет териториалният критерий. Преди малко повече от десетилетие се появиха и специализираните по материя съдилища като административните, също разположени във всеки областен град. Картината се допълва от специализираните наказателни съдилища, изградени само в София и разглеждащи дела според кръга на извършилите престъпления лица. Като наследство от миналото съществуват и военните съдилища.

Структурите на прокуратурата са почти огледални с тези на съдилищата.

Видно от сложната картина, в България няма последователно застъпен модел на организация на съдебната власт. Следователно съдебната карта е сбор от всички съдилища и прокуратури. През годините към делението по йерархия се добави и неспецифичното за България деление и според лицата, тъй като специализираните съдилища и прокуратури разглеждат дела на базата на този принцип. Недостатъците от това ясно проличават, когато трябва системата да бъде реформирана.

А реформата на съдебната карта, преведено на разбираем език, означава оптимизиране броя на съдилищата и прокуратурите поради промяна в икономическите, демографските и политическите условия. Светът се променя, докато България се смалява и остарява – както поколенчески, така и технологично. Смаленото по численост население, на места граничещо с обезлюдяване, и навлизането на новите технологии налагат тежкият институционален апарат да бъде прекроен.

Подходи към решения

Реформата може да обхване намаляване на структурните единици (включително затваряне на сгради) и стопяване на административния апарат, но магистратите – съдии, прокурори и следователи, няма как да бъдат освободени поради особения режим на несменяемост, който изключва освобождаване поради закриването на щатно място в даден град. На практика първоначално може да се случи единствено пренасочване към по-натоварени с дела съдилища и прокуратури. В този случай обаче трябва да е ясно към какво точно се стреми ВСС. Очевидно, без система за натовареност ВСС няма да знае накъде да насочи свободните кадри.

Възможни са няколко направления за решение на проблема:

  1. Брой магистрати на глава от населението в определена териториална единица – приема се стандарт за твърда база. Идеята не е чужда за българските юристи – случаят с нотариусите е именно такъв. Това обаче трудно би позволило гъвкавост на системата, ако не се въведе изискване за промяна на стандарта през определен период (на всеки 5 или 10 години, например), позовавайки се на официалните преброявания на населението.
  2. Определяне на броя магистрати спрямо броя дела за териториална единица – това дава гъвкавост, но пък създава проблема с командироването на магистратите – болна тема за българското правосъдие, дългогодишен източник на вътрешна за системата корупция и облаги и несправедливо кариерно развитие.
  3. Вероятното решение в действителност е хаотична смесица от закриване на съдилища и прокуратури по политически мотиви, без да се отчитат специфичните проблеми на населението и бизнеса. Този подход е много вероятен, ако съдим от резултатите до този момент в прокуратурата – публична дискусия за вече закритите 11 прокуратури липсваше.
Положителните последици от преначертаване на съдебната карта, надскачащи усвояването на средствата по поредния европроект, ще бъдат намаляване на общите разходи (бюджетът на съдебната власт, управляван от Съвета, ежегодно и неоправдано расте), възможност за увеличение на заплащането и подобряване качеството на правосъдието (неравномерната натовареност влошава качеството и задълбочеността на съдебните актове не по волята на магистратите).

Възможните решения за шев и кройка на съдебната карта заключват в себе си и други важни въпроси. За да бъдат запазени и справедливо разпръснати по географията на България институциите от съдебната власт, трябва да се въведе вътрешен критерий от страна на ВСС. Първият обективен такъв е натовареността на съдилищата. От ниска натовареност страдат съдилища от всички видове. И на този фон тази седмица част от мнозинството отмени системата за натовареността (не публикуваме поименна справка от вота, тъй като още не е официално обявена от самия ВСС). Тоест свещени крави не може да има, а трябва да се оптимизират всякакви по вид съдилища. Не бива да се правят компромиси и от рода да запазим съдилище в някой град с аргументи от палитрата на местното патриотарство или чист популизъм. Ако разчитаме само на статистиката, видно от данните, Търговище рискува да остане и без административен, и без окръжен съд.



Вторият критерий, вече по-абстрактен, но свързан с основен принцип и право, е достъпът до правосъдие на гражданите, производно достъпът до правосъдие за бизнес инициативите на гражданите. В помощ на родния ВСС съществуват международни стандарти в тази посока. Така например според тях при закриването трябва да се вземе предвид близостта на заместващата институция, видовете и цената на транспорта, технологичната обезпеченост на населението и др.

Повече от една пета от мандата на настоящия мандат на ВСС отмина. Основното задължение на членовете на ВСС е  да обезпечат кадрово системата, за да е тя максимално полезна за обществото. Вместо това виждаме самоцелни решения за отмяна на това, което е изградено преди тях, разпиляване на пари и липса на резултати дори по безконфликтните от политическа гледна точка въпроси.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: Институт за пазарна икономика

Етикети: съдебна система | съдебна реформа | Висш съдебен съвет | съдебна карта

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини