Браузърната война се завърна, но съвсем различна

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, занапред компаниите ще се състезават коя ще предостави най-много „неприкосновеност“ на потребителя

Снимка: Pixabay; Колаж: Economic.bg

Ако някой все още не се е убедил, че живеем в една нова ера на потребителския софтуер, то ходовете на Microsoft отпреди точно месец би трябвало да свършат тази работа. На 14 и 15 януари софтуерният гигант спря поддръжката на Windows 7 и представи нова версия на своя браузър Edge – този път базирана на ядрото Chromium, което също така е в основата на Google Chrome. И докато в миналото браузърите на Microsoft работеха само в Windows, то новият Edge Chromium е достъпен и за потребителите на Android, Mac OS и iOS.

И докато на пръв поглед, че по този начин разработчиците на браузъри до някаква степен се консолидират и че са готови да си помагат, разработвайки заедно едно общо ядро, то това не е съвсем вярно. На 15 януари, паралелно с представянето на обновения Edge, от компанията Mozilla, която разработва браузъра Firefox, дойдоха лоши новини. В отворено писмо временният изпълнителен директор Мичъл Бейкър обяви, че компанията е трябвало да съкрати около 70 души, за да съкрати разходите си, докато чака новите ѝ продукти да започнат да генерират приходи.

Новините от Mozilla и Microsoft не са директно свързано, но пък индиректно си кореспондират по хиляди начини. В известен смисъл и двете компании прекараха последните години в съперничество с Google.

Microsoft в крайна сметка стигна до заключението, че начинанието да разработи свой собствен „двигател за изобразяване на уебстраниците“ (rendering engine) чертае прекалено стръмен път напред, изкачването по който не си заслужава инвестицията. Прекалено много страници в интернет се изобразяваха неправилно в стария Edge, често защото са били програмирани специално за ядрото на Chrome или на Safari в Mac OS, вместо по общите стандарти за разработка. Дълбоката ирония в случая бе, че преди много години самата Microsoft и нейният Internet Explorer почти не „счупиха интернет“, защото изискваха специален код от програмистите.

Затова разработчикът на Windows взе трудно решение: отстъпи и премина към същата технология, която „задвижва“ Google Chrome. Има обаче съществени разлики: Microsoft зае различна от Google позиция по отношение на проследяването в интернет и също така, разбира се, свърза Edge към собствените си онлайн услуги.

Интересното занапред ще бъде доколко новият Edge Chromium ще бъде доразработен, че да се чувства като пълноценна част от Windows. Някои разработени от Microsoft програми за електронна поща все още използват технологии от Word, за да изобразяват онлайн съдържание. Има обаче милиони начини, по които изобразяването на такова съдържание повлиява на разработката на цялата операционна система. Именно затова ще бъде интересно да се наблюдава как интегрирането на Chromium в браузъра на Microsoft ще повлияе на Windows, както и как Windows ще повлияе на развитието на Chromium.

За Mozilla пък решението бе връщането на Google като търсачка по подразбиране, след като за известно време бе изпробвано Firefox да се инсталира с друга основна търсачка. Компанията също така поведе поход към един фокусиран повече върху неприкосновеността на потребителя модел на разработка на браузърите. Това накара и Apple миналата година да заеме подобна позиция, втърдявайки я допълнително. В крайна сметка и Google се принуди да отстъпи и да обяви, че през следващите 2 години ще деактивира проследяващите „бисквитки“ от трети страни в браузъра Chrome.

И така, все по-ясно се очертава, че многобройни и най-различни сили влияят на хода на съвременната война между браузъри. В основен фактор се превръща борбата на всяка компания за постигане на повече неприкосновеност, отколкото по-голям пазарен дял. Да, точно така – неприкосновеност. Защо?

Може да се каже, че мобилният интернет е „счупен“ и неограниченото проследяване и споделяне на данни накара хората да се чувстват „омърсени“ от влизането в мобилните сайтове. Тъй като обаче отделните собственици на сайтовете и рекламните компании не могат да оправят ситуацията чрез общи действия, на плещите на разработчиците на браузъри пада отговорността чрез технологични иновации да ограничат проследяването. Всяка една от компаниите, които разработват браузъри, обаче си има различен подход в създаването на въпросните иновации и никоя от тях няма доверие на останалите, че ще действат в името на качествения интернет, вместо в името на собствените си приходи.

Горното обяснение може да се синтезира в по-кратко изречение: следващата война между браузърите е вече тук и тя няма да е толкова за пазарен дял, както беше при предишната, колкото за налагането на „правилните“ технологии за ограничаване на проследяването. Битката ще е потребителят да избере не толкова най-бързият браузър, а този, който му предоставя най-добрите допълнителни услуги и в чиито правила за защита на данните вярва.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: По материали на The Verge и New York Times

Етикети: Microsoft | Google | apple | Mozilla | интернет | Safari | лични данни | Chrome | проследяване | неприкосновеност | Firefox | Edge | Chromium | браузъри | браузърни войни

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини