„Чакалнята“ на Еврозоната се отлага до рождения ден на Горанов
Финансовият министър смята, че процесът върви гладко и догодина вече има шанс да сме част от ERM-2
Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
~ 2 мин.
Цветан Петров По план България трябваше да е влязла в „чакалнята“ на Еврозоната през август 2019 г. Така бе заявено от премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов през лятото на 2018 г., когато окрилено от приключилото председателство на Съвета на ЕС, правителството направи първата стъпка за присъединяването ни към валутния съюз. Едновременно с това страната ни подаде и заявление за присъединяване към Банковия съюз – условие, което ни беше поставено изрично, за да можем дори да мислим за Еврозоната.
Два месеца след обещаната от българското правителство дата за присъединяване към Валутно-обменния механизъм (ERM-2) страната ни все още е далеч от това. А от думите на финансовия министър Владислав Горанов по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество днес става ясно, че европейските ни партньори биха били склонни да ни допуснат до „чакалнята“ някъде около рождения ден на Горанов – 30 април.
„Според нас е реалистично през април следващата година да предприемем нови действия. Очакваме да установим близко сътрудничество с ЕЦБ за членство в Банковия съюз“, каза Горанов и добави: „Ако всичко в процеса по присъединяване към Еврозоната се случва, както е в главите на хората, които сме замесени в процеса, до рождения ми ден ще сме приключили“.
Финансовият министър обясни пред социалните партньори какви стъпки са предприети и какво предстои да бъде направено. „На 12 юли подадохме писмо за намерение към участниците в Еврозоната и Дания като член на ЕРМ-2. По оценка на всички европейски партньори напредъкът на България е бърз и гладък. EIOPA (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) в писмо до зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис е дала позитивна оценка за България“, каза Горанов.
Той добави, че през последните седмици банките, при които бе установена нужда от по-големи капиталови буфери („Инвестбанк“ и ПИБ – бел. ред.), са представили своите планове и предстои да бъдат изпълнявани.
„След което предстоят мерки при режима за несъстоятелност. През ноември предстоят законови мерки за въвеждане на петата директива за мерките срещу прането на пари. По отношение на несъстоятелността имаме постигнат голям напредък. За управлението на държаните предприятия получихме положителна оценка от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Надяваме се всичко това да е достатъчно за ЕК“, каза още министърът и добави: „Ще я поканим да направи оценка на изпълнението на предварително поетите нефинансови ангажименти. При преговорите със страните членки ще ни трябва подкрепа на ЕЦБ, ЕК и EIOPA“.
