Хампарцумян: Хората не трябва да сменят лева с евро

Според него риск за лева няма и гаранция затова е валутният борд, който ни преведе успешно през различни кризи за 20 години. 

„По отношение на Валутния борд, показа се, че е устойчив. Той послужи като една добра котва, когато трябваше да се справим с фалитите на банките. След като сме декларирали, че няма да преминем към различен курс на еврото - значи няма да го направим. Законът не го разрешава. Това е подкрепено от правителството. Нас трябва да ни интересува устойчивостта на българската икономика. Тя трябва да бъде адаптирана към променящите се условия на средата“, обясни банкерът.

„Опасенията на икономистите са силно хипотетични. Левът е свързан към еврото и законът го потвърждава. Рискът за България е да не се развиваме устойчиво, да не си подредим образователната система. Валутната система, собствеността на банките има значение, но то е вторично, спрямо други фундаментални промени, които биха се случили. Така че няма от какво да се притесняваме“, увери той.
След най-малко две години ще можем да влзем в Еврозоната, ако сме готови за това, смята експертът. 

Резултатите и проверката на привитизационните сделки ще имат исторически, информационен и репутационен смисъл. Това смята бившият председател на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян. "Аз не мисля, че 10 хил. сделки могат да бъдат проверени и няма нужда да бъдат проверявани, но някои, за които има известни публични съмнения биха могли да бъдат разгледани. Те биха имали историческа стойност, но не и правен, защото давността е изтекла", каза той и добави, че след като има публичен ресурс тази проверка трябва да се направи, въпреки ангажирането на голям ресурс. 

Според него има успешни и неуспешни опити за приватизация в България и много хора спекулират с това. 

Като бивш председател на Агенцията за приватизация Хампарцумян заяви, че няма притеснения по повод проверката на приватизационните сделки през прехода от ДАНС и прокуратурата. По-големите приватизации по мое време са правени по един добър и прозрачен начин. Предприятията и сега са живи и работещи. 

Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.