Как коронавирусът ще „зарази“ икономическия живот на София

Столицата е най-обвързана с Европа и света заради износа си, което я прави уязвима на външните шокове

Снимка: Economic.bg/Краси Свраков
14:13 25.03.2020
В динамична кризисна ситуация като сегашната, прогнозите за въздействието на COVID-19 върху световната икономика и развитието на отделните страни и градове постоянно се променят. Международният и местният бизнес изпитват все повече затруднения, а чувството за несигурност все повече битува в глобалния икономически живот. Това важи и за най-големия град в България - столицата София.

Нов доклад прави оценка на влиянието на COVID-19 върху икономиката на града, той е разработен от направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столичната община (Innovative Sofia) и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (Invest Sofia) заедно с други институти и организации.

Зависимост от глобалната икономика

Последствията от COVID-19 ще са не само върху здравето на гражданите и здравната система, но силен негативен ефект ще има и върху глобалната икономика. Сред една от спецификите на икономиката на София е по-голямата ѝ степен на обвързаност с ЕС и света като цяло в следствие на големия износ. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) на този етап глобална рецесия изглежда много вероятна, като точният ѝ мащаб до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В рамките на разумното е да очакваме свиване на БВП на столицата с 1-3% за 2020 г., но има и по-катастрофични възможни развития.

Ако се сравни с икономическата криза от 2008 г., където се наблюдаваше по-омекотен ефект в България, последван от по-бавно възстановяване, имаме всички основания да предполагаме че днес, след 12 години членство в ЕС, ефектът от евентуална икономическа рецесия ще е много по-близък до случващото се в Европа. Това важи с особена сила за София, чиято икономика е с много по-висока степен на обвързаност с тази на ЕС.

Според ИПИ забавянето на икономиките на Западна Европа (най-вече, но не единствено Германия) може да окаже допълнителна тежест на възстановяването на града. Важно е да се вземе предвид обаче, че в предишни случаи причинените от епидемии рецесии са последвани от бързо възстановяване в резултат от връщането към нормален икономически живот.

Въздействие върху работната ръка

София има най-добрия пазар на труда в България с под 2% безработица и заетост от близо 80% от населението в активна възраст към края на 2019 г. Според ИПИ това означава, че съчетано с големия брой свободни работни места и повишеното търсене на труд, особено във високотехнологичния сектор, столицата има относително голяма възможност да поеме новосъздадената в рамките на кризата безработица. От особена важност в месеците след края на извънредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация и институциите за обучение на възрастни.

Свободните професии са с относително голям дял в икономическия живот на столицата, тук са концентрирани редица бизнес и технически услуги – от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Както спирането на сделките, така и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи ще имат относително силно въздействие върху търсенето за тези услуги в посока намаление.

Наетите в столицата лица са над 650 000 и ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който те работят. Очакват се поне 86 хил. моментално засегнати от извънредното положение работници, които ще се сблъскат с моментален ефект от по-малкото работа и липса на доход. Тук не се включват служителите, които работят от вкъщи – те също са непосредствено засегнати, но не губят моментално доход.

Според допусканията в доклада най-голям удар (80%) ще усетят 
  • хотели и ресторанти (35 хил. наети), култура и спорт (10 хил. наети) ; 
  • 20% удар ще има върху търговия и транспорт (само върху ⅓ от транспорта, без БДЖ, пощи и т.н.) и операции с недвижими имоти; 
  • 10% удар върху промишленост и строителство.
Средно засегнати са очаква да бъдат 
  • Преработваща промишленост - 67 хил. наети. Краткосрочният удар все още не е толкова силен. Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари ще има негативен ефект през 2020 г.;
  • Строителство - 45 хил. наети. В строителството ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена; голямо значение има продължителността на действащата забрана за сделки с имоти; това, заедно с неизбежното отлагане на инвестиционни решения, ще даде ефект през 2020 г.;
  • Търговия - 152 хил. наети. Краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни. Търговията с луксозни стоки е най-засегната;
  • Транспорт - 68 хил. наети. Транспортът ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада в ползвателите;
  • Операции с недвижими имоти - 11 хил. наети. Силно ограничаване на сделките.
По-слабо засегнати се очаква да бъдат наетите в
  • Електроенергия и води, отпадъци - 23 хил. наети. Слаб краткосрочен ефект;
  • ИКТ - 77 хил. наети. Не се очаква много силен удар в краткосрочен план;
  • Професионални дейности - 47 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи;
  • Здравеопазване и социална работа - 27 хил. наети. Повече работа в краткосрочен план;
  • Административни дейности - 66 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.  
Въздействието на COVID-19 върху индустриите в София

Очаква се най-тежко да бъдат засегнати туристическо-развлекателният бранш, както и свързаните с него транспорт и логистика. Според ИПИ благодарение на големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсинга (а и на услугите като цяло)  столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните социално-икономически условия, за разлика от общините с по-индустриален фокус. Сходен ефект има и големият брой фрийлансъри, тъй като те също са чувствително по-гъвкави от наетите на пълен работен ден. Като цяло, по-тежка се очаква да бъде ситуацията за бизнесите, които трябва да планират работата си с месеци напред, както и за производствата, които зависят от много вериги за доставки.

Туризъм 

Делът на туристическият сектор в икономиката на София е сравнително нисък – около 2.5%. Ако включим и свързаните индустрии, той достига над 10% според ОП “Туризъм”. Очаква се глобалната епидемия, постоянно растящия списък отменени полети и нови рискови дестинации, анулираните пътувания и отмяната на събития да генерират огромни загуби, които, на фона на ниската ликвидност, застрашават целия сектор.

От проучване, проведено с над 1000 представители от туристическия бранш (много от които от София) става ясно, че 

● 87.7% от анкетираните бизнеси вече имат сериозен спад в оборота;
● 86% от анкетираните очакват бизнес спада да продължат поне до май;
● 78% от фирмите изпитват проблеми с ликвидността;
● 57% планират да освободят персонал.

Проучването е актуално към 11.03.2020. 

През седмицата на 16.03.2020 г. много туристически компании в София вече са започнали да съкращават персонал. 

Сходни данни идват и от бюрата по труда, които отбелязват значителен ръст на новорегистрираните безработни – в пъти по-висок в сравнение със същия период през 2019 г. По данни на НСИ, заетите в туристическия сектор са около 35 000 души или 4.5% от работната ръка в града, които предвид особения си профил – често млади, без значителни спестявания и високо развити умения – са в риск от по-дълготрайно задържане извън работната сила, ако секторът не се възстанови, а връщането му до нивата от 2018/19 не изглежда вероятно в средносрочен план.

Приблизителна икономическа оценка на загубите на сектора

Предвид динамичното развитие на кризата, към момента е почти невъзможно да се даде конкретна оценка за въздействието на COVID-19 върху туристическия сектор. Затова се предлага приблизителна оценка, базирана върху показателите на сектора от 2018-19 г. и прогнозите на World Travel and Tourism Council.

Според World Travel and Tourism Council, ако пандемията продължи 3 месеца (т.е. до юни), туризмът на световно ниво ще загуби поне 25% от приходите си, а 12-14% от работната ръка ще бъде съкратена. Ако променим тези прогнози за ситуацията в София, това означава 63 000 000 лв. загуби само от нощувки и между 2 500 и 4 200 загубени работни места – около 1% от работната ръка в града. 

Ако кризата продължи до септември, по неофициални прогнози на ОП „Туризъм” туристическия сектор може да претърпи над 70% загуби, т.е. над 176 млн. лева. Някои от страните с най-голям брой посетители на София са най-тежко засегнати от COVID-19 и/или са със затворени граници. Ако приемем, че през следващите 12 месеца в София изобщо няма да има туристи от Италия, Испания, Франция, САЩ, Германия и Китай, загубите само от този факт ще са от над 40 млн. лева.

Бизнес и конгресен туризъм

Анулирането на събития (т.е. отменянето или преместването за друг период, най-вече есента на 2020 г. и пролетта на 2021 г.) ще нанесе голям удар върху конгресния туризъм в София за 2020 г., като все още не е сигурно каква част от отменените събития в периода март – юни 2020 г. ще могат да се пренасочат за есента и дали изобщо ще се случат.

Според направено сред членовете на Българското конгресно бюро проучване, между 90% и 100% от планираните конгресни прояви в София и България са отменени в периода март - май (дори вече и юни) 2020 г., като поне 1 година след края на епидемията конгресният туризъм в София няма да може да възвърне предкризисните си нива.

Според данни на Cushman&Wakefield 52% от туристите в София (предимно чужденци) идват с цел бизнес или конгресен туризъм, а повечето от тях са склонни да харчат поне 2 пъти повече от ваканционните туристи, включително за културни мероприятия, да удължат престоя си, да препоръчат дадена дестинация на колеги и приятели. Спрямо данните за 2018 г. това би означавало повече от 700 000 по-малко туристи в София, като това са туристи, които харчат повече от средните за града 151 лв на турист.

При най-негативния сценарий, в който събития няма през цялата година, и при консервативна оценка от около 200 лв. разходи на турист, икономиката на София ще претърпи минимум 140 млн. лева загуби само от конгресни и бизнес туристи, без да смятаме допълнителните загуби на фирмите в сектора.

Съществува вероятност да бъде взето решение хотелите Hyatt и "Милениум" за бъдат отворени на по-късен етап. А ако все пак отворят, въпрос е какво ще стане с нивата на заетост на новите легла и стаи и как те ще се отразят на туристическия пазар: предлагането ще стане още по-високо при намалено търсене.

ИКТ

ИКТ е един от най-бързорастящите сектори в София. Неговия дял в икономиката на града е близо 19%. Секторът е предимно експортно ориентиран и силно зависим от клиенти в Западна Европа, САЩ и др.

Forrester предвижда, че ако навлезем в рецесия има 50% вероятност технологичните компании по света да отчетат спад в оборотите със средно 2%. При най-лош сценарий, покупките на софтуер през тази година няма да нараснат спрямо 2019 г., а технологичното консултиране и системната интеграция ще отчетат спад от 5%. Като положителен ефект, търсенето на облачни решения ще продължи да нараства, както и това на специализиран софтуер, CRM системи, киберсигурност.

В София ИКТ бизнесът е много повече софтуерен, отколкото хардуерен. Поради тази причина той едва ли ще бъде директно засегнат от забавените доставки на техника от Китай. Има риск обаче от повишаване на разходите на фирмите за покупки на техника и поддръжка.

В контекста на социална изолация и ограничаване на контакти, дигитализацията и разработването на нови решения ще имат все по-ключова роля за развитието на градовете и бизнесите. 

В по-дългосрочен план обаче се очакват сътресения и ИКТ фирмите ще претърпят загуби от корпоративни клиенти както в чужбина, така и в България, засегнати от икономическата криза. 

Очаква се компаниите, които са в развойна фаза, да замразят инвестиционните си намерения, което ще окаже негативно влияние не само върху ИКТ индустрията в София, но и върху стартъп средата. Това може да доведе и до освобождаване на служители от най-тежко засегнатите компании и свиване на броя на заетите в сектора. ИКТ секторът не е защитен и от проблеми с ликвидността, които са особено характерни за малките и средни предприятия.

В дългосрочен аспект секторът има потенциал за възстановяване. В условия на увеличена конкуренция, глобалните компании ще променят своите бизнес модели, възможно е затваряне на операции в София и подновено „изтичане на таланти“. Затова e важно България да се позиционира навреме като конкурентна локация, да наложи ясни послания и стимули за задържане и привличане на високотехнологични компании.

Промишленост

Според Асоциацията на индустриалния капитал цялата промишленост ще бъде засегната поради затруднените доставки на материали и спедицията на готова продукция. Важно е да се запазят максимално доставките между страните - 2/3 от стокообмена на България са със страни от ЕС и ако не се осигурят международни коридори за търговия, българската икономика може да бъде ударена много тежко. Според Асоциацията прекалено агресивни мерки от страна на държавата срещу вируса в дългосрочен план биха имали ефекта на бумеранга.

Според ИПИ международната търговия най-вероятно ще се забавя през следващите месеци. Тук рискът за България и София следва да се оценява в контекста на различните търговски партньори.

“Търговия и ремонти” е най-големият отрасъл в София, заемащ 24.5% от столичната икономика през 2018 г. Наетите в него са 180 хиляди души или 1/4 от всички работещи в София. Секторът генерира 40% от износа на София при 26% средно за страната. Що се отнася до привлечените инвестиции, групата "Търговия, ремонт, транспорт, складиране, пощи и туризъм" е привлякла 37.3% от всички ПЧИ в София към 31.12.2018 г. Процентът за България като цяло е 25.3%.

Според ИПИ търговският сектор най-вероятно ще остане относително по-малко засегнат, тъй като по-голямата част от него продължава да работи на почти пълни обороти, поне докато не започне да се чувства ефектът на намаляването на доходите и свиването на търсенето. 

Онлайн търговия

Разпространението на COVID-19 вече води до значителни промени в динамиката на електронната търговия. Все повече смесени магазини в България и София – които предлагат продажби и във физически обект и онлайн – вече преминават към изцяло онлайн търговия. Наблюдават се все повече плащания онлайн и все по-малко наложени платежи.

Според проучване-анкета на европейско ниво, проведено с участието на Българската Е-комерс асоциация и актуално към 17.03.2020 г., пандемията вече се отразява на онлайн търговията на дребно. 
  • 65% от анкетираните очакват пандемията да доведе до спад в продажбите и освобождаване на персонал; 
  • 94% от анкетираните изпитват практически проблеми с продажбите и доставките през граница; 
  • около 65% очакват частично или пълно закриване на бизнеса или този на членовете си по време на карантина. 
Това е свързано и с това дали държава-членка се намира в мащабно блокиране. В период на криза хората са по-склонни да пестят и да пазаруват предимно продукти от първа необходимост, затова ефектът на коронавируса върху онлайн бизнесите силно зависи от типа продукт, който те предлагат. 

Например, към момента има повишен интерес от страна на клиенти към онлайн супермаркети, аптеки, дрогерии, както и онлайн магазини за техника – в частност компютри, принтери, спортни уреди и др., свързани с работата на все повече хора от домовете им. Някои от тези магазини даже вече изпитват трудности с обслужването на нарасналия брой поръчки.

По предварителна оценка на Българската Е-комерс асоциация, към 20.03.2020 при много онлайн бизнеси, предлагащи други типове продукти, например дрехи, по-луксозни продукти и др., вече се наблюдава 50-80% спад на нивата на продажби спрямо началото на март.

Голямо предизвикателство пред сектора, особено при по-големите бизнеси, ще е запазването на кадри и възможността за изплащане на заплати. 

Наблюдава се повишен интерес и мотивация от страна на търговци за стартиране на онлайн бизнес в града. На новите бизнеси ще им трябват поне няколко месеца, за да могат да започнат да функционират ефективно, затова положителният ефект от този факт няма да се усети веднага. Също така все повече търговци качват обяви за свои продукти онлайн.

Друг положителен в дългосрочен план ефект ще е постигането на по-високо ниво на дигитализация на търговията в София и страната. Според предварителни неофициални прогнози на Българската Е-комерс асоциация динамиката на сектора ще се възстанови след преминаването на пандемията (след минимум 3 до 6 месеца), като в дългосрочен план може да се очаква и допълнителен ръст.Важен фактор ще бъдат и дейностите, предприети от правителството, за подкрепа на търговията и е-търговията като облекчения, възможности за кредитиране и др.

Ефект върху банковия сектор

Основните рискове за банките са свързани с необслужването на кредити в секторите туризъм и образование. Но съществува и риск от спад в новите ипотечни кредити и обслужването на стари такива ако безработицата се повиши значително. Според S&P Global, е възможно загубите на банките от кредити почти да се удвоят. За щастие, банките днес са значително по-ликвидни в сравнение с кризата от 2008 г. На 19 март Българската народна банка обяви  пакет от мерки, чийто ефект се очаква да е в размер на 9.3 млрд. лв.

Пазарът на недвижими имоти

На този етап няма особени индикации за изоставяне на започнати строежи, а и работата по тях не е ограничена. Забавянето на инвестициите и пониженото търсене обаче може да се отразят негативно върху сектора във втората половина на годината, според ИПИ.

За пазара в Европа и България Cushman & Wakefield Forton предвиждат следните тенденции в краткосрочен план:
  • Ръст на свободните площи на офис пазара, което ще окаже натиск върху наемните нива;
  • Отлагане на завършването на нови офис проекти до нормализиране на обстановката,включително и на планираните откривания на нови 5-звездни хотели в София;
  • В сегмента на офисите, coworking проектите ще бъдат сериозно засегнати, което ще ограничи ръста на площите, а може да доведе и до отпадане на по-малки и финансово нестабилни участници от пазара.В дългосрочен план дружеството вижда съвсем различни възможности:
  • Тоталната дигитализация и виртуализация ще стимулират ИТ и аутсорсинг бизнеса,които са и основните играчи на офисния пазар в България;
  • Нарушените световни доставки ще доведат до преместване на много производства.Ще наблюдаваме ефект, подобен на т.нар. nearshoring, който стимулира редица доставчици да инвестират в мощности в Централна и Източна Европа. Много по-малки местни производства може да бъдат възродени;
  • Тласъкът в електронната търговия ще повиши търсенето на логистични и складовиплощи.
Автомобилният сектор

В последното десетилетие автомобилният сектор в България се разви значително, давайки работа на над 60 хил. души. София-област и Пловдив са двата най-големи центъра на индустрията у нас. Секторът е в риск поради зависимостта си от множество доставки на части, произведени в целия свят. Той се отличава и с необходимост от дългосрочно планиране, което допълнително затруднява работата на компаниите в период на криза.

  • Само Китай годишно изнася автомобилни части за 60 млрд. долара. По данни на анализаторската фирма GlobalData, типичният автомобил съдържа 20 000 части, като във всяка кола има известно количество китайски части. Не се знае кога доставките на части за заводите ще се нормализират;
  • Що се отнася до евентуално намаленото търсене, анализатори предвиждат продажбите за годината в САЩ да паднат с 15-20% ако кризата се проточи, и с3-5% ако вирусът бъде овладян скоростно;
  • Ако приемем, че в Европа спадът ще е съизмерим, то същите загуби могат да се очакват и при автомобилния сектор у нас.
Поради динамичността на ситуацията, към момента не е възможно да се направи конкретна прогноза за очаквания спад на приходите на сектора през 2020, но най-вероятно те ще са драстично по-ниски от тези за 2018 г. През март се очаква около 80% спад на продажбите спрямо февруари. Дейностите по някои международни проекти са отложени с 3 месеца.

Културни и креативни индустрии

Към момента мероприятията, свързани със спорт, забавления и култура са на практика спрени. Според ИПИ и дирекция “Култура” на СО надали можем да говорим за пряка загуба на работни места, но се очаква секторът да страда от силно свиване на приходите.

Според ИПИ вероятно висок негативен ефект ще има за дейността и приходите в медиите и рекламата и маркетинга – от една страна, провеждането на събития е забранено, а от друга, част от ползвателите на тези услуги ще ограничат разходите си именно в тези пера, като отложат инициативи за периода на нормализация на икономиката. 



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | София | анализ | работни места | сектори | индустрии | коронавирус | covid

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини