Не една, а две пандемии се разразяват в света днес

Те са различни, но неразделни

Снимка: БТА
Усещаме тревожните ефекти не на една пандемия, а на две. От една страна е заразата от Covid-19, която излага на опасност нас и близките ни, а от друга – тревожността относно икономическите последици от първата, пише в свой анализ The Guardian.

Тези две пандемии (здравната и икономическата) са взаимно свързани, но не са едно и също явление. За втората е характерно вирусното разпространение на страховити истории, за които мислим постоянно. Фондовата борса пада като скала, очевидно в отговор на опасенията, че Covid-19 стопява спестяванията на хората. Разликата с първата пандемия е, че при втората основният източник на тревога е несигурността за това какви действия да бъдат предприети. 

Не е добре, когато две пандемии се развиват едновременно, защото едната може да подхранва другата. Затварянето на бизнеса, растящата безработица и загубата на доходи подхранват финансовото безпокойство, което от своя страна може да попречи на адекватната преценка на хората, търсещи работа, като ги тласне към непредпазливост към болестта.

Не е добре и когато две зарази се разпространяват глобално. Когато спадът в търсенето е ограничен до една държава, загубата частично се разпределя в чужбина, докато търсенето на износа на страната не намалява много. Сега обаче този естествен предпазен клапан няма да сработи, защото рецесията заплашва почти всички страни по света.

Изглежда много хора приемат, че финансовата тревожност не е нищо повече от пряк страничен ефект от кризата с Covid-19 – напълно логична реакция на пандемията на болестта. Но пандемията на финансовата тревожност, водеща до сривове на фондовата борса например си има свой собствен живот. 

Ефектите, които финансовата тревожност оказва върху пазара, могат да бъдат обяснени от феномен, който психологът Пол Слович от Университета в Орегон и неговите колеги наричат ​​„евристично влияние“. А именно – когато хората са емоционално разстроени поради трагично събитие, те реагират със страх дори в обстоятелства, в които няма причина за страх.

Любопитно е откритието, че случващи се в близост земетресения например влияят на преценката на хората за вероятността от срив на фондовата борса. Проучване показва, че ако през последните 30 дни е имало силен трус в диапазон от около 50 км, респондентите, запитани каква е вероятността от срив, дават значително по-високи оценки. Това само идва да илюстрира т.нар. “евристично влияние”. 

Вероятно има по-голям смисъл да се очаква спад на фондовата борса на фона на медицинска пандемия, отколкото след скорошно земетресение. Ако има индикатори, че лечението може да ограничи интензивността на заразата с Covid-19, това означава, че рискът за дългосрочни инвестиции може би не е толкова голям – човек би могъл да купи даден актив, да го задържи и да изчака.

Но заразяване с финансова тревожност работи по различен начин. Тя се подхранва отчасти от това, че хората забелязват липсата на увереност у другите, отразена в спада на цените и емоционалната реакция на останалите към това понижение. "Отрицателен балон" на фондовата борса възниква, когато хората виждат понижения на цените и, опитвайки се да открият защо, започват да се разпространяват надълго и широко истории, обясняващи явлението. След това цените падат отново и отново.

Наблюдаването на последователни понижения на цените на акциите създава силно чувство на съжаление към онези, които не са продали, заедно със страха от разпродажби на дъното. Това съжаление и страх отличава интереса на хората към истории и за двете пандемии. А откъде тръгва пазарът, зависи от неговата природа и еволюция.

Показателен пример е реакцията на американската фондова борса през 1918 г., когато се разразява испанската грипна епидемия (отнела живота на над 50 млн. души по света). Обратно на логиката, месечните цени на американския пазар са във възходящ тренд от септември 1918 г. до юли 1919 г.

Защо пазарът не се срива? Едно от вероятните обяснения е, че първата световна война, която наближава своя край през юли-август 1918 г., на практика отвлича вниманието от историите за грипа, особено след примирието през ноември същата година. Историята на войната вероятно е била "по-заразна" от тази на грипа.

Друга причина е, че тогава епидемиологията е била едва в ранен етап на развитие и обществото не вярва напълно на експертни съвети. Освен това по онова време се смята, че икономическите кризи са банкови. 

Но може би най-важната причина за заглушаването на финансовото ехо по време на грипната епидемия през 1918 г. е, че далеч по-малко хора са притежавали акции преди век, а спестяването за пенсиониране не е проблемът, който имаме днес.

Сега случаят, разбира се, е различен. Забелязваме паниката на купувачите в местните магазини за хранителни стоки. За разлика от сега, през 1918 г. недостигът по време на военното положение е бил вече нещо обичайно. С Голямата рецесия зад гърба ни, днес сме наясно с възможностите за големи спадове на ценните активи.

Трудно е да се предвиди борсата в момент като този. За да се постигне това, би трябвало да се предвидят преките ефекти от Covid-19 върху икономиката, както и всички реални и психологически ефекти от пандемията на финансовата тревожност. Двете са различни, но неразделни.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | рецесия | криза | финансова | коронавирус | пандемия | COVID-19 | испански грип

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини