Правителството е готово с модела за изплащане на вторите пенсии

Опасенията им са по-скоро за сумите, които ще получат първите пенсионери по новия модел на осигуряване

Снимка: Economic.bg

Първите допълнителни пенсии от частните пенсионноосигурителни дружества ще може да се изплащат по три различни начина - пожизнено, разсрочено за определен период от време и накуп. Пенсиониращите се обаче няма да може да избират кой от тези варианти предпочитат, а това ще се определя въз основа на натрупаните пари по индивидуалната им партида. Това стана ясно от представените от социалния министър Бисер Петков за обществено обсъждане законови промени, определящи как ще се изплащат допълнителните пенсии от есента на 2021 г.

Петков обясни, че в сегашната нормативна уредба при пенсиите има недостатъци, които в бъдеще биха довели до проблеми. „Досега са маркирани само някои общи положения при фазата на изплащане на допълнителните пенсии, а до старта на въпросната фаза остават по-малко от две години“, коментира министърът, напомняйки, че първите жени, които имат и допълнително пенсионно осигуряване, ще се пенсионират през есента на 2021 г.

Експертите, които присъстваха при представянето на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) не изразиха особени критики към предложения модел за изплащане, а се фокусираха върху това защо първите допълнителни пенсии се очаква да бъдат много ниски. Бе изразено дори опасение дали ниските суми, които ще бъдат плащани първоначално, не биха предизвикали обществен скандал и не биха накарали някои работещи да спрат да се осигуряват и да работят "на черно".

Представените от Петков законови изменения предвиждат частните пенсионноосигурителни дружества да създават специални фондове в левове, в който ще се съхраняват средствата за пожизнените допълнителни пенсии на осигуряващите се при тях. Въпросните фондове ще се създават при определянето на първата пожизнена пенсия от страна на даденото дружество. Парите във фондовете ще идват както от прехвърлените средства от индивидуалната партида на отделните осигурени лица, така и от прехвърлени средства от резерва за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии при недостиг на средствата.

Когато по партидата на дадено осигуряващо се лице не са натрупани достатъчно средства за отпускането на пожизнена втора пенсия, но в същото време събраните пари надхвърлят трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж (219.43 лв. от 1 юли тази година) даденият човек ще може да си получи натрупаните пари разсрочено. Сумата, която ще му се изплаща в този случай, няма да може да е по-висока, отколкото е минималната пенсия, нито пък ще може да е по-ниска от 15% от минималната пенсия.

Ако пък събраните от пенсионноосигурителното дружество средства за дадено лице са по-малко от трикратния размер на минималната пенсия, то осигуряващият се ще може да си получи парите наведнъж.

Гарантираният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост, както и на сумите в случай на разсрочено изплащане на партидата, не може да бъде по-малък от сумата от брутния размер на преведените от Националната агенция за приходите (НАП) и Националния осигурител институт (НОИ) осигурителни вноски за съответното осигурено лице. Ако осигуреното лице пожелае, пенсионноосигурителните дружества са задължени да му предложат гарантиране на размера първата пожизнена пенсия за старост, изчислена на база натрупаните средства по индивидуалната партида, когато те надхвърлят брутния размер на преведените осигурителни вноски.

Допълнителната пожизнена пенсия и сумата при разсрочено изплащане ще се актуализират поне веднъж годишно в зависимост от реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии (съответно на фонда за разсрочени плащания), но гарантираният им размер няма да се променя.

Допълнителната пожизнена пенсия ще се актуализира с не по-малко от 50% от разликата между реализираната доходност на фонда и техническия лихвен процент, с който е изчислената въпросната пенсия. Сумата за разсроченото плащане пък ще се актуализира с не по-малко от 50% от реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за разсрочени плащания.

По отношение на унаследяването на индивидуалната партида в дадено пенсионноосигурително дружество правилата предвиждат при смърт на пенсионер наследниците му да имат право на дължимите средства, оставащи при отпусната пожизнена пенсия с даден гарантиран период на изплащане. Когато става дума за разсрочено изплащане на партидата, наследниците ще може да вземат наведнъж или разсрочено остатъка от средствата, оставащи във фонда за разсрочено плащане на починалия.

Когато пенсионерът, получаващ пожизнена пенсия, няма наследници, дължимите след смъртта му средства ще остават във фонда за изплащане на пожизнените пенсии от дружеството. В случай на разсрочено плащане пък при смърт на пенсионер без наследници, остатъкът от средствата ще се прехвърлят в резерва за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии.

Законовите промени в КСО също така предвиждат да се повиши с 2.5 млн. лв. изискването за минимален капитал на пенсионноосигурителните дружества. Докато досега то бе за минимум 5 млн. лв. минимален капитал, то ако се приемат промените, то вече ще е за 7.5 млн. лв. Всяко пенсионноосигурително дружество ще е длъжно по всяко време да разполага с достатъчно собствени средства за покриване на границата на платежоспособност. Тя ще възлиза на 4% от капитализираната стойност на поетите задължения за изплащане на пожизнени пенсии и разсрочени плащания, но няма да може да е под 7.5 млн. лв.

Събралите се на представянето на законовите промени експерти имаха критики не толкова към предложените правила как да се изплащат допълнителните пенсии след есента на 2021 г., а по-скоро по отношение бавното натрупване на средства в пенсионноосигурителните дружества през годините досега. Най-остър в това отношение беше бившият министър на труда и социалната политика (2001-2003 г.) Лидия Шулева. Тя напомни, че когато през 2001 г. е било обсъждано въвеждането на т.нар. „втори стълб на пенсионното осигуряване“, е било предвидено вноската към пенсионноосигурителните дружества първоначално да е 2% и постепенно да достигне 7%. Вместо това се е тръгнало от 2%, после вноската се е качила на 3%, а към днешна дата е достигнала ниво 5%. Така предвидените 20 години за натрупване на средства за вторите пенсии ще се окажат недостатъчни и през 2021 г. т.нар. „първа кохорта“ по втория стълб ще получат много ниски допълнителни пенсии.

„Има сериозна опасност първите пенсионери да поучат по-ниски пенсии, отколкото ако бяха осигурявани изцяло в НОИ“, заяви Шулева.

Тя също така определи като проблем и факта, че докато събираемостта на вноските за допълнителното пенсионно осигуряване е от интерес на осигуряващите, тази отговорност е била поверена на НОИ – институция, която няма пряк интерес да следи за събираемостта, тъй като при проблем, отговорност ще носи пенсионноосигурителното дружество, а негативите ще са най-вече за пенсионера. Именно заради задаващия се сериозен проблем с допълнителните пенсии Шулева призова държавата да предприеме мерки за смекчаване на негативния ефект, но не обясни конкретно какви биха могли да са те.

Петков от своя страна коментира, че ниската доходност не е чак толкова вследствие на лоша законова уредба, колкото на очаквана още при въвеждането на „втория стълб“ по-висока доходност на пенсионноосигурителните  дружества.

Опасения за сумите, които ще започнат да се изплащат от есента на 2021 г., изрази и бившият социален министър и настоящ председател на социалната комисия в парламента д-р Хасан Адемов. Той коментира, че макар очакваните по-ниски първоначални втори пенсии да са логично следствие от по-краткия срок за натрупване на средства и от ниските вноски към дружествата, се опасява, че когато хората видят сумите, които ще получат, ще се разрази скандал, който би могъл да откаже някои от работещите в момента граждани да се осигуряват и те да предпочетат да работят „на черно“.

Представители на пенсионноосигурителните дружества коментираха, че Шулева не е съвсем добре запозната с начина им на работа и че са очаквали да не се повдига темата за доходността и първите пенсии. Те подчертаха, че важната тема е била начина на предоставяне на средствата, а не толкова размера им, но по тази тема участниците в кръглата маса нямаха особени коментари.

След днешното обществено обсъждане промените в КСО трябва да бъдат приети и от парламента. Доколко обявените днес правила ще останат без промяна между първо и второ четене от депутатите засега е трудно да се каже.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: Бисер Петков | втора пенсия | Хасан Адемов | Лидия Шулева | втори стълб на пенсионното осигуряване | допълнителна пенсия | пенсионноосигурителни дружества

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини