Празниците – скритият разход в държавния бюджет

В Европа има средно над десет официални празника годишно. Но както показа примерът на Дания, която премахна един от тях, за да финансира армията си – всеки почивен ден има своята цена.

Всяка пролет икономическият ритъм на Стария континент се забавя заради поредица от празнични дни. Копенхаген изчисли, че отмяната на един празник ще генерира около 3 млрд. датски крони (400 млн. евро) допълнителни данъчни приходи годишно. Според правителството тези средства са необходими, за да се достигне целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП.

Решението бе прието от парламента през февруари 2023 г. и влезе в сила през следващата година. То предизвика вълна от протести и масово излизане в неофициални болнични точно в деня, който трябваше да бъде първият отменен празник. Това остава най-яркият пример от последните години за правителство, което поставя конкретна цена на почивния ден.

Дания не е единствената страна, предприела подобен ход. През 2012 г., като част от програмата за строги икономии след финансовата криза, Португалия отмени четири официални празника – два светски (Денят на републиката и Денят на независимостта) и два религиозни (Тяло Господне и Вси светии). Те бяха възстановени едва през 2016 г., след като най-тежката фаза на фискалната корекция отмина.

Икономистите, изучаващи португалския случай, трудно успяха да изолират точния ефект от тази мярка, тъй като тя бе част от по-широк пакет реформи. Политическият разчет обаче бе същият като в Дания: в условия на строга финансова дисциплина официалните празници се разглеждат като лукс, който държавата невинаги може да си позволи.

Какво казват изследванията?

Най-категоричните доказателства идват от икономистите Лукас Росо и Родриго Вагнер. Техният труд, цитиран от МВФ в анализа за Дания, се основава на „естествен експеримент“, обхващащ 200 държави в периода 2000-2019 г.

Когато официален празник се падне през уикенда и не се компенсира с почивка в делничен ден, страната „тихо“ печели един допълнителен работен ден. Използвайки тази вариация, авторите изолират причинно-следствения ефект върху икономиката.

Те установяват, че еластичността на БВП спрямо работните дни е около 0.2. Това означава, че всеки допълнителен официален празник води до загуба на около 0.08% от годишното производство. Тази цифра е наполовина по-ниска от чисто теоретичните изчисления, тъй като разходите за туризъм и хотелиерство частично компенсират спада в други сектори. Ефектът е най-осезаем в промишлеността и почти незабележим в добивния сектор и селското стопанство.

Цифрите бързо се натрупват. БВП на Германия за 2024 г. надхвърли 4.3 трлн. евро, което означава, че всеки работен ден „тежи“ около 3.4 млрд. евро. При по-малките икономики сумите са по-ниски в абсолютна стойност, но пропорционалният удар е идентичен.

Разликите между държавите в ЕС са значителни:

• Литва и Кипър: 15 официални празника през тази година.
• Германия: 9 национални празника (макар отделните провинции да добавят свои).
• Дания: 10 дни (след премахването на Store Bededag), което е под средното за континента (11.7 дни по данни на Евростат).

Според модела на Росо-Вагнер, страна с 15 празника губи еквивалента на около 0.48% от БВП годишно в сравнение с държава, която има само девет.

Контрааргументът: Производителност и здраве

Икономистите все пак предупреждават, че почивните дни не бива да се разглеждат единствено като загуба. Докладът на МВФ отбелязва, че връзката между работните часове и резултатите не е линейна: колкото по-дълго работят хората, толкова по-ниска е производителността на всеки допълнителен час. Добре отпочиналата работна сила може да поддържа по-висока ефективност през останалата част от седмицата.

Проучването на Росо и Вагнер също така установява, че годините с повече празници са свързани с по-малко трудови злополуки и по-високи нива на субективно щастие – фактори, които не влизат в БВП, но са ключови за общото благосъстояние на нацията.

Въпреки фискалните изкушения, нито едно европейско правителство в момента не обмисля пълното премахване на официалните празници.