Какво отличава истинския лидер

От психологична гледна точка, дори когато страхът е налице, добрият лидер умее да се изправи срещу него и да поеме риска. Това е съчетание от интуиция, рационално мислене и визия за бъдещето, които освобождават способността му да се настрои към хората около себе си и да ги види такива, каквито са - с техните реални силни страни. За да бъдеш истински лидер, трябва да можеш да се настроиш към екипа си, да разпознаеш потенциала му и да го насочиш там, където ще се разгърне най-естествено. Именно тази способност отличава лидерството, основано на сигурност, от управлението, основано на контрол.

Стилът на лидерство се различава съществено в зависимост от това дали човек е вътрешно сигурен или несигурен. Несигурният лидер вижда задача, определя точно как трябва да бъде изпълнена според неговата представа и след това възлага изпълнението ѝ стъпка по стъпка. Сигурният лидер също вижда задачата, но търси човека, който може да я изпълни най-добре, и му възлага отговорността, без да диктува всяка подробност. Истинските лидери се вписват в цялото - не се налагат над него. Когато човек е вътрешно стабилен, той няма нужда да микроменажира детайлите, а може да позволи визията му да води организацията напред.

В психологически план тези поведенчески различия се основават на емоционални научавания - вътрешната логика, която свързва дадено поведение с породилата го емоция. Те отразяват способността ни да се доверяваме на хората около нас и са в съзвучие с преживяванията ни в момента, в който са се формирали тези убеждения и очаквания за света. Ние възприемаме настоящето през призмата на миналото. Това, което сме преживели тогава, несъзнателно очакваме да се повтори и сега.

В този смисъл невронауката разглежда мозъка като машина за предсказания. Вместо просто да реагира на случващото се, той непрекъснато предвижда какво предстои, опирайки се на предишния опит. Още от ранното детство започват да се изграждат вътрешни модели за това как функционират взаимоотношенията. Един труден опит поражда силна емоция; емоцията изисква защита; защитата се превръща в стратегия; а стратегията - в очакване. Това следва определена последователност. Но вместо числа, променливите са ситуации, емоции, поведения и очаквания - и именно те оформят несъзнателно стила на лидерство, който човек избира.

Например, когато човек израсне в среда с безопасни, надеждни и предвидими грижещи се възрастни, в него се установява вътрешно усещане за сигурност. Това води до проста, но дълбока вътрешна логика: хората, от които завися, са там; следователно съм в безопасност; следователно мога свободно да изследвам света и да бъда себе си. Психологът Джон Боулби нарича това „сигурна база“ - връзка, на която можеш да разчиташ, когато имаш нужда. В контекста на бизнеса да бъдеш „сигурна база“ означава да създаваш стабилност, да държиш цялостната перспектива и да водиш хората към реализиране на техния потенциал.

От друга страна, ако човек израсне с непоследователни или емоционално недостъпни грижещи се възрастни и научи, че любовта и признанието трябва да бъдат заслужени, доверието ще се усеща крехко, а контролът може да се превърне в основна стратегия за запазване на сигурността. Вътрешната логика се формира тихо: грижещите се липсват или присъстват само при определени условия; следователно живея под напрежение; за да управлявам това напрежение, се стремя да спечеля одобрение; и в този процес губя свободата да бъда себе си и да се доверявам на другите.

Тази постоянна вътрешна бдителност прави истинската настройка към другите трудна. Когато енергията ти е организирана около сканиране за заплаха или критика, вниманието се стеснява. Силните страни на другите вече не се преживяват просто като силни страни - те могат да се усетят като риск за собствената ти позиция.

Именно тази дълбока емоционална логика трябва да бъде осъзната и преработена, за да може човек действително да въплъти лидерските си качества. За да се превърне в истински лидер, е необходимо да развие способността да се настройва както към себе си, така и към другите, да разпознае своите дълбоки емоционални научавания и постепенно да ги променя чрез нов опит.

Когато тази вътрешна работа бъде извършена, моделите, през които възприемаме себе си и хората около нас, започват да се променят. Колегите вече не се преживяват като заплаха, а като съюзници. Това разширява както вътрешното пространство на лидера, така и възможностите на организацията. Появява се стабилност, която позволява на хората да се разгърнат - и да се доверят напълно на неговото лидерство. Така изглежда на практика една придобита вътрешна сигурност.

Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.