Фирмите трябва сами да определят работните дни

Ивайло Калфин е  заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. Роден е на 30 май 1964 г. в София. 

Магистър е по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство. Притежава магистърска степен по международно банкиране (International Banking) от университета в Лофбъро (Loughborough University), Великобритания. Професионалната му подготовка включва редица специализации в Белгия, Република Корея, Великобритания, САЩ и др.

- Г-н Калфин, как оценявате бюджет 2016? Как ще коментирате актуализацията за тази година?

Бих я разделил на две части – едната е завършването на европейските програми, като там тя е абсолютно задължителна. Говорим за малко под 500 млн. лв. допълнително, за да може да се приключат програмите и да си вземем парите от ЕС, защото иначе ще излезе по-скъпо на бюджета. Това, което и самият аз трудно възприемам, е допълнителното увеличаване на бюджетите на различни ведомства. Трябва да се научим, че бюджетът е такъв, какъвто е и всяка една система трябва да се вмества в предварително заложеното. Актуализация имаше и в края на 2014 г., но тогава я отдавам на факта, че имаше три правителства. В нормална година обаче това не би трябвало да се случва.

Бюджетът за 2016 г. като макроикономическа рамка върви в добра посока, особено що се отнася до прогнозите за икономически растеж и ограничаването на дефицита до 2%. Има известни резерви, включително възможности за привличане на външни заеми с по-висока сума. Това, което не виждам в него, е по-специално внимание към развитието на икономиката. То няма да е достатъчно убедително, ако го оставим да се развива от само себе си. Държавата трябва да въведе повече инструменти, нещо като български план „Юнкер” и да ги мобилизира така, че да подпомогне икономическото оживление. Бюджетът е разумен в макроикономически аспект, разходите се увеличават с 2 млрд. лв. Приоритетите от тези 2 млрд. лв. са социалната система и основно грижата за възрастните хора и за децата, общините, здравеопазването, сферата на сигурността.

 - Как трябва да се осъществи реформата в МВР?

Тя не може да се свежда само до реформа в заплащането и условията на труд. Би трябвало да се свързва с резултата от работата на МВР, а това означава значителни инвестиции в техническо оборудване. По отношение на трудовите привилегии, въпросът се изостри заради неумелото представяне от страна на правителството на реформата в Закона за бюджета. Сега има преговори и мисля, че те ще доведат до добър резултат. Трябва да се знае, че оттук нататък тези, които постъпват на работа, постъпват при други условия. Вече беше въведена възрастта за пенсиониране. Трудно, но неизбежно за този сектор, е да се направи разделение на труда, който е с много рискове за живота и здравето, от административния труд. Не е лесно да се сложи линията, но мисля, че е постижимо и надали някой може да извади аргумент в противна посока.

- Смятате ли, че мерките държавата да дава стипендии и жилища на младите хора, които решат да се завърнат в малките градове, ще постигнат резултат?

Това е свързано със стратегията за развитие на изостаналите райони. Младите хора биха се завърнали, ако имат работа и перспективи. Държавата разбира се може да помогне, но най-голямата помощ е да насочва и стимулира инвестициите равномерно в страната, а не те да бъдат концентрирани около големите градове, както е в момента. По отношение на тези мерки, да, има достатъчно свободен жилищен фонд, бизнесът също би помогнал на такива програми. Демографското разпределение в страната обаче винаги ще зависи от икономическата картина.

- МРЗ се повишава на 420 лв. от 1 януари. Работодателските организации наскоро представиха изследване, че увеличението на МРЗ не корелира с основни икономически показатели като производителност и инфлация. По техни данни България е на второ място в ЕС по увеличаване на МРЗ от 2000 г. насам. Каква трябва да е политиката на страната в това отношение?

Смятам, че заплатите за труд трябва да растат в България. Ако сравним какво произвежда един човек и това, което получава със средноевропейските нива, ще видим, че има възможности за увеличаване на доходите. Не мисля, че поддържането на ниски доходи от труд е конкурентно предимство за бизнеса . Освен това то не създава привлекателна среда за хората, особено за младите, които са извън пазара на труда. Изключително важно е доходите в България да растат, като това трябва да е съчетано с подпомагане на фирмите да инвестират в енергийна ефективност и по-висока производителност. Натискът обаче не трябва да е през доходите, защото трябва да си даваме сметка за социалните последици от това.

- Как да подобрим финансовата грамотност на българите и Министерство на труда и социалната политика може ли да се ангажира с такава инициатива?

Работихме много по тази тема, когато правихме реформата в пенсионната система. Цялата осигурителна система на практика е една спестовна книжка – всеки заделя нещо в нея и след това получава съответните компенсации. Вече има възможност за повече избор, така че всеки да знае как се управляват парите му. Знанията по елементарни финансови операции, като например как работят финансовите пазари и от къде идват парите за пенсии, за безработица, са важни за всеки човек. Не трябва да си мислим, че има една зла държава, която събира парите на хората, и после не иска да им ги върне. До голяма степен човек получава това, за което се осигурява.

- Одобрявате ли предложението за увеличаване на платения годишен отпуск на 25 дни?

Привлекателно е, но не мисля, че е добра идея без да се погледнат цялостно условията на труд. Нужда от по-голям отпуск има там, където има голямо натоварване и висока интензивност на труда. Тук е и в интерес на работодателя да остави повече време на служителя да си почине, а не да трупа отпуски и след това компенсация за тях. Но въпросът опира до вида труд, който се полага. За този, който не е особено интензивен, 20 работни дни платен отпуск, към който има и доста други добавки, означава, че ще се почива месец и повече в годината, което не е малко. Подкрепям идеята всяка фирма да може да определя работните дни, стига да има някакъв минимум.

- Наскоро бяха оповестени данни, че броят на пенсиите за инвалидност е намалял с 1,9% спрямо 2014 г. Все пак те продължават да бъдат стабилен начин за източване на системата. Ще се затегне ли контролът върху тях?

Причината за намаляването е, че миналата година Парламентът реши да не се отпускат нови добавки към пенсиите. Системата трябва да се преработи, защото в нея има много злоупотреби и разпиляни средства, които не стигат до хората с най-голяма нужда. Не трябва обаче да поддържаме чувството, че тя е супер корумпирана и сбъркана. В България около 14% от хората имат решение на ТЕЛК. Това е сравним процент с европейските страни. Отвъд това число има и друг проблем – у нас има хора, които получават пенсии за инвалидност без основание, а в същото време има други, които реално имат увреждане, но не си вадят документи, защото може да бъдат уволнени от работа. Така че от друга страна има подценяване на броя на инвалидите. Част от проблема е свързан с това, че работодателите не са особено толерантни към хора с увреждания. Това трябва да се промени. Целта на новата система, която разработваме, е всеки, който има възможност, да стигне до пазара на труда.

- Как трябва да се насърчат обезкуражените лица, за да се върнат на пазара на труда?

Това са хора, които не са записани в бюрата по труда и не получават обезщетения, основно са млади хора. По различни оценки това са към 120 000 – 130 000 души. Част от тях имат големи доходи, друга част са на сезонна работа. Само в Гърция отиват около 80 000 сезонни работници от нашата страна. Такива хора не искат да се запишат в бюрото по труда, защото нямат нужда от помощи. Има и млади хора с ниско образование, които трябва да са в бюрата по труда, но не са там.

Опитваме се да обясним на младежите, че Агенцията по заетостта не е фирма за наемане на работа. Ако се обърне към нея, човек няма просто да получи информация къде какво работно място има, а ще получи съвет. Младите хора до 29 години говорят с психолог, професионален консултант, предлагат им се курсове за обучение и им се прави профил. Тоест те получават много повече възможности, отколкото това да видят дали има някъде свободно работно място. В допълнение сме наели 100 души - т.нар. младежки медиатори - които са пуснати между младите хора там, където има по-висока безработица и те ги информират за предимствата, които ще получат, ако се запишат в бюрото по труда.