България празнува Деня на Съединението

Днес се навършват точно 127 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година! Съединението определя съдбата на България за векове напред. То е подготвено от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшества Руско-Турската освободителна война.

През Юли 1878 г. Берлинският конгрес разпокъсва Санстефанска България на три части: Княжество България, Източна Румелия, която става автономна област под властта на султана и Македония.

Съединението на България е обединението на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от БТЦРК (Българският таен централен революционен комитет). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I.

Благодарение на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Честит празник на всички българи!