„Зеленият” Ал Гор

 Ал Гор е известен по цял свят с делата си в борбата с климатичните промени. Американският политик е обаче не само природозащитник, но и преподавател, бизнесмен и политик. Роденият през 1948 година Лауреат на Нобелова награда за мир през 2007 година заема 45-я вицепрезидентски пост в администрацията на Бил Клинтън от 1993 до 2001 г. Преди това е бил в камарата на представителите и сенатор от щата Тенеси.

Ал Гор е номиниран от демократите в кампанията за президент на САЩ в изборите през 2000 г. Той печели народния вот с около половин милион гласа повече от опонента си от Републиканската партия Джордж Уокър Буш, но според американската конституция губи в Избирателната колегия с 271 на 266 гласа.

Гор понастоящем е президент на телевизонния канал Current TV, председател на Generation Investment Management, член на съвета на директорите на "Apple" Inc. и неофициален съветник на ръководството на "Google". Той преподава в областта на глобалното затопляне или както той го нарича "климатична криза". Ал Гор се появява на видеомузикалните награди на MTV на 31 август 2006 година и държи реч за глобалното затопляне.

В момента Гор е автор на материали за околната среда и активист, основал няколко организации с нестопанска цел, включително на Алианса за защита на климата.

Албърт Гор-младши е роден във Вашингтон, окръг Колумбия, второто от общо двете деца на Албърт Гор старши, представител на САЩ, който по-късно работи като американски сенатор от Тенеси, и Полин ЛаФон Гор, една от първите жени, завършили Юридическия факултет на университета Вандербилт.  Гор-младши отчасти произхожда от шотландско-ирландски имигранти, които първи заселили Вирджиния в средата на 17-ти век. Неговата по-голяма сестра Нанси ЛаФон Гор, родена през 1938 г., почива от рак на белите дробове през 1984 година. 

Ал Гор срещна Мери Елизабет Айчесън в училище на абитуриентския бал през 1965 година. След това двамата отиват в Бостън, където Гор започва новото си образование в колеж и малко след като завършва, се женят в  Националната катедрала във Вашингтон. Те имат четири деца, Карена, Кристин Карлсън, Сара и Албърт Гор III.

През юни 2010 г. чрез става известно, че Ал Гор и съпругата му Типър се разделят след 40-годишен брак.

Според имейл, изпратен до приятелите на семейството, бившият американски вицепрезидент и неговата жена обясняват, че това е "взаимно и имащо взаимна подкрепа решение, което ние взехме заедно след процес на дълго и внимателно обмисляне".

През 2008 година излезе информация в интернет пространството, според която борецът срещу глобалното затопляне плаща за електричество 1359 долара, а фактурата му за газ е 1080 щатски долара. Общо за тази година той е похарчил над 30 000 долара  в къщата си на 312 Lynnwood Blvd за електричество. Разбира се, в тази сума не влизат разходите му за самолетни пътувания и по-специално тези с частния му самолет, разходите за който са 5426.95 щатски долара на час.

През декември 2007, подложен на обществен натиск, той обеща да намали личната си консумация на енергия с 11%, или да започне да консумира “само” 18 пъти повече енергия от средното за САЩ. За сравнение, преди да се подложи на тази енергийна диета, Гор е консумирал 20 пъти повече от средното за страната.

Политическата кариера на Гор стартира още в ранните му години. Той започва образование в Харвард през 1965 година по английски, но по-късно решава да специализира в политиката. На втория ден от престоя си в колежа той започва кампания за съвет на първокурсници на базата на самоуправление и е избран за президент малко след това.

Въпреки че е запален читател, който харесва научни и математически теории, той  не се справя особено добре в научните класове в колежа и избягва курсове като математика. Оценките му през първите две години го слагат в по-слабата част на класа. През последната си година  започва курс по глобалното затопляне при професор Роджър Ревел, който събужда интереса му на тази тема. Гор изкарва отлична оценка на тезата си на тема "Въздействието на телевизията върху поведението на председателството".

Когато Гор завършва през 1969 г., той започва военна служба. От там обаче се връща обезсърчен. Събитията, които преживява във Виетнам, не са дълбоко травмиращи сами по себе си, но той се чувства зле, че е взел участие във войната и намира тази стъпка за погрешна.

Въпреки че родителите му искат той да започне да учи право, Гор посещава Богословския факултет на университета Вандербилт със стипендия Рокфелер. Той по-късно коментира, че е направил този избор, за да проучи "духовни въпроси" и че се "е надявал да намери смисъл в социалните несправедливости, които като че ли оспорват неговите религиозни убеждения".

Гор започва да работи нощна смяна като разследващ репортер през 1971 г. Неговите разследвания за корупция сред членовете на Метро Съвета на Нешвил довеждат до ареста и съдебното преследване на двама конгресмени за отделни престъпления.

Въпреки успеха в тази сфера, той си взима дългосрочен отпуск за да присъства във Вандербилт, където да учи право. Решението му да стане адвокат е отчасти резултат от времето му като журналист. Гор не завършва училището и сменя рязко посоката на развитието си, за да се кандидатира за място в Камарата на представителите на САЩ.

Той успява да спечели място там през 1976 година, като печели и следващите 3 избора - през 1978, 1980 и 1982 година. Гор успява да се добере и до Сената през 1984 година. През Времето си като конгресмен той работи активно срещу федералното финансиране на абортите, гласува в полза на законопроект, който подкрепя момент на мълчание в училищата и гласува против забрана на междудържавни продажби на оръжия. Неговата позиция като "умерен" политик се променя по-късно, когато става вицепрезидент и се кандидатира за президент през 2000 година.

По време на престоя си в президентството Гор набляга на енергетиката и търговията и на науката и технологиите. През 1982 г. той представя план за контрол на въоръжението, чрез който да се "намалят шансовете за ядрен удар" Въпреки че в Сената той твърдо държи на вътрешната сигурност и правителствените въпроси, през 1991 година става един от десетте демократи, които подкрепят войната в Персийския залив.

В началото на 2002 година политикът рязко критикува администрацията на Буш в реч в Калифорния. Той сравнява решението за война в Ирак с това в Персийския залив /за което Гор гласува ЗА/, заявявайки: "През 1991 г., аз бях един от шепата демократи, които гласуваха в полза на резолюция, с която подкрепяме войната в Персийския залив. Но погледнете разликите между резолюцията, която бе гласувана тогава и на тази на администрация сега. Обстоятелствата са наистина различни. През 1991 г., Ирак е преминал международна граница, нахлувайки в съседна суверенна държава. Сега обаче, през 2002 година, няма такова нашествие".

През 2004 година започват нови спекулации за участието на Гор в президентски избори. Той обаче отрича подобна стъпка. В негова подкрепа дори се изгражда комитет, който да го издигне. Това обаче не успява да убеди политика да участва в изборите. Оттогава насам Ал Гор се занимава предимно с екологични въпроси и дейности.