ДДС може да се намали
Идеите за нов дълг целят само преразпределяне на ресурс от работещите към кръгове, близки до партиите, смята икономистът Стоян Панчев
Интервю:

© ECONOMIC.BG / Стоян Йотов, Икономика
Стоян Панчев е председател на Българско либертарианско общество (БЛО), икономист, главен редактор на ЕКИП и хоноруван асистент в Софийския Университет (СУ). С него разговаряме за обещанията на политиците за дългове, данъци и саниране, предизборните им програми и държавните субсидии.
Г-н Панчев, на фона на всички политически програми, представени през последните дни, каква би била тази, която намирате за положителна от икономическа гледна точка?
Една такава програма включва възможност за децентрализация, но и намаляване на данъците. По първата точка има предложение в програмата на ГЕРБ, но при тях се залага увеличение на данъците от местната власт. На практика те нямат възможност да ги свалят. Децентрализацията не трябва да е за сметка на увеличаването на данъците. Тя може дори да бъде комбинирана с намаляването им. Това, което ГЕРБ говорят за конкуренция между отделните части на страната, е хубаво. Данъчният туризъм не е лошо нещо, защото дава възможност на различни части от страната да се конкурират помежду си. (Подробен коментар на Стоян Панчев по темата можете да намерите тук, б.а)
Другото, което искам да видя, е пак свързано с данъци. Най-голямата редукция на данък може да се направи при данък добавена стойност (ДДС), който е 20% в България. Трудно е обаче да бъде направено, защото е най-лесният начин за събиране на приходи, а е и много удобен за измами.
В тази връзка как ви изглежда диференцирана ставка на ДДС за различни стоки?
Не чак толкова лошо. Има много колеги, които са с подобни икономически разбирания като моите, но те отхвърлят тази идея. Смятам така, защото всяка възможност да намалиш данъците някъде, е нещо хубаво. Щом едни искат преференция и я получат, то след това и други ще го направят. Така чрез активността на определени групи те могат да го получат.
Тук обаче съществува друг проблем, а именно че същата тази група хора може да поиска преференция - под формата на субсидии, например. И по този начин да преминем от освобождаване на бизнeса/гражданите от високи данъци към това данъкоплатците да бъдат натоварени с издръжката им.
Политически сили искат между 5 и 10 млрд. лева дълг за покриване на различни разходи през следващите години. Как ви се струват обещанията за дълг?
Смятам, че това е едно от най-лошите неща, които чуваме до момента. Притеснително е и за какво искат да се харчат тези пари. От ГЕРБ обявиха, че искат да санират жилища, което намирам за безумие и дори не мога да го коментирам адекватно. Но поглеждайки обещанията за реиндустриализация наляво, и дългове за саниране на панелки надясно, просто виждаме желание за преразпределяне на ресурс от работещите и можещи хора към съответните бизнес кръгове, близки до партиите.
На първо място, няма как да знаеш дали санирането на жилища на цената на държавен дълг за бъдещите поколения ще има икономическа изгода, за каквато се говори. И примерът за това е Германия, където сметките от санирането не излязоха.
Страни като Япония и Китай имат по 200 - 250% държавен дълг от БВП. САЩ регистрира над 70% през 2013 година. Доколко е лошо да имаш голям държавен дълг, след като в страни като тези могат да си го позволят?
Лошо е, защото не може да продължи вечно, независимо дали става дума за България или Япония. На определени места обаче може да продължи по-дълго, тъй като има по-голямо доверие в това, че тези дългове могат да бъдат върнати, а в САЩ дори има централна банка, която подкрепя тази политика. Колкото и обаче да "замазваме положението", тези дългове ще трябва да се връщат.
Основният проблем е, че започнеш ли да харчиш някъде като политик, после е много трудно да го върнеш. И това го виждаме в Гърция. Създаването на една гигантска система на преразпределение и непрекъснато надпреварване кой ще взима повече допълнително дава стимул да се взима дълг. Така се влиза в омагьосан кръг с все повече обещания и дългове, процес, който се самозасилва във времето. И ние сме свидетели на такава политика и в България през изминалите години -национализирането на част от пенсионната система и харченето на резервите. И така се стига до днес, когато се говори за между 6 и 10 млрд. дълг от партията, която вероятно ще спечели, и то за саниране панелки и покриване на разходи.
Какво положително можете да откроите от програмите, представени досега от партиите?
Продължава да се споменава от доста партии премахването на административни пречки пред бизнеса, което обаче често са просто приказки. Един основен проблем е, че често се вижда желание за правене на някакви видове "индустриална политика" - за използване на пари на данъкоплатците, за подпомагане на определен вид бизнеси - малки-средни, зелени, селски туризъм, индустриални и т.н., всеки според това, което смята, че ще се хареса на техните избиратели. Това произтича от странната идея, че държавният чиновник знае най-добре къде точно да се инвестира и какво точно може да донесе просперитет, и освен това може да го прави с "твоите" пари.
Дискусията за субсидиите на политическите партии е отново актуална. Някои смятат, че без тях политиката ще мине "на тъмно" и ще бъде финансирана изцяло от сивия сектор. Други пък не желаят да плащат от данъците си за лъжливи обещания. Какво е мнението ви по този въпрос?
Против партийните субсидии съм, защото създават още една поредна група, която данъкоплатец трябва да издържа. Ако определена политическа партия има последователи - да набере средства от тях. Защо е нужно аз и вие да финансираме партиите?!