Долината на царете и розите

Розоберачка с кошници с рози върху банкнота от 50 лв., емисия 1951 г. (по Зарев и Денев 2001).

8486 ~ 4 мин. четене
Автор: Юлий Стоянов

Юлий Стоянов

 

Разположена в географския център на съвременна България, между величествените върхове на Стара планина и по-ниските възвишения на Средна гора, долината на река Тунджа при град Казанлък е известна от ХVII в. с градини от рози и превъзходно розово масло. Благоприятният мек климат и появата на нов вид маслодайна роза от Близкия изток, която се адаптира сполучливо към условията по долината на река Тунджа, предоставят на местните жители възможност да се специализират в производството на скъпата съставка за парфюми. 

 

 С аромат на гюл

Произходът на името на град Казанлък е свързан с различни легенди, но е възможна връзка между названието на селището и съда за дестилация и извличането на масло от розите. През ХIХ в. и първата половина на ХХ в. се установяват оживени търговски връзки с центровете на парфюмерийната индустрия във Франция, а България се превръща в световен лидер в производството на висококачествено розово масло. Сградите в централната градска част около площада са сред примерите за икономическия просперитет на Казанлък от това време. Те умело съчетават модерните за епохата европейски тенденции в архитектурата и характерните мотиви на балканската къща. Етнографският комплекс „Кулата“ в старата градска част предоставя възможност да се видят традиционни занаяти, сред които специално място заема единственият на Балканите музей на розата. Приятна изненада за неговите гости са дестилираната от рози гюлова ракия и гюловото сладко. Специфичният аромат превръща посещението на Казанлъшката долина в колоритно пътуване, обагрено в цвят, ухание и вкус на роза. 

Внимание заслужава и къщата на един от най-известните жители на града – писателя и  художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Литературно-художественият музей недалеч от центъра на Казанлък съхранява оригинални ръкописи, рисунки, скици, книги и лични вещи на писателя и неговата съпруга – художничката Мара Чорбаджийска.

 

 Паметници от Античността

Освен с розите и розовото масло Казанлъшката котловина е прочута и с гробниците на владетелите и аристократите от времето на траките, които се намират в околностите на съвременния град. Когато през 1944 г. случайно е открита Казанлъшката гробница със стенописи, никой не подозира многообразието на гробни конструкции и богатства, които се крият във впечатляващите с размерите си могили в долината. Пред посетителя в кръглото 

помещение на  гробницата на хълма „Тюлбе“ се разкриват сцени от далечното минало на Балканите, богато украсени със злато и сребро коне, състезания с колесници, музиканти и придворни с дарове, събрани около увенчан със златен венец пируващ владетел и неговата знатна съпруга. В коридора към гробницата са изобразени воини от две армии в момент на преговори. Реалистичното и детайлно представяне на въоръжението, фигурите на воините и техните движения, както и на владетеля и неговата съпруга в гробната камера създават впечатление за действие, което започва и се развива пред зрителя на стенописите. 

Край близкия град Шипка, недалеч от Казанлък, в подножието на старопланинския проход, който свързва северната и южната част на страната, се намират множество могили и гробници от времето на Севт III и неговите наследници - владетели на района в последната четвърт на IV в. и през III в. пр. Хр. Монументалните каменни гробни съоръжения с колони и полуколони разкриват икономическите възможности и политическата мощ на тракийските аристократи, а богатите дарове, открити в някои от гробниците, като златни венци, златни и сребърни накити с изящна изработка, различни сребърни сервизи за пиене, богато украсено въоръжение, както и амфори с вносно вино от егейските острови, допълват представата за живота и погребалните практики сред аристократите в Тракия през античността. Специално внимание заслужава гробницата в могилата „Голямата Косматка“, където се предполага, че е погребан владетелят на долината Севт III.

Историческият музей „Искра” в Казанлък без съмнение е един от най-представителните в България заради богатството на своята археологическа експозиция. Заедно с находките от тракийските гробници сред експонатите в залите на музея могат да се видят и предмети, открити при проучването на тракийския град Севтополис, който сега е на дъното на язовир „Копринка”. Планирана по елинистически маниер - с успоредни улици, водещи към централен градски площад, столицата на Севт III прилича на градовете, основани от Александър Велики и неговите наследници от Елада до Индия. Жителите на древния градски център обитавали просторни къщи, построени от камък и снабдени с канализация, а централната градска част е укрепена с крепостна стена. Множеството амфори и монети показват активните контакти на Севтополис с Черноморския регион, Средиземноморието и Близкия изток. 

Гробниците на тракийските аристократи, разкрити под могилите в района, заедно с  ранноелинистическото градско средище Севтополис предоставят важни свидетелства за живота в Казанлъшкото поле от времето на древните траки в един от центровете на античната култура по днешните български земи. 

С аромат на рози и древни фрески, гюлова ракия и впечатляващи древни паметници Казанлъшкото поле в сянката на Балкана предлага необичайно пътешествие към миналото, а географското местоположение на Долината на розите и тракийските гробници превръща посещението на Казанлък и неговите околности в лесно изпълнима приказка за туристите.

 

 

Подкрепи Economic.bg