Дянков срещу всички за "лихвения данък"

Идеята за въвеждането на 10% данък върху лихвите по депозитите на физическите лица не се приема от никой, но все пак той вероятно ще бъде приет

Георги Желязков Автор: Георги Желязков

Данък "лихва" мина на първо четене през парламентарната комисия по бюджет и финанси и е напът да окончателно приет. Идеята на финансовия министър Симеон Дянков да се облагат спестовните сметки на физическите лица с 10% данък, като че ли ще стане факт, въпреки че против нея се обявиха финансисти, икономисти, бизнесмени, банкери и опозиционните партии.

За Дянков идеята е добра и както самия той каза "данък върху лихвите по депозитите ще има, защото данъчното законодателство трябва да е справедливо в облагането на труда и на капитала". Министърът заяви, че липсата на подобен налог е "социална несправедливост", защото "някои хора си държат парите в банките, така че тези спестявания работят за тях и създават повече пари без да се облагат".

От тази гледна точка идеята на финансовия министър наистина е логична, предвид факта, че реално хората държат парите си в банките и лихвата е реално печалба за тях. Освен това в България физическите лица държат депозити за над 32 млрд. лв., а тези пари могат да послужат за раздвижване на икономиката, ако бъдат извадени от банките.

Донякъде в подкрепа на тази теза се обяви Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък. "При по-големите депозити ефектът наистина може да е такъв, тъй като при тях данъкът ще е в по-големи размери", коментира за Economymagazine.bg икономистът. Той обаче побърза да уточни, че българските финансови пазари не предоставят кой знае какви доходоносни възможности за инвестиции. "Като цяло несигурността в България е голяма и имаме нарастване на депозитите в опит да се търси убежище", добавя Чобанов.

За икономистите основният проблем обаче е, че общо взето по-голямата част от депозитите са малки и реално от налога ще пострадат най-бедната прослойка, за която това са "бели пари за черни дни". Статистиката на Българската народна банка (БНБ) показва, че 2/3 от влоговете са до 1000 лв., като често сумата е и доста по-малка.

Пред Economymagazine.bg тази теза беше защитена и от бившия зам.-финансов министър в правителството на НДСВ Любомир Дацов. Според него новият данък може да нанесе вреди за милиарди на икономиката, защото ще има изтегляне на депозити.

Финансистът Емил Хърсев не смята, че подобен данък ще доведе до изтегляне на парите от банките. "Хората все пак ще  предпочетат да вземат някаква лихва, отколкото да не взимат никаква", аргументира се той. Според него и банките няма да пострадат, защото за тях няма да има значение дали цялата лихва отива при клиента или част от нея я взима финансовият министър.

Като че ли обаче се оказва, че косвена връзка между данъкът върху лихвите по спестовните сметки на хората и вдигането на лихвите по заемите ще има. Тя дори изглежда логична предвид начина по който банките в България набират капитал - основно от депозити.Така се получава, че ако финансовите институции трябва да се конкурират още повече, ще се стигне до вдигане на лихвите по депозитите и от вдигане на цената по кредитите.

"Разбира се, че ако банките повишат лихвата по депозита, за да задържат клиенти, това ще доведе и до по-висока лихва на кредита. България е една от малкото страни, в която през последните три месеца тези лихви се понижават. Сега имаме нова ситуация, която няма как да не се отрази на лихвите", обясни  за Economymagazine.bg икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев.

Петър Чобанов също категорично потвърди, че мярката ще вдигне лихвите, пък било то и заради косвена връзка. "Можем да очакваме вдигане на лихвите по кредитите, защото може да има пренасочване на депозити към банки, които дават по-високи лихви. И до предоговаряне на лихвите със собствената банка. Защото банките ще се опасяват, че клиентите ще бягат и ще вдигат лихвите. Това веднага ще се отрази и на цената на кредитите", коментира той.

Сред притеснителните неща, които последваха предложението на финансовият министър Симеон Дянков, е изказването му, че той самият не знаел, че няма такъв данък и дори си го плащал. Не стана ясно кой е взимал парите на министърът, но тъй е финансов министър - вероятно той самият.

"Четири години си в управлението на една държава и не знаеш какви са данъците в нея. Не знаеш кое е освободено от данък общ доход или от корпоративен доход, и правиш фискална политика. И в последния момент изненадано разбираш, че лихвите не се облагат. След няколко дена също така изненадано разбираш и че доходите от капиталовите печалби не ти се облагат. Ами то има и други неща, които не се облагат, но зад всяко такова нещо се крие някаква логика", коментира за Economymagazine.bg Румен Овчаров, бивш икономически министър в правителството на Тройната коалиция.

Дори да не се стигне до мрачните сценарии с вдигането на лихвите по кредитите и проблеми за икономиката заради изтегляне на депозитите, остава проблемът с отнемането на доходите на хората. Данните на БНБ за август показаха, че лихвите по депозитите за физическите лица е по малко от 5%, а инфлацията е вече близо 5%. Това означава, че в момента лихвите по депозитите реално се изяждат от поскъпването на цените, а допълнителното им облагане е допълнително обедняване.

"Данъка върху лихвите по депозитите намалява чистите доходи на домакинствата и на фирмите. 70% от депозитите са на домакинствата, а останалите до 95% са до 20 хил. лв. Това, че ще бъдат обложени богатите не е така, тъй като това са 1 600 влога", коментира лидерът на ДСБ Иван Костов. Той припомни, че през последните 12 месеца инфлацията е 4.9%, а средната лихва е 4.8%. Ще се взима от парите, които банките пазят от обезценяване", каза Костов. Той заяви, че може и под 120 млн. лв. да влязат в хазната от данъка върху лихвите по депозитите, ако богатите успеят да скрият парите си.

За да се избегне удара върху хората с най-малки депозити независимият депутат Дарин Матов предложи депозитите до 5 хил. лв. да не се облагат. Финансовото министерство обаче веднага се противопостави на предложението, защото то противоречи на единното подоходно облагане. И това наистина е така, ако се въведе прогресивно подоходно облагане трябва да се въведе и за останалите доходи, а това е цялостна данъчна реформа.

Коментари: 0