Хората извън пазара на труда

Делът на неактивните лица в България на възраст 15-24 г. е по-висок от средния за ЕС

292 ~ 4 мин. четене
Автор: Лора Светославова

Наскоро публикуван анализ на Евростат за пазара на труда през 2012 г. показва спад на дела на неактивните лица в ЕС, т.е. тези, които нито работят, нито търсят работа, като делът им достига 28.3%. Тази позитивна тенденция се дължи най-вече на увеличение на трудовата активност при жените. Анализът на Евростат включва интересни данни за динамиката на дела на неактивните лица в България.

Тенденции у нас

Делът на неактивните лица в България на възраст 15-24 г. е по-висок от средния за ЕС. Въпреки това той спада от 71.2% през 2003 г. до 69.6% през 2012 г. За сравнение, в ЕС се наблюдава увеличение за същия период - от 55.8% през 2003 г. до 57.5% през 2012 г.

Въпреки отбелязан спад от 2.4 процентни пункта в периода 2003-2012 г., делът на неактивните лица в България на възраст 25-54 г. остава по-висок от средния за ЕС. Стойностите са съответно 17.7% за България и 14.7% за ЕС. Интересен е фактът, че в годините преди кризата делът на неактивните лица в България намалява бързо и дори през 2007 и 2008 г. е по-нисък от средния за Европа.

При дела на неактивните лица на възраст 55-64 г. се забелязват по-скоро положителни тенденции. За периода 2003-2012 г. той намалява с 17.2 процентни пункта, доближавайки се до средните за ЕС нива.

Близо 60% от неактивните лица у нас в тази възрастова група са пенсионирани при 78.1% през 2003 г. В същото време 21% от са посочили като причина "заболяване" при 10.7% през 2003. Тези тенденции ясно отразяват процесите на увеличаване на пенсионната възраст у нас, както и практиката на използване на решенията на ТЕЛК като средство за по-ранно пенсиониране.

Тенденции в ЕС

От 2002 г. насам делът на неактивното население в ЕС отбелязва спад въпреки икономическата криза. Основната причина за това е по-голямото участие на жените на пазара на труда. Процентът на неактивни жени спада с над 5 процентни пункта от 39,9% на 34,5% за периода 2002-2012, докато при мъжете има спад само от 1 процентен пункт. Тази тенденция показва и намаляване на неравнопоставеността на половете при заетостта в почти всички държави с изключение на Малта, Италия и Гърция.

Наблюдава се и силна зависимост между икономическата активност от една страна, и възрастта, пола и степента на образование на респондентите, от друга. Повече от 50% са неактивните на възраст 15-24 години. Високите стойности се обясняват най-вече с факта, че голяма част от младежите все още са част от образователната система. При жените нивата в тази група остават стабилни, докато при мъжете процентът се увеличава след 2009 г. - началото на кризата в ЕС.

Във възрастовата група 55-64 г. повече от 40% от лицата са неактивни през 2012 г. Спадът с 10 процентни пункта при мъжете и 14 процентни пункта при жените за периода 2002-2012 г. се дължи както на широко разпространени политики за насърчаване на активността след определена възраст, така и на постепенното увеличаване на пенсионната възраст в редица държави, между които и България.

Третата и най-многобройна възрастова категория, 25-54 г., се отличава с най-ниски нива на неактивност. При мъжете процентът остава много нисък и стабилен през годините (за 2012 г. е 8%), докато при жените процентът продължава да спада, не в сравнение със стойностите при мъжете е значително по-висок - около 22%.

Друг важен определящ фактор за активността е степента на образование. През 2012 за ЕС-28 процентът неактивни на възраст 25-54 г. с основно и по-ниско образование е 36.6%. За сравнение процентът на хората със средно образование, които не са активни, е 20.6%, а при тези с висше образование този дял е само 11.6%.  Данните показват, че вероятността да останеш извън пазара на труда е три пъти по-голяма при хората с основно и по-ниско образование в сравнение с тези с висше образование, без значение от пол и възраст.

Ниската активност на младежите (15-24 г.) е главно обусловена от факта, че голяма част от тази категория е част от образователната система. Съществуват значителни различия по отношение на процентите на неактивни младежи по държави - в Дания за 2012 г. такива са 35.9% от тях, а в Люксембург - 72.9%. Делът на лицата в България на възраст 15-24 г., които посочват като причина за своята неактивност участието си в образователната система, се повишава от 70.2% през 2003 г. до 79.2% през 2012 г.

При най-многобройната възрастова група на пазара на труда основна причина за неактивност при жените са семейните задължения и отговорности. Тук е и най-голямото несъответствие между половете. При мъжете между 25-54 г. процентът неактивни е само 8.4% през 2012г., докато при жените достига 21.1%.

Най-ниският дял на неактивните лица при мъжете се наблюдава в Чехия (4.5%) и Люксембург (5.2% ), а най-много икономически неактивни мъже има в Хърватия (16.3%) и България (15.2%). При жените най-нисък процент икономически неактивни се отчита в Словения (10.9%), а най-висок - в Малта (41.6%). В Турция 63.3% от жените между 25-54 г. са извън пазара на труда.

Подкрепи Economic.bg