Христо Химчев: Не пипайте цените на дизела

При намаляването на налога рафинерии и търговци ще вдигнат още крайните цени в желанието си да компенсират свитите печалби, смята анализаторът

Премахването на биосъставката ще има нищожен ефект - до 5 стотинки на литър


Не пипайте акциза на дизела и бензина! Най-неизгоден за държавата и обществото ход по отношение на течните горива в момента би бил да се намали акциза върху горивата.

Причината е, че в момента за пръв път от 5-6 години печалбите на рафинерията и на бензиностанциите са на сравнително ниски нива. Затова очакваната им реакция е да се възползват от исканото намаление на акциза, за да ги вдигнат.

Практиката показва, че в държавите, които имат по-нисък било акциз, било ДДС, от старите членки на ЕС, като Гърция, Португалия, Испания както и Кипър от по-новите, ползите не са за крайния потребител. Те са за производителя и дистрибуторите, чиито печалби  са по-големи сравнено с една Германия например.   

Цялостното или частично премахване на съставката биодизел в горивото също може да има нищожен ефект от най-много 5 стотинки в крайната цена на помпата в бензиностанцията, и то за кратко. Да не говорим, че това е в противоречие с договорките ни с ЕС.  

Никой не трябва да се заиграва с акциза върху горивата, защото той е вторият по значимост приход за фиска на една европейска държава, след данък добавена стойност /ДДС/. По-добре е тези пари да влизат в държавата и да бъдат използвани за инвестиции като ремонт и изграждане на пътна инфраструктура, както и в други области, ползващи цялото обществото, отколкото стойността на намалението на акциза да отиде като печалба при търговци и производители. България е в дъното, на двадесет и пето място сред 27-те страни членки на ЕС по размер на акциза върху течните горива, като размерът му съгласно договорките ни с ЕС трябва да расте ежегодно.

В момента страната ни е, забележете, на 13-то място, в средата, по цена на петролния продукт с включената дистрибуция, като в миналото доста често бяхме с една от най-високите цени на петролния продукт за ЕС.

Цената на колонката се формира по веригата от цена на петролен продукт включваща цена на суровината, производство, разходи за транспорт и дистрибуция, печалбата на всички по веригатам; акциз; ДДС.

Защо цената на колонка е по-висока, отколкото при предишните поскъпвания в страната? Защото този път освен поскъпване на суровината на международните пазари, има и по-висок курс на долара.

Цена на петрола от 125 долара на барел, колкото достигна на 5 април 2012 г., не е най-високата досега.   През 2008 г. имаше  цена от 138.80 долара на барел.  

Картината изглежда различно като обърнем обаче цената от долари в левове и в евро. 125 долара за барел, при курс на долара 1,497 лв.примерно, е 187,67 лв. за барел или около 94 евро за барел . За пръв път от години имаме цена 94 евро за барел.

През март 2011 г., когато цената на бензиностанцията стигна 2,59 лв. за литър дизел, цената на петрола на барел беше 162, 21 лв., при курс 1,39 лв. за долар или около 81 евро.

Тоест с около 15% е по-висока цена в лева на барел днес спрямо март 2011 г. А 15% по-скъп продукт /петрол/ в момента води до едва 10 стотинки увеличение на литър дизел на помпата /на бензиностанцията/.

Като практически на бензиностанцията цената е увеличена първо с 1,5 ст. на литър заради акциза, който се е увеличил от 615 лв. до 630 лв. за 1000 литра от началото на 2012.

Други 4-5 стотинки е увеличението от биодизеловата съставка на литър. Облагането на по-висока цена с ДДС води до още някоя стотинка увеличение.

Увеличението на колонката, произтичащо от увеличената с 15% цена на петрола, би трябвало да бъде много по-голямо, а не в рамките на тези реални 2-3 стотинки, като съществената част от разликата е поета от прозводителя и дистрибуторите в следствие на свиването на пазара.

Как изглеждат нещата от страна на производителя? Производство, печалба за рафинерията, транспорт и дистрибуция са стигали до 67 цента или 1,20-1,30 лв. на литър. Сега те са 23-24 цента или  46-48 стотинки на литър.

Говори се за 25% спад на пазара. По моя преценка спадът е над 30%, особено през изтеклите зимни месеци. Сега обаче по принцип предстои увеличение на потреблението през пролетта и лятото, за да стигнем до традиционно най-високи нива на продажбите през юли–август-септември.

Твърденията, че  през последните 2-3 години "Лукойл-България" работи почти на загуба, са близки до истината, но основното обяснение не са ниските продажни цени на едро, а твърде високите разходи, основани на факта, че получава суровината от Русия на изкуствено завишени трансферни цени.

Като по този начин много голяма част от печалбата остава в Русия, а нищожна част в България. Абсолютен пример за това е фактът, че за 2010 година компанията има общ нетен приход в размер на малко повече от 3 милиарда и 300 милиона лева, а постигнатата нетна печалба е по-малко от 6 милиона лева и платените данъци без ДДС за годината са едва 1 милион и 369 хиляди лева.

Тези данни биха били показателни за предприятие в огромен риск, друг е въпросът, че в този случай обяснението е трансферно ценообразуване с фирмена политика за износ на печалба зад граница. Или иначе казано - печалба има и то никак не малка, но тя не остава в България.


Записа Таня Киркова

Коментари: 0