Икономически преглед на областите Благоевград, Пловдив и Стара Загора

Между 9 и 12 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие. Първите три събития се проведоха в Благоевград, Пловдив и Стара Загора, като в тях взеха участие редица представители на местния бизнес и неправителствения сектор, както и на общинските и областните администрации в съответните области.

Основни впечатления на ИПИ от проведените срещи в Южна България

И през 2014 г. възстановяването на икономиката на страната продължава да бъде предвождано от Южния централен район и Югоизточния район на страната. Редица области (като Пазарджик, Пловдив и Сливен) се радват на засилен инвеститорски интерес и повишаваща се заетост както през 2013 г., така и от началото на 2014 година. Продължава възстановяването и на област Бургас, която при силен туристически сезон може да изпрати 2014 г. с нива на средногодишна заетост, надминаващи тези преди кризата. Пазарът на труда в Югозападния район на страната остава потиснат, което оказва негативно влияние върху икономическото възстановяване на областите Благоевград, Перник и Кюстендил. През 2013 г. и първото тримесечие на 2014 г. позитивни тенденции в този район се забелязват единствено в София (столица). 

• Повишаващ се икономически потенциал и инвеститорски интерес към сектора на информационните технологии в област Пловдив;
• Отлагане на планирани съкращения в някои водещи предприятия в Стара Загора и района, въпреки продължаващата икономическа несигурност;
• Положителен ефект от въвеждането в експлоатация на магистрала „Тракия” върху икономическата активност в Ямбол и Сливен;
• Повишена инвестиционна активност в една от най-бедните области на страната – Сливен, съчетана с тенденция към повишаване на броя на работните места през втората половина на 2014 година;
• Положителни очаквания на бизнеса по отношение на динамиката на заетостта, инвестициите и приходите в преобладаващата част от областите в Южна България, включително в някои от най-бедните;
• Местната администрация в Пловдив осъзнава пропуснатите възможности за по-активно участие по Оперативните програми – предприети са мерки за повишаване на темпа на усвояване на европейски средства, налице са реалистични, по наша преценка, очаквания за подобряване на ефективността в близко бъдеще;
• Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините), с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Негативни тенденции:

• Липсата на подходяща за нуждите на бизнеса (включително чуждестранния) работна ръка е проблем, който в голяма степен анулира две от основните конкурентни предимства на българската икономика – ниско данъчно бреме и ниски разходи за труд;
• Въпреки че на места (Благоевград) са налице скорошни примери за успешно сътрудничество между бизнеса и образователната система, забавеното приемане на по-модерна нормативна уредба в тази сфера затруднява синхронизацията между нуждите на пазара на трудаи образователните институции;
• Бизнесът е затруднен от продължаващата политическа нестабилност в страната;
• Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми;
• Като основен проблем пред местния бизнес (най-вече в Стара Загора) се очертава несигурността в енергийния сектор;
• Липсата на стратегически инвеститори и новооткрити големи предприятия в някои области на страната (като Благоевград) е сериозен проблем. Остава впечатлението, че голяма част от чуждестранния капитал бива привличан от желание за бързи печалби, което не дава възможност за дълготрайно развитие и повишаване на доходите.