Икономиката ни зависима от парите на емигрантите

Намаляването на преводите от чужбина, заради кризата, ще се отрази както на стандарта на живот, така и на макроикономическите показатели като цяло, смятат икономистите на БАН. 

Българските емигранти продължават да изпращат пари у дома, въпреки кризата в Европа и САЩ и общия спад на икономическата активност и заетостта. Преводите от чужбина имат все по-голямо значение не само у нас, но и в редица страни на Югоизточна Европа, заяви проф. д-р Искра Христова-Балканска по време на Международната конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.

Според нея в Молдова и Албания, парите на емигрантите съставляват около 40% от БВП, като по-голямата част се изразходват за дрехи и храна, 10% – за образование и спестявания и само 5% за инвестиции или за подпомагане на частния бизнес.

В България парични преводи от емигрантите се използват основно за закупуване на недвижими имоти, отчитани като преки чуждестранни инвестиции, подчерта проф. Христова-Балканска.

Освен, че допринасят за икономическия растеж, по-високи доходи на част от населението и заетостта, средствата, изпратени от емигрантите имат и някои отрицателни ефекти върху икономиката. От една страна, притокът на свежи пари от емигранти намалява стимулите за търсене на работа, а от друга – увеличените разходи за потребление оказват натиск върху цените на вътрешния пазар, обезценяване на местните стоки и услуги и ръст на инфлацията.

Дори да има спад на трансферите  в периода след кризата, българските  емигранти продължавата да правят парични преводи, които са основен приход за редица домакинства и допълнително финансиране на икономиката като цяло, подчерта проф. Христова-Балканска в презентацията си за въздействието на емигрантските трансфери върху българската икономика.

Паричните трансфери могат да компенсират временни финансови липси, но съвсем не могат да подменят загубите от изтичането на високо квалифицирани кадри. Значителното изтичане на мозъци от България се дължи основно на икономическите фактори, като например липсата на перспективи пред младите хора за кариера, отчитат експертите.

Същата тенденция  се наблюдава в Македония и Албания. За 15 години общият брой на емигрантите са 447 хил. или 21.9% от населението на Македония, като преобладаващата част са високо образовани и активни на пазара на труда младежи на възраст между 25 и 29 години.

Албания пък  се смята за най-засегнатата от ефектите на глобалната криза страна в Централна  и Източна Европа по отношение  на международната и вътрешната миграция. До края на 2011 г. албанските емигранти са близо 1.4. млн. души, като около една трета от тях живеят в Гърция и Италия, заяви д-р Илир Гедеши.

Албанците работят основно в сектори като: строителство, услуги, производство, помощ в домакинството и селско стопанство, като за 15 години размерът на изпращаните от тях парични трансфери се е увеличил над 8 пъти.

Преводите от чужбина се използват за подкрепа на ежедневни нужди – храна  и дрехи, за подобряване условията на живот – обзавеждане на дома, и твърде малко за инвестиции в частен бизнес. Идентично с България, те са подобрили условията на живот на много семейства, но имат ограничена роля в устойчивото развитие на икономиката и създаването на работни места.

Паричните  преводи от трудовата миграция са важен двигател на вътрешно търсене  в България и Албания, но намаляването на обема им, заради кризата, ще понижи стандарта на живот на много домакинства и ще предизвика допълнителни затруднения с негативен ефект върху макроикономическите показатели като цяло