Колко е лоша идеята за данък върху лихвите по депозитите

Голямата новина след заседанието на Министерски съвет тази седмица беше заявката да се въведе 10% данък върху доходите от лихви по депозити на граждани. Всъщност идеята направи "дебют" в публичното пространство още преди няколко седмици, но малко след това тихомълком беше изтеглена от оборот и беше оставено впечатлението, че нейният кратък житейски път е приключил.

Да, но не. Очевидно идеята, въпреки че официално не присъства във варианта на проектобюджета за 2013 г., качен преди дни на страницата на Министерството на финансите, отново е придобила плът и кръв. Според официалното изявление на министъра на финансите след заседанието, този данък би направил облагането на всички доходи по-справедливо. Всъщност зад изостреното чувство на правителството за данъчна справедливост и равнопоставеност стои нуждата от допълнителни бюджетни приходи догодина, които да финансират отдавна обещаното увеличение на пенсиите.

Ситуацията пред която е изправен кабинетът, е доста неловка. От една страна отдавна е обещан ръст на всички пенсии през 2013 г., а от друга - икономиката догодина или ще стагнира, или, не дай боже, ще навлезе в нова рецесия, което няма как да доведе до скок в данъчните приходи. Единственото, което може да се направи в  този случай е да се заложи максимално оптимистична прогноза за по-високи данъчни приходи и в същото време да се потърсят и нови възможности за изземване на пари от данъкоплатците.

Не е трудно да се сетиш, че един данък върху депозитите би свършил добра работа. Според сметките на МФ, 10% данък върху дохода от лихви ще донесе приход от около 120 млн. лева догодина. Един бърз поглед върху статистиката на БНБ за депозитите на гражданите показва и как е направена тази сметка. Ако се приеме, че средната лихва по депозитите (близо 34,5 млрд. лева) е 3,5%, 10% от този лихвен доход от тях  са точно 120,8 млн. лева. Въпросът, обаче, е, че не се взимат предвид вероятните динамични ефекти от новия данък. С други думи, не се отчита (много) вероятното изтегляне на някаква част от депозитите от банковата система като резултат от облагането. Сметките на МФ могат да се окажат доста криви и в крайна сметка данъкът да нанесе много повече вреди, отколкото  ползи.

Срещу безспорната полза за бюджета от допълнителни данъчни приходи (най-вероятно по-малко от 120 млн. лева), стоят редица недостатъци.

На първо място, фундаментът на идеята за облагане на доходите от лихви е напълно сбъркан. Според изказвания на Министъра на финансите Симеон Дянков, тези, които спестяват, са по-заможни и няма да усетят кой знае колко новия данък. Един вид, бълха ги ухапала.

Отново да, но не. Три четвърти от всички депозити на "домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД)", са до 1000 лева, т.е. очевидно болшинството от спестителите не е заможно, ако се съди по средствата, които държи в банките (друг е въпросът дали размерът на депозита е добър показател за бедност или заможност). В същото време тези ?-ти от спестителите държат само 3% от всичките спестявания на граждани и НТООД. Никой не знае обаче какъв е размерът на спестяванията само на гражданите. Защото групата на "домакинствата и НТООД" включва редица други категории като еднолични търговци, самонаети, религиозни фондации, партии, синдикати, сдружения и т.н. - очевидно една доста широка група. Въпреки това логично може да се предположи, че болшинството от гражданите държат по-малки депозити, а различните организации и предприемачи попадат по-скоро в по-високите категории. 

Към момента повечето банки олихвяват и разплащателните сметки, колкото и символичен да е лихвеният процент. Това означава, че ако идеята за облагане на доходите от лихви на гражданите се приложи на практика, дори и този минимален лихвен доход също ще попадне в обхвата на новия данък. Независимо дали банките се натоварят със служебното превеждане на данъка върху лихвите към бюджета или държателите на банкови сметки се задължат да декларират този доход в данъчни декларации, това би създало сериозна допълнителна работа за банките/техните клиенти. До момента не са представени никакви сметки за разходите на банките, гражданите и администрацията за всичките дейности по начисляването, декларирането и събирането на този данък. Ако те се вземат предвид, нетният ефект от новия данък за обществото със сигурност ще бъде доста по-малък от 120-те млн. лева, заявени от кабинета.

В момента всички, които получават доходи, различни от тези по трудови договори, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Миналата година от около 3 млн. души, данъчни декларации са подали около 550,000 души, т.е. около 18%. Повечето от тези 3 млн. заети, обаче, имат някакви банкови сметки, което ще рече, че работата на данъчните служби ще се увеличи в пъти. Освен това всички пенсионери със символични влогове също ще трябва да подават такава декларация. Очевидно трябва да се помисли за изключване на лихвените доходи от обхвата на данъчните декларации за лица, които нямат други облагаеми доходи или когато доходът от лихви е по-малък от определена сума - особено ако този данък се превежда служебно от банките на бюджета така или иначе.

Още по-притеснителни са потенциалните ефекти върху банковата система. Доста е вероятно част от вложителите да изтеглят средствата си след въвеждането на новия данък, освен ако не получат съответната компенсация от банката под формата на по-висока лихва. Предвид ключова роля на вътрешните депозитите за набиране на кредитен ресурс от началото на финансовата криза през 2009 г. насам, най-вероятно банките ще прибягнат до едно такова "индексиране" на лихвите, за да задържат вложителите си. По-високата цена на привлечения от тях ресурс (т.е. депозитите) след това ще бъде прехвърлена (частично или напълно) върху цената на кредитите. В крайна сметка, много е вероятно лихвите и по депозитите, и по кредитите, да се увеличат, което допълнително би потиснало икономическата активност.

Друг изключително важен момент, който се пренебрегва от поддръжниците на идеята за облагане на лихвения доход, е изключително важната роля на спестяванията в една икономика. Спестяванията представляват ресурс, който при добри условия се превръща в  продуктивна инвестиция посредством депозитно-кредитната (т.е. посредническата) роля на банките. Ако отчетем възможността да се изтеглят някаква част от спестяванията от банките, тогава и наличния ресурс  за бъдещи инвестиции ще бъде по-оскъден и съответно - по-скъп. Т.е. тук отново ще имаме натиск за по-високи лихви по кредитите и потискане на кредитната дейност, а оттам и на предприемачеството и потреблението.

Ако трябва да обобщим, идеята за облагане на лихвения доход не отчита редица негативи, които засенчват очаквания допълнителен приход в бюджета. Ефектите са както по линия на допълнителната тежест върху администрацията и данъкоплатците по събирането на този данък, така и по линия на потенциалните отрицателни ефекти върху кредитната дейност и икономическата активност като цяло. Предвид анемичния растеж в икономиката последните години, едно такова решение надали би било особено далновидно.