Колко ще плащаме на политическите партии в новия парламент?

В дните след парламентарните избори общественият дебат се фокусира около две основни теми – разпределението на депутатските места в парламента и евентуалното коалиране на четирите парламентарно представени партии и скандалът около напечатаните бюлетини. Тези две теми успешно изместиха един от интересните лайтмотиви на предизборните кампании – финансирането на политическите партии от държавния бюджет.

Множество организации с право се обявиха за промяната или пълното премахване на този тип субсидиране, но нито една от тях не успя да събере достатъчна обществена подкрепа и да намери своето място в парламента; по тази причина няма основания да смятаме, че в близко бъдеще този модел ще се промени.

Днес, когато разполагаме с окончателните резултати от парламентарните избори, можем да направим равносметка колко пари от джоба на данъкоплатеца ще отидат за финансиране на тези политически структури. Законът за политическите партии предлага субсидия да получават не само парламентарно представените партии, но и тези, получили повече от 1% от вота на изборите. Доколкото това правило не се отнася до коалициите, освен ако не са част от парламента, право на държавно финансиране ще имат 9 партии и една парламентарно представена коалиция, а именно Коалиция за България. Според Закона за държавния бюджет за 2013г. стойността на субсидията е 12 лв на получен глас.

Следователно, партиите преминали границата от 1% ще получават общо 34.8 милиона лева на година, а за четирите години  -  ако приeмем, че през годините стойността на субсидията няма да се измени през целия период – 139 милиона лева.

За сравнение, годишната издръжка на партиите в този си вид е приблизително равностойна на годишната субсидия на СУ „Св. Климент Охридски“ или пък на стойността на един лот от така възхваляваните от предишното управление магистрали. Очевидно обаче финансирането на политическите партии е приоритет.

По-притеснителен обаче е и големият брой партии, които ще получават субсидия, докато този парламент съществува, при все че няма да изпълняват никакви представителни функции, а очевидно целта на финансирането им е да оцелеят до следващите избори -  на тези 6 формации се полагат общо 5.4 милиона лева годишно, срещу които от тях не се очаква да извършват каквато и да било дейност. Иначе казано, финансирайки ги, държавата сключва една много лоша сделка, в която дава немалко пари, срещу която не получава никакъв продукт – или, речено по-грубо, през следващите четири години ще плащаме биричката на Светльо Витков и подобните нему от собствения си джоб. Този модел създава една изключително порочна практика, а именно създаване на партии и участие в предизборната борба не с цел постигане на представителство и участие в управлението, ами единствено в стремеж към субсидията. Практиката показва, че в България печеленето на гласове със силни популистки изказвания, които не са подкрепени с реална политическа програма и управленческа визия е доста лесно, а нека не забравяме, че за да се доберат до субсидията на ПП „Глас Народен“ бяха необходими едва 43 хиляди гласа, на РЗС – 69 хиляди. По този начин, изборите се превръщат в бизнес, удобно финансиран от държавния бюджет, който се намира на работа по няколко месеца на всеки четири години.

Несъстоятелно е да се твърди, че се правят опити за оптимизиране на държавни разходи, а в същото време по 35 милиона лева на година да отиват безотчетно за финансиране на партийни структури, които спокойно могат да се издържат сами. На лице са няколко различни подхода, които могат да бъдат прилагани от партиите, които наистина се стремят към парламентарно представителство:

• Членски внос: обвързването с определена политическа структура предполага определено отношение към нейните принципи и цели, и в този смисъл минимално финансово участие в бюджета на партията не би било неприемливо. На този принцип се финансират професионални организации, които изпълняват функции сходни до тези на партиите – концентрират сходен интерес;
• Спонсорство: публична тайна е, че повечето партии се застъпват за позициите на определени бизнес интереси. Официализирането на тези взаимоотношения не само ще ги извади на светло, но и ще помогне за неговото развитие под формата на „корпоративна реклама“;
• Fundrasing: отделните политически цели на партиите също могат да се превърнат в източник на приходи, във вид на кампании за събиране на средства за постигане на определен резултат;

Прилагането на тези методи – без да влиза в конфликт с настоящото законодателство, регулиращо дейността на политическите партии, ще позволи едновременно те да действат независимо от държавния бюджет и да се облекчи този ненужен товар върху бюджета. Отделно, премахването на субсидиите ще сложи край на практиката на „преследване на субсидии“.

Източник: Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), www.ekipbg.com